ОБЗОР

site.btaНова вълна от размирици избухна в Нова Каледония, след като властите транспортираха местни активисти за независимост в континентална Франция

Нова вълна от размирици избухна в Нова Каледония, след като властите транспортираха местни активисти за независимост в континентална Франция
Нова вълна от размирици избухна в Нова Каледония, след като властите транспортираха местни активисти за независимост в континентална Франция
Дим се издига над столицата на Нова Каледония Нумеа след избухването на протестите там миналия месец, 15 май 2024 година. Снимка: AP/Nicolas Job

Няколко сгради, включително полицейски участък и кметство, бяха опожарени във френската отвъдморска територия Нова Каледония миналия уикенд, съобщиха местните власти.

Това се случва в момент, когато седмина активисти за независимост, свързани с група, обвинена в организирането на бунтовете на тихоокеанския архипелаг миналия месец, бяха изпратени в център за предварително задържане в континентална Франция, съобщи местен прокурор, цитиран от в. "Гардиън".

"Това прехвърляне беше организирано през нощта с помощта на специално нает за мисията самолет", се казва в изявление от миналия уикенд на прокурорът Ив Дюпа.

В него се добавя, че седемте души са били изпратени в континентална Франция "поради деликатността на процедурата и за да се даде възможност на разследването да продължи спокойно, без никакъв натиск".

Решението за прехвърляне на обвиняемите в център за задържане във Франция предизвика възмущение сред активистите за независимост, които нарекоха тази стъпка "политическа депортация".

Обстановката в Нова Каледония остава особено напрегната след ареста на единадесет активисти за независимост, заподозрени в организиране и планиране на насилието, което избухна на архипелага на 13 май.

Безредиците в Нова Каледония избухнаха заради избирателна реформа, която щеше да позволи на дългосрочно пребиваващите във френската административна единица хора да участват в местните избори, припомня "Гардиън".

Коренното население на архипелага - канаките - се опасява, че този ход ще намали влиянието на техните гласовете, което ще отдалечи надеждите им за окончателно извоюване на независимост. Девет души, включително двама полицаи, загинаха в следствие на безредиците, които причиниха сериозни щети на предприятия, магазини и домове.

Досега придружените от безредици протести срещу реформата на избирателната система, които разтърсиха Нова Каледония, бяха ограничени до столицата Нумеа и нейните предградия. Сега обаче те могат да се разпространят и в провинцията - огромна по площ, слабо урбанизирана територия, където протестиращите имат предимство срещу служителите на реда от Франция, по-свикнали с градската среда, предупреждава френският в. "Монд".

Този понеделник в Поя, в северната част на острова, стотици активисти влязоха в сблъсъци с бронираните машини на жандармерията, които бяха дошли от Коне, за да премахнат блокада от стратегическото шосе, което пресича целия главен остров на архипелага. Преди това през уикенда в Бураил един човек беше ранен по време на сблъсъци със служители на реда. На островната вериага Лоайоте, пощадена досега от насилието, жандармерията е станала мишена на нападатели на остров Маре, а остров Лифу е откъснат от останалата част на страната след палеж, който е повредил пистата на местното летище.

Столицата Нумеа и нейните предградия също не бяха пощадени. В Думбеа бе подпалена сградата на общинската полиция, както и чисто новата сграда на собственик на социални жилища и гимнастически салон. Няколко пожара избухнаха в Пайта и в столицата.

Последните изблици на насилие са свързани с транспортирането към континентална Франция на седмината активисти от организацията на коренното население Звено за координация на действията на място (Cellule de Coordination des Actions de Terrain). Те бяха арестувани на 19 юни и в събота бяха изправени пред съдия следовател, който им повдигна седем обвинения, сред които "съучастие в опит за убийство" и "участие в престъпно сдружение за подготовка на престъпление".

Даниел Гоа, председател на Каледонски съюз, основната партия, която подкрепя независимост на територията, заяви, че прехвърлянето на арестуваните активисти във Франция представлява "политическа депортация". "Независимостта на съдебната система е фарс в Нова Каледония", каза още Гоа. Той също така осъди "колониалната, репресивна и ретроградна политика на Франция срещу народа на канаките".

Канаките отдавна се стремят да се освободят от Франция, която за пръв път завладява тихоокеанския архипелаг през 1853 г., а през 1957 г. предоставя френско гражданство на всички представители на коренното население, посочва Асошиейтед прес.

През последните седем месеца Звено за координация на действията на място организира мирни шествия в Нова Каледония срещу френските власти и подкрепяната от Париж изборна реформа.

Лидерът на организацията Кристиян Тейн, както и  деветима други лидери, подкрепящи независимостта, бяха поставени под домашен арест, когато на архипелага избухна насилието на 13 май.

Тейн беше сред лидерите, подкрепящи независимостта, които се срещнаха с Макрон по време на посещението му в Нова Каледония миналия месец. След срещата лидерът на канаките призова протестиращите да "поддържат всички (форми) на съпротива", за да постигнат основната цел - "пълна независимост".

Организацията на Тейн също така обвини френската полиция и армия, че са използвали "непропорционална сила" срещу протестиращите в подкрепа на независимостта, и обеща, че "народът на канаките никога няма да се откаже от желанието си за постигане на независимост чрез мирни средства".

Експертът по история и политика на Нова Каледония от университета в Сидни Джон Конъл, цитиран от австралийската новинарска агенция Ей Би Си, заяви, че решението за транспортиране на арестуваните лидери на местното население към континентална Франция е изключително необичайно.

"Това е извънредно решение, което вероятно ще провокира възникването на най-различни източници на напрежение в бъдеще", каза той. "За мен то няма особен смисъл, защото е изключително вероятно да предизвика гнева на по-голямата част от меланезийците (коренното население - бел. ред.) в Нова Каледония", добави Конъл.

Професорът по публично право в Университета на Нова Каледония Матиас Шоша коментира, че френското правителство и прокуратура са се опасявали, че задържането на активистите в затвора в Нумеа може да доведе до неконтролируеми протести.

"Действията на правосъдието бяха колониална пародия. Решението за депортирането беше взето предварително, заяви той.

Професор Шоша омаловажи наказателното разследване срещу активистите, като заяви, че то е лишено от смисъл. "Политическите активисти, подкрепящи независимостта, никога не са създавали престъпно сдружение с цел грабеж или палеж", каза той.

"Тяхната борба е да сложат край на конституционния законопроект, който ще възстанови заселническата колония в Нова Каледония на канаките, както и да се сдобият с пълен суверенитет за страната", добави Шоша.

Той също така заяви, че изпращането на активистите във Франция противоречи на демократичните права, гарантирани от Европейската конвенция за правата на човека, включително отказа от нечовешко или унизително отношение и правото на зачитане на семейния живот.

Френският министър на вътрешните работи и отвъдморските територии Жералд Дарманен заяви миналия месец, че организацията на местното население е "малка група, която твърди, че подкрепя независимост, но вместо това извършва грабежи, убийства и насилие".

Националният съвет на вождовете на коренното население канаки отхвърли твърденията, че групата е замесена в смъртоносното насилие.

Великият вожд Иполит Синевами-Хтамуму изрази пълната си подкрепа за организацията на коренното население, която през последните месеци е мобилизирала над 100 000 души "от всички възрасти и от всички прослойки" в мирни протести в столицата Нумеа и на целия остров.

На фона на всичко това френското министерството на правосъдието запазва мълчание по темата, коментира в. "Монд. Вместо да насърчи разговорите между канаките и френските лоялисти в опит да се очертае път за действия след изтичането на Споразумението от Нумеа от 1998 г. (обещание за предоставяне на по-широка политическа независимост на Нова Каледония и на канаките), президентът Еманюел Макрон многократно избързваше и действията му доведоха архипелага до ситуация, която е на ръба на гражданска война, заключава френското издание.

/ПТА/

news.modal.header

news.modal.text

Към 13:17 на 30.06.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация