Въпреки че продължава вече повече от 2 години, войната в Украйна беше главна тема в последните дебати между водещите кандидати на основните политически формации, участващи в предизборната кампания за вота за Европейски парламент. Това заяви в интервю за БТА Огнян Атанасов, заместник-директор на дирекция "Юридически и институционални въпроси" в университета „Париж 1 Пантеон-Сорбона“.
"В основата на дискусията беше неколкократното изказване в различни европейски форуми на френския президент Еманюел Макрон, според което перспективата за изпращане на войски от страна на държавите членки на украинска територия не трябва да бъде повече табу в изготвянето на общоевропейската стратегия спрямо руската агресия", каза Атанасов. Преди да заеме управленския пост във водещия френски университет по хуманитарни и социални науки, той е преподавал там междунадорно икономическо право, международно право и право на международните организации. Висшето учебно заведение е създадено през 1971 г. от два факултета на историческия Парижки университет, известен като "Сорбоната", след протестите през май 1968 г., които довеждат до преструктурирането на един от най-старите и прочути университети в света.
Европейският съюз наложи редица санкции на Русия заради предприетата от нея през февруари 2022 г. инвазия в Украйна. Страните членки оказват на Киев финансова подкрепа и изпращат оръжия и боеприпаси за украинските сили, за да отблъснат руските войски от територията на страната. Но до неотдавна никой европейски лидер не бе споменавал възможност за изпращане на военни от западни държави в разкъсваната от войната страна и много западни лидери се разграничиха от думите на Макрон. Русия пък предупреди многократно, че такова развитие може да доведе до пряк сблъсък с НАТО.
КАКВО КАЗВАТ ВОДЕЩИТЕ КАНДИДАТИ ВЪВ ФРАНЦИЯ ПО ТЕМАТА
Атанасов отбеляза, че никой от политическите опоненти на водачката на листата на макронската партия "Ренесанс" и на либералната група "Обнови Европа" Валери Айе не подкрепя открито подобна идея. Въпреки това позицията на създателя на движението "Плас Пюблик", което се явява на тези избори в коалиция със Социалистическата партия, и депутат в Европейския парламент от Прогресивния алианс на социалистите и демократите Рафаел Глюксман е по-скоро плаваща. "Той не отговори директно на въпроса дали би подкрепил изпращането на войски в Украйна, но припомни, че от 20 години насам многократно се е изказвал..., че конфликтите в Грузия, Крим, Донбас не са просто локални, а са част от обща стратегия за масивна атака срещу европейските ценности и демокрация от страна на Русия... Той смята, че трябва да бъде създадена обща европейска армия и отбранителна система и да се реализират масови инвестиции за развитие на обща отбранително-военна индустрия", допълни Атанасов.
Остро срещу подобна идея реагира водещият кандидат на консервативната партия "Републиканците" и евродепутат, член на Европейската народна партия (ЕНП) Франсоа-Ксавие Белами. Според него нито е възможно, нито трябва да се работи за изграждане на общоевропейска армия. Вместо това, смята той, трябва да се подсили максимално френската военна мощ и да се работи за тясно сътрудничество и партньорства между европейските промишлени предприятия, отбеляза Атанасов.
Експертът по международно право посочи, че представителите на Френската комунистическа партия Леон Дефонтен и на самоопределящата се като автентично лява партия "Непокорна Франция", създадена от Жан-Люк Меланшон и представена на тези избори от Манон Обри, която е част от Групата на левицата в европарламента, смятат, че решението на този конфликт не може да бъде друг освен чрез дипломатически преговори. "Те се обявяват напълно против изпращането на войски от страна на ЕС с мотива, че подобен акт представлява прекалено голям риск за директна конфронтация между две или повече военни сили способни да използват ядрено оръжие".
Кандидатката на партия "Еколозите" (известна до неотдавна като "Европа Екология Зелените") Мари Тусен пък е на мнение, че ЕС трябва да продължава да търси алтернативни решения на вноса на руски газ и уран, за да спре да финансира военната мощ на Русия, заяви Атанасов.
Той отбеляза още, че "кандидатът на партията на Марин Льо Пен "Национален сбор", която води убедително според социологическите проучвания, Жордан Бардела определи Русия като заплаха за европейската сигурност, но избегна въпроса за начина, по който страните членки би трябвало да ѝ се противопоставят".
Войната в ивицата Газа по думите на Огнян Атанасов е вторият голям въпрос в предизборната кампания.
Френските партии спорят дали трябва да бъде призната Палестина за държава, дали да се наложат санкции на правителството на израелския премиер Бенямин Нетаняху, или да продължи подкрепата за Израел на фона на продължаващата вече над 6 месеца военна операция на израелските сили в палестинския анклав, предизвикана от кървавото нападение на ислямистката организация "Хамас" от 7 октомври 2023 година. На тази дата палестински въоръжени групировки, водени от "Хамас", предприеха атака срещу Израел от ивицата Газа, пробивайки бариерата между Газа и Израел и нахлувайки през граничните пунктове на Газа в близките израелски селища. По данни на израелските власти при тази атака са били убити над 1100 души, предимно цивилни, а 252 са били отвлечени. Контролираното от "Хамас" Министерство на здравеопазването в ивицата Газа казва, че при ответната атака на Израел в палестинската територия, намираща се между Средиземно море, Израел и Египет, са загинали над 35 000 души, предимно цивилни.
Преразглеждането на концепцията за свободна търговия с трети страни, идеята за данъчно облагане на ниво ЕС на гигантите в цифровата сфера и телекомуникациите, делът на възобновяемите енергийни източници и имиграцията - всичко това е неразделна част от кампанията за вота, който ще се състои на 9 юни във Франция (8 юни в някои отвъдморски територии на страната).
КОЙ ЩЕ ПОБЕДИ НА ИЗБОРИТЕ
Две седмици преди европейските избори Националният сбор продължава да води в социологическите проучвания. Изходът от вота обаче изглежда несигурен, тъй като много избиратели не са решили за коя листа ще дадат гласа си и дори дали ще отидат до урните. Според публикуван вчера сондаж на института "Елабе" за телевизия Бе Еф Ем листата на Националния сбор събира 33 процента от намеренията за гласуване, добавяйки в актива си един процентен пункт спрямо предишната седмица. Листата на "Ренесанс" и Социалистическата партия остават без промяна, съответно с 15,5 на сто и 13 на сто. Следват "Непокорна Франция" с 8 и "Републиканците" със 7 процента. Шанс за влизане в ЕП имат още "Еколозите" (6 процента) и водената от Марион Марешал "Реконкиста" (5,5 на сто). Само 42 на сто от запитаните имат намерение да гласуват, срещу 50,1 процента избирателна активност на предишните европейски избори през 2019 г.
"Ако листата на Национален сбор спечели последните европейски избори с по-малко от 1% разлика спрямо президентската партия на Макрон през май 2019 г., тази година преднината на Жордан Бардела пред водача на листата на "Ренесанс", Валери Айе, изглежда непреодолима", изтъкна Огнян Атанасов.
"Тенденцията, която се наблюдава в общоевропейски план, е нарастващо влияние на националистически и флиртуващи с крайнодесни виждания формации", каза той и даде за пример електоралните победи на Джорджа Мелони в Италия и на Герт Вилдерс в Нидерландия. "Обединяващото за всички тези партии са антиимиграционните им лозунги и тези, според които обедняването и нарастването на несигурността на населението в ЕС се дължи основно на увеличаването броя на чужденците (имащи легален и нелегален статут на пребиваване), заселващи се в страните членки. Нестабилността в международен план, увеличаващите се конфликти и все по-широкият консенсус за нужда от национален и европейски протекционизъм засилват това усещане", допълни той.
Откакто Марин Льо Пен оглави партията през 2011 г., тя старателно следва стратегия за изчистване на имиджа ѝ, като я преименува от Национален фронт на Национален сбор и се разграничи от расистките и антисемитски позиции на баща си Жан-Мари Льо Пен, основал партията през 1972 година. Френската политическа сила скъса тази седмица отношенията си с проблемните си съюзници от "Алтернатива за Германия", която бе изключени от групата "Идентичност и демокрация" в Европейския парламент - част от която е френският Национален сбор - след серия от скандали с един от ръководителите ѝ, Максимилиан Кра. През 2022 г. Льо Пен лансира ново лице за председател на партията - Жордан Бардела.
"Младият Бардела се оказа също така добър оратор и събеседник, боравещ умело със статистически данни и умеещ да оспорва успешно не винаги добре подготвилите се срещу него политически съперници", каза Атанасов.
Макар и да е лидерка на центристката група "Обнови Европа" в Европарламента, Валери Айе бе сравнително непознато лице сред французите допреди няколко месеца. "Една от причините тя да бъде избрана за водач на тези избори беше фактът, че е отраснала и произлиза от скромно семейство на земеделци, с цел това да ѝ донесе повече гласове от тази категория електорат, особено след масовите селскостопански протести отпреди няколко месеца. Очевидно тази стратегия не проработи", анализира експертът.
На помощ на бедстващата макронистка листа по-рано тази седмица се притече премиерът Габриел Атал, който влезе в сблъсък с Бардела в телевизионен дебат в праймтайма на телевизия "Франс 2". В продължение на близо час и половина те представиха две непримирими визии за Европа, като спориха за имиграцията, покупателната способност, войната в Украйна и други.
Това според Огнян Атанасов е бил доста рисков ход, който издава притеснението на управляващите от бързо нарастващата популярност на Бардела. "Залогът се оказа по-скоро успешен. Гледаемостта беше висока, а Габриел Атал излезе безспорен победител от дискусията", каза Атанасов, но добави, че дори да има известно стопяване на преднината на Националния сбор, надали ще обърне очаквания краен резултат.
"Много политически коментатори, припознаха тази постановка не толкова като дуел между кандидати за Европарламент (Атал не е кандидат за тези избори), а като първа конфронтация между двама възможни кандидати на следващите президентски избори в страната", които се очаква да бъдат през 2027 г., посочи той.
