Три седмици преди изборите за Европейски парламент

site.btaЕвроизбори без големи политически размествания прогнозират социологическите проучвания в Гърция

Евроизбори без големи политически размествания прогнозират социологическите проучвания в Гърция
Евроизбори без големи политически размествания прогнозират социологическите проучвания в Гърция
Снимка: Мелина Христова, БТА

По-малко от месец преди изборите за Европейски парламент проучванията не показват сериозни размествания на политическата сцена в Гърция в сравнение с парламентарните избори през миналата година, спечелени убедително от дясноцентристката Нова демокрация.

Проучване на общественото мнение, проведено от социологическата агенция „Гуд афеърс“ (Good Affairs), публикувано миналата седмица във „Вима“, предвижда управляващата партия да получи 31,8 процента от гласовете. Това е значително по-малко от близо 41 процента, които тя получи на парламентарния вот миналия юни, но не трябва да се забравя, че и тогава анкетите предсказваха по-нисък от реалния резултат на Нова демокрация, така че остава да се види дали и този път изкривяванията в социологическите прогнози няма да се окажат в полза на Нова демокрация. Разбира се роля играе и умората от петгодишното управление на дясноцентристите, както и вероятната по-ниска мобилизация на електората им за евровота.

На този фон прави впечатление, че въпреки по-ниските оценки за подкрепата за управляващите, основните опозиционни партии също не успяват да засилят подкрепата си. Втората по влияние опозиционна партия, лявата СИРИЗА, според анкетата събира подкрепа от 16,1 процента, а лявоцентристкото движение ПАСОК е трето с 11,8 процента – числа, които са много близки до резултата им и на парламентарните избори. Трябва да се отбележи обаче, че СИРИЗА изглежда стабилизира подкрепата си, а прогнозите, че ПАСОК може да се върне в ролята на основна опозиционна партия, загубена след началото на финансовата криза през миналото десетилетие, засега се отлагат.

Големият печеливш в прогнозите изглежда националистическото „Гръцко решение“, което получи 4,4 процента на парламентарните избори, но на евроизборите може да бъде подкрепено от над 10 процента от избирателите. Това обаче трудно може да се тълкува като някакво значително засилване на гръцката крайна десница, доколкото „Гръцко решение“ разширява електоралната си подкрепа главно за сметка на друга политическа сила от същата част на политическия спектър - свързаните със забранената „Златна зора“ „Спартанци“, които на парламентарните избори получиха 4,64 процента, но бяха разтърсени от вътрешнопартийна криза, а преди дни Върховният съд забрани участието им на евроизборите по подозрения, че в действителност партията се ръководи от бившия функционер на „Златна зора“, осъдения Илиас Касидиарис. Друга партия, която политически е близо до крайната десница и най-вероятно ще влезе в Европарламента, е консервативната НИКИ, която събира подкрепа от 4,2 процента.

Традиционно силно се очаква да се представи Гръцката комунистическа партия, която в проучването е близо до границите на избирателната си база, а именно 8,3 процента. Друга лява сила, евроскептичната „Курс на свободата“, изглежда, че най-вероятно ще прескочи прага за участие с подкрепа от 3,1 процента. Близо, но засега вероятно без представителство, остават отцепниците от СИРИЗА в Нова левица с 2,8 процента, центристката партия „Демократи“ на бившия министър от ПАСОК Андреас Ловердос с 2,6 процента и партията МеРА25 на бившия министър на финансите в първото правителство на СИРИЗА Янис Варуфакис.

Друго проучване – на агенция „Интервю“, направено за сметка на портала politic.gr и публикувано във вторник в редица гръцки медии, сред които и „Прото тема“, дава сходна картина. Според него Нова демокрация ще бъде подкрепена от 30 процента от избирателите, СИРИЗА – 15,5 процента, ПАСОК – 11 процента, „Гръцко решение“ – 7 процента, Гръцката комунистическа партия – 6 процента, Нова левица – 4,5 процента, „Курс на свободата“ – 2,4 процента и НИКИ – 3,1 процента. Сред извънпарламентарните сили близо до прага от 3 процента са „Глас на разума“ с 2,4 процента и МеРА25 и „Демократи“ с 2,3 процента. Прогнозираният резултат на някои партии в това проучване е по-нисък, защото в резултатите са включени и 9,9 процента избиратели, които все още се колебаят.

По-важният извод от това проучване е, че в сравнение с предишния месец управляващата Нова демокрация увеличава подкрепата си с 5 пункта, както и преднината си пред втората СИРИЗА. Изданието Euro2Day коментира, че въпреки силното присъствие на антисистемния вот на евроизборите гласоподавателите от дясното крило на Нова демокрация не изглежда да се ориентират към „Гръцко решение“, което даже отбелязва спад на подкрепата от малко повече от три пункта. Затова може да се каже, че не се очаква на евроизборите крайната десница в Гърция да разшири влиянието си отвъд електоралната подкрепа, която има през последното десетилетие.

Що се отнася до лицата, които водят партийните листи, двете основни политически сили залагат на разпознаваеми лица, които обаче нямат тяснопартиен профил. Листата на Нова демокрация се оглавява от телевизионния водещ Йоргос Афтиас, който има сутрешно предаване в телевизия Скай. На първо място в листата на СИРИЗА пък е друг бивш телевизионен водещ – Костас Арванитис. За разлика от Афтиас обаче Арванитис беше и до момента евродепутат, след като още през 2019 г. се оттегли от журналистическата си кариера. По-консервативно са подходили от ПАСОК-Движение за промяна – там листата е оглавена от Никос Папандреу, син на бившия дългогодишен лидер на партията и премиер Андреас Папандреу и брат на друг бивш водач на ПАСОК и бивш гръцки министър председател – Георгиос Папандреу. Изборът на лявоцентристкото движение да избере представител на династията Папандреу начело на листата си вероятно е част от общата тенденция партията да се върне към традициите си и да се опита да възстанови старата си електорална база, разклатена след икономическата криза през миналото десетилетие. Първа стъпка в тази посока беше връщането към „марката“ ПАСОК на парламентарните избори миналата година след период на „ребрандиране“ в коалицията „Движение за промяна“.

Въпреки че изборният ден в Гърция е 9 юни, гласуването на някои гръцки граждани вече започна. Общо 202 556 граждани са се регистрирали в списъците на гласоподавателите, които желаят да подадат гласа си по пощата – възможност, която се дава за първи път на тези избори. От тях 153 322 живеят на територията на Гърция, а 49 234 се намират в чужбина – в 127 страни от цял свят, уточнява „Прото тема“. Бюлетините по пощата трябва да бъдат изпратени до 4 юни от гласоподавателите в Гърция и до 28 май от гърците, живеещи в чужбина. Вотът по пощата трябва да пристигне най-късно до 8 юни.

За осигуряването на сигурността на вота се прилага процедура, по силата на която подизпълнителите, на които е възложено да доставят изборните материали на гласоподавателите, трябва да ги предадат на самия избирател или на упълномощено лице, като са отговорни за точното удостоверяване на самоличността на получателя. Пощенската услуга за гласуването е безплатна на територията на Гърция, а за чужбина това може да стане, само ако избирателят реши да го направи чрез компанията, която му доставя изборните материали.

/ПТА/

news.modal.header

news.modal.text

Към 02:27 на 23.12.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация