Франция ще гласува на предсрочни парламентарни избори на 30 юни и 7 юли, след като преди две седмици президентът Еманюел Макрон изненадващо разпусна парламента след поражението на партията му "Ренесанс" на европейските избори.
КАК СЕ ПРОИЗВЕЖДАТ ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ИЗБОРИ?
Общо 49 милиона регистрирани избиратели са призовани да пуснат гласа си в 577 избирателни района - по един за всяко място в Националното събрание, долната камара на парламента. Кандидатите, които спечелят над 50 процента от гласовете в своите избирателни райони, биват избрани на първи тур. В повечето случаи обаче никой кандидат не успява да направи това и се организира втори тур. За да се класират за него, кандидатите трябва да съберат поне 12,5 процента от вота на първи тур. Вторият тур се печели от партията с най-висок резултат, става ясно от справка на сайта на френското Министерство на вътрешните работи.
Гласуването приключва в 20:00 часа, когато ще бъдат публикувани прогнозни резултати, основаващи се на частично преброяване на гласовете. Те обикновено са надеждни, отбелязва Ройтерс и допълва, че преброяването на гласовете във Франция поначало е бързо и ефикасно, а до края на вечерта се очаква да бъдат известни победителите във всички или почти във всички избирателни райони.
КОИ СА ВОДЕЩИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ СИЛИ?
Основната надпревара според социолозите ще бъде между три основни блока. Единият е на твърдата десница в лицето на партия "Национален сбор" на Марин Льо Пен и потенциални нейни партньори. Другият е съставен от четири леви партии, обединили се под името "Нов народен фронт" - Социалистическата партия, крайнолявата "Непокорна Франция" на Жан-Люк Меланшон, зелената "Еколозите" и Френската комунистическа партия. Третият е центристкият блок около президентското мнозинство с водеща роля на "Ренесанс" и други по-малки партии като Демократично движение и "Хоризонти".
За пръв път в следвоеннната история на Франция крайната десница може да победи, левичарският съюз се очаква да бъде втората по големина група в Националното събрание, а центристкият съюз да остане на трето място. За да се постигне абсолютно мнозинство, са необходими 289 депутати, но според социолозите нито един от трите блока няма да постигне такова.
"Национален сбор" сключи предизборно споразумение с Ерик Сиоти, който ръководеше консервативната партия "Републиканците" до момента, в който беше изхвърлен от своите съпартийци заради сделката си с крайната десница. Сиоти заяви, че ще осигури десетки депутати на десния блок. Обръщането му към Льо Пен е силен знак, че десетилетният консенсус между основните партии да обединят усилията си, за да не допуснат крайната десница на власт, се разпада, посочва Ройтерс. В предизборната програма на "Национален сбор" са заложени приоритети като повишаване на покупателната способност на домакинствата, намаляване на разходите за електроенергия, намаляване на ДДС върху газа и петрола, ограничаване на нелегалната имиграция и експулсиране на чужденци, извършили престъпления.
Партиите от левицата се обединиха по време на последната кампания за парламентарни избори през 2022 г., но вътрешните бори за власт и политики доведоха до фактическото разпадане на алианса. Блокът беше възроден и преименуван миналата седмица след четири дни на тежки преговори. Основните политически ангажименти на "Нов народен фронт" включват премахване на пенсионната реформа на Макрон, намаляване на възрастта за пенсиониране на 60 години, свързване на увеличението на заплатите с инфлацията, повишаване на минималната работна заплата до 1600 евро месечно чисто и въвеждане на данък върху богатството.
В политическия център Макрон призова умерените партии да се присъединят към неговия предизборен алианс срещу политическите крайности вдясно и вляво. Президентът определи пакта на Сиоти с крайната десница като "сделка с дявола". Политиката на крайната десница ще доведе до обедняване на работниците и пенсионерите, каза Макрон. Министърът на финансите на Макрон, Брюно Льо Мер, предупреди, че втората по големина икономика в еврозоната е изправена пред риска от финансова криза, ако крайната десница или левият алианс спечелят изборите, заради плановете си за големи разходи.
КАКВО СЛЕДВА СЛЕД ИЗБОРИТЕ?
Президентът назначава министър-председател, който обикновено е от партията, която спечели най-много места. Еманюел Макрон ще трябва да работи с новия парламент поне една година, след което може да свика нови предсрочни избори.
В следвоенната си история Франция е имала три периода на "съжителство", при които министър-председателят и президентът са от различни партии. Оглавяваното от премиера правителство има повече власт по вътрешнополитическите въпроси, докато президентът е главнокомандващ въоръжените сили и има влияние в чужбина. Въпреки това разделението на властите по отношение на външната политика не е ясно определено и може да бъде проблем за позицията на Франция по отношение на войната в Украйна или на политиките на ЕС, предупреждава Ройтерс.
Еманюел Макрон спечели втори мандат през април 2022 г. и се очаква да остане на власт още три години, до края на мандата си.
ПРЕДИЗБОРНАТА СИТУАЦИЯ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ФРЕНСКИТЕ МЕДИИ
В тази светкавична кампания за парламентарните избори един въпрос ще бъде ключов за президентското мнозинство: ще намери ли то своето място между формациите "Национален сбор" и "Нов народен фронт"? След седмица на хаос сега всичко е на мястото си. Три блока са изправени един срещу друг. "Нов народен фронт", "Национален сбор" и президентският лагер. От сега до 7 юли и втория тур на тези предсрочни избори сблъсъкът ще бъде челен. Той ще бъде продължение на трипартийността, която изгражда френския политически пейзаж от 2017 г. насам и застрашава институциите на Петата република, създадени за конфронтация между мнозинство и опозиция, а не между мнозинство и опозиции, се казва в редакционен материал на френското обществено радио.
Старото дясно-ляво разделение беше заменено от три социологически и идеологически блока: националистическият блок, доминиран от "Национален сбор" и черпещ подкрепа от народните маси; левият блок, доминиран от радикалното си крило и основан на социологическия съюз между младите хора в големите градове и тези в предградията; и накрая, центристкият блок на Макрон, чиято електорална база се състои от пенсионери и облагодетелстваните от глобализацията. Резултатите от европейските избори потвърдиха това разделение, но се наблюдаваше развитие на вътрешната динамика на всеки блок. По всяка вероятност парламентарните избори ще подчертаят тази динамика, пише журналистът от в. "Фигаро" Александър Дьовекио в коментарен материал за френското издание.
Конфигурацията на тази надпревара няма да е точно такава, каквато си е представял Макрон. Когато той натисна бутона за разпускане на парламента по-миналата неделя, той заложи на това, че левицата ще бъде раздробена. Между "Непокорна Франция", социалистите, "Еколозите" и Френската комунистическа партия атаките бяха много ожесточени по време на европейските избори. Елисейският дворец залагаше, че това ще им попречи да се обединят. Но 24 часа след изявлението на държавния глава се роди "Нов народен фронт". И той се възползва от мобилизацията на левицата, предизвикана от перспективата "Национален сбор" да дойде на власт. От своя страна, партията на Марин Льо Пен затвърди инерцията, на която набра с получените 31,3 процента от вота за ЕП. Марин Льо Пен успя да взриви "Републиканците" - партията, която тя винаги е ненавиждала. Дори след като Ерик Сиоти се присъедини към "Национален сбор" само с неколцина свои съпартийци, за момента той върви с марката "Републиканците". И този съюз прави победата малко по-вероятна, се казва в коментара на общественото радио.
Националистическият блок, който е във възход, сега е мнозинство, което представлява около 40 на сто от избирателите. Центърът на тежестта на този блок е "Национален сбор" - националпопулистка формация, чийто електорат Жордан Бардела успя да разшири далеч отвъд работническата класа, пише Дьовекио. Според неговия анализ в този блок влизат още "Републиканците" и крайнодясната формация на Ерик Земур "Реконкиста". Левият блок се държи доста добре в електорално отношение. Четиримата основни кандидати на левицата спечелиха повече от 30 процента от гласовете на евровота. Групирана в рамките на т.нар. "Нов народен фронт" и въпреки идеологическите си разногласия, левицата може да се надява да присъства на втория тур във възможно най-много избирателни райони, допълва той.
Но основното сътресение на тези европейски избори, което би могло да бъде подчертано по време на тези предсрочни общи избори, е разпадането на центристкия блок. Макар че Валери Айе успя да удържи с крехка преднина второто място, това беше само защото левицата бе фрагментирана на изборите. Изправен пред обединената вече левица, центърът се очаква да остане на трето място и да бъде изхвърлен от двубоите на втория тур в повечето избирателни райони, смята Дьовекио. Този срив е свързан с износването на макронизма след седем години на власт, но и със структурни фактори. Демографските промени, по-специално намаляващата електорална тежест на поколението на бейбибума, което гласуваше предимно ляво- и дясноцентристки, играят роля. Подобно на листата на социалистите, оглавявана от Рафаел Глюксман, предвожданата от Айе листа на макронистката партия "Ренесанс" беше подкрепена главно от по-възрастните хора и отхвърлена от младите. Макронистката партия получи около 27 на сто от гласовете на хората над 70-годишна възраст в сравнение със само 8 процента при 18-24-годишните, отбелязва "Фигаро".
/ПТА/
news.modal.text
