След предсрочните парламентарни избори, свикани във Франция, страната може да се окаже отново без абсолютно мнозинство в Националното събрание, какъвто беше случаят и от юни 2022 г. Какво се случва когато няма абсолютно мнозинство в един парламент? Изгражда се култура на компромиса, съставят се коалиции, договарят се споразумения при обсъждането и гласуването на всяка една законодателна мярка. Ето какво се случва например при подобен сценарий в съседни на Франция страни.
Коалициите са фабрична марка на германската политическа система след Втората световна война, до степен, че в Германия е имало само 14 месеца на правителство, съставено само от една политическа сила - Християндемократическия съюз на Аденауер през 1960-1961 г.
Настоящото правителство на Олаф Шолц е тройна коалиция между социалдемократите, либералите и еколозите. Но коалициите след края на Втората световна война по принцип са били подкрепяни от парламентарни мнозинства. Германия е преживявала в редки изключения периоди на правителства на малцинството.
След падането на фашисткия решим на Бенито Мусолини основателите на Италианската република искаха през 1946 г. да избегнат да дават прекалено много власт на един единствен човек или на една единствена партия. Това постави основата на силна нестабилност в страната с близо 70 правителства, съставени оттогава и с променящи се и краткотрайни коалиции. През 2021-2022 г. бившият ръководител на Европейската централна банка Марио Драги призова за промяна, за да се извади страната от този застой. Той беше начело по това време на коалиция, обхващаща разнородни партии, от крайната десница, с изключение на "Италиански братя", до левицата. Но в крайна сметка тя се разпадна заради вътрешни противоречия. Джорджа Мелони, лидерката на "Италиански братя", която от октомври 2022 г. ръководи правителство с още две десни партии, предложи промяна в конституцията, така че премиерът да се избира пряко, което според нея ще сложи край на нестабилността.
Културата на компромиса е силно вкоренена в Швеция, но възходът на крайнодясната партия "Шведски демократи" нарушава правилата на играта от над десетина години. През септември 2022 г. невиждана коалиция, обединяваща десницата и крайната десница, спечели с малка преднина парламентарните избори и десницата, съставена от "умерените" на премиера Улф Кристершон, християндемократите и либералите, сформира правителство на малцинството, подкрепено в парламента от крайнодесните. "Шведски демократи" се превърнаха в основна в парламентарна сила в новото мнозинство и във втора сила в страната след социалдемократите. И въпреки че тази партия не е представена пряко в правителството, тя е тясно асоциирана с неговите решения и тегне върху правителствените избори, по-специално относно борбата с престъпността и имиграцията - нейни предпочитани теми.
В продължение на няколко десетилетия двупартийната система беше норма в Испания и дясната Народна партия и лявата Социалистическа партия редуваха абсолютно си мнозинство в парламента. Но тази норма се разпадна в края на 2015 г. с влизането в парламента на либералите от "Сиудаданос" и на радикално левите от "Подемос", което доведе до нестабилност, която продължава и до днес. Испания преживя след това четири общи избори до края на 2019 г., когато социалистите се съюзиха с "Подемос", за да съставят първото коалиционно правителство в страната след края на франкистката диктатура през 1975 г. То бе оглавено от лидера на социалистите Педро Санчес. Двете партии нямаха абсолютно мнозинство и имаха нужда от пунктуалната подкрепа на партии на привържениците на независимостта на Страната на баските и на Каталуния, за да прокарват основните си реформи. Санчес повтори формулата след изборите през юли 2023 г., въпреки че на тях победи Народната партия, но тя не успя да сформира дясно мнозинство. Санчес тогава влезе в коалиция на малцинството със "Сумар", крайнолява платформа, заменила "Подемос" в този политически регистър. Коалицията получи и подкрепата на регионални партии като "Заедно за Каталуния" в замяна на закон за амнистиране на някои нейни активисти. Тази хетероклитна коалиция позволи на Санчес да встъпи в нов премиерски мандат за четири години през ноември, но той зависи от добрата воля на "Заедно за Каталуния".
Парламентарна монархия, Белгия е управлявана от коалиции и тъй като федералният й парламент, а също и парламентите в отделните области, които са част от федерацията, се избират пропорционално, това благоприятства политическото фрагментиране и мнозинствата трудно се сформират. През 2010-2011 г. Белгия живя 541 дни, тоест около година и половина, без пълноправно правителство, което беше рекорд. След последните европейски избори и победата на десницата и на десноцентристите, премиерът либерал Александър де Кро е в оставка. Правителството му извършва само текущите дейности в очакване на нова коалиционно правителство.
Във фрагментираната нидерландска политическа система, в която нито една партия не е достатъчно силна, за да управлява сама, изборите са последвани обичайно от няколко месеца на преговори (103 дни средно от 1946 г. насам) за съставяне на правителство. За формиране на последното коалиционно правителство между десницата и центъра и оглавявано от Марк Рюте бяха необходими преговори, продължили 271 дни през 2021 г., което е рекорд. Настояща коалиция, ръководена от крайнодесния лидер Герт Вилдерс се очерта през май, близо шест месеца след последните избори. Съставените в Нидерландия коалиции по принцип разполагат с мнозинство, но това не винаги е задължително. През 2010-2012 г. първото десноцентристко правителство на Рюте нямаше мнозинство в парламента и трябваше да се съобразява с външна подкрепа, идваща от "Партията на свободата" на Вилдерс.
Превод от френски на анализ на Паскал Жюлиар от АФП: Габриела Големанска
/ГГ/
news.modal.text
