site.btaЗападният печат коментира изявлението на Мич Макконъл, че през ноември ще се откаже от поста си на лидер на републиканците в Сената
Сенатор Мич Макконъл, най-дългогодишният лидер на републиканците в Сената на САЩ, обяви снощи, че ще се оттегли от поста си в края на годината, като призна, че възгледите му в стил Роналд Рейгън в областта на сигурността са го направили неудобен за партията, ръководена сега от бившия американски президент Доналд Тръмп, коментира днес в. "Ню Йорк таймс".
Американският вестник отбелязва, че решението на Макконъл не е изненада. Сенаторът претърпя сериозно падане миналата година и после имаше епизоди, в които той за момент се стъписва пред представители на медиите. Лидерът на републиканците в Сената на САЩ беше изправен също пред нарастваща съпротива в партийните редици заради енергичното му настояване да бъде осигурена продължаваща военна помощ на Украйна, както и по отношение на неговия предпазлив, без поемане на рискове управленски стил, коментира в. "Ню Йорк таймс".
Ветеранът - лидер на републиканците в Сената, се беше превърнал в последната сериозна опора в голямата стара Републиканска партия срещу враждебността на популистите на Тръмп към международните ангажименти на САЩ, въпреки че през последната година влиянието на все по-немощния Макконъл рязко отслабна, посочва в анализ "Блумбърг нюз".
От години Макконъл се пази от Тръмп и не пожела да вземе отношение към коментарите на фаворита на републиканците за кандидат за президент, направени на предизборен митинг, че би насърчил Русия да нападне страни членки на НАТО, които не са изпълнили ангажиментите си по отношение на разходите за отбрана, коментира медията.
Забавен от възрастта, но непоколебим в решимостта си, беловласият кентъкианец олицетворява стария ред на партията и вдъхновения от бившия президент Рейгън ангажимент да бъде силен в глобалната стратегическа конкуренция, да насърчава свободните пазари и да се съобразява с интересите на американския бизнес, коментира "Блумбърг нюз".
Макконъл прекара повече от година в опити да надделее над изолационистките съюзници на Тръмп по отношение на Украйна, като почти всеки ден произнасяше речи, в които се застъпваше за повече помощ за Киев.
Сенаторът често говореше за опита на баща си, който е служил в армията на генерал Джордж Патън през Втората световна война - конфликт, променил вижданията на много американци срещу политиката на примирение, позволила ранната агресия на Адолф Хитлер да остане без последствия, и го накарал според Макконъл да предупреди семейството си за опасността, която представлява Русия.
За Макконъл ползите от подпомагането на Украйна да се защити са очевидни и многобройни - от ограничаването на по-широките амбиции на Владимир Путин до възстановяването на военната производствена база на САЩ и възпирането на Китай и други противници, отбелязва "Блумбърг нюз".
В коментар на същата тема "Политико" посочва, че Макконъл обяви намеренията си в изключително напрегнат момент както за него, така и за партията му. Изданието отбелязва, че той се опитва да изпрати още милиарди долари в Украйна, за да отблъсне Русия, и се сблъсква с вероятността неговата партия да номинира бившия президент Доналд Тръмп, с когото Макконъл не е разговарял от години.
Съвсем наскоро Макконъл се сблъска в един ден с три трудни момента, подтиквайки председателя на Камарата на представителите Майк Джонсън да приеме законопроекта на Сената за чуждестранна помощ в размер на 95 милиарда долара, избягвайки въпрос кога ще подкрепи Тръмп и поемайки ангажимент да избегне спирането на работата на правителството, припомня изданието.
"Повярвайте ми, познавам политиката в моята партия в този конкретен момент. Имам много недостатъци. Неразбирането на политиката не е една от тях", каза Макконъл. Това бе своеобразно признание за огромните разногласия сред републиканците по отношение на външната политика и Тръмп, коментира "Политико".
Под заглавие "Мич Макконъл се предаде на Тръмп" американското сп. "Атлантик" отбелязва, че това означава, че ако Тръмп евентуално спечели президентските избори, както изглежда в този момент, ще има на разположение по-подготвен да работи с него лидер на републиканците в Сената.
Напускането на Макконъл бележи завладяването на Сената на САЩ от Тръмп - единствената част от добрата стара Републиканска партия, която все още оказва дори малка съпротива на бившия президент, който почти си е осигурил президентската номинация на републиканците през 2024 година, посочва изданието.
Макконъл и Тръмп винаги са имали несигурни отношения, отбелязва "Атлантик". Макконъл беше образец на старата Републиканска партия - привърженик на благоприятна за бизнеса и социално консервативна политика. Той никога не е харесвал особено много Тръмп, но двамата намираха начини да работят заедно. Тръмп дори назначи съпругата на Макконъл, Илейн Чао, за министър на транспорта. Най-големите постижения на лидерството на Макконъл и на президентството на Тръмп бяха едни и същи - установяването на консервативно мнозинство от шестима съдии във Върховния съд на САЩ и влизането на консервативни съдии във федералните съдилища, посочва американското издание.
Макконъл също така влезе в конфликт с Тръмп, особено по отношение на външната политика, а бившият президент го обвини за законодателните поражения. Но кентъкиецът упорито търсеше някакъв начин да помири старата и новата Републиканска партия и да избегне цялостна конфронтация, като прокарваше собствените си приоритети и се опитваше донякъде да ограничи Тръмп, пише изданието.
На два пъти Макконъл имаше възможност да сложи край на кариерата на Тръмп, отбелязва "Атлантик". По време на първия импийчмънт на Тръмп той не подкрепи осъждането, въпреки че можеше да бъде трудно да се съберат достатъчно републиканци, които да гласуват за отстраняване на Тръмп. По-ясна възможност се появи след 6 януари. Макконъл безпощадно критикуваше Тръмп, но отказа да настоява за осъждането му и за забрана да заема длъжността. Вместо това той се уплаши и подкрепи теорията, че Сенатът не може да осъди Тръмп, защото той вече е напуснал поста си. (Няма значение, че самият Макконъл се беше погрижил този импийчмънт да се проведе, след като Тръмп напусне поста си), заключава американското издание.
Британският в. "Гардиън" посочва, че двамата са в конфликт от 6 януари 2021 г., когато Тръмп се опита да подстрекава поддръжниците си да нападнат Конгреса на САЩ в опит да спрат удостоверяването на победата на Джо Байдън. Макконъл гласува за оправдаването на бившия президент в последвалия процес за импийчмънт, като се аргументира, че той вече е напуснал поста си, но въпреки това го порица. Тръмп отговори с нападки към Макконъл и расистки закани по адрес на съпругата му Чао, отбелязва вестникът.
Тръмп освен това не напусна сцената, както Макконъл очевидно смяташе, че ще направи. Издържайки на натиска на 91 наказателни обвинения, различни граждански поражения и опити да бъде заличен от избирателните списъци заради подстрекаване към бунт, Тръмп е застанал на прага на третата си номинация. Всички членове на ръководния екип на Макконъл, с изключение на един, са подкрепили Тръмп, отбелязва в. "Гардиън".
Друг британски вестник, "Индипендънт", коментира, че въпреки репутацията на Макконъл като партиен борец и политик, той си спечели и репутация на прагматик по важни въпроси, като например поддържането на правителството на САЩ работещо, вместо да се допусне то да спре работа, оставяйки да изтече срокът на законодателството за неговото финансиране.
Склонността му да подкрепя двупартийното законодателство го постави в противоречие с Тръмп, който никога не му прости, че прие легитимността на наследника му като президент или че критикува неговата роля в щурма на Капитолия на 6 януари, отбелязва вестникът.
В коментар на същата тема в. "Монд" обръща внимание на факта, че сенаторът беше подложен на все по-голям натиск от страна на размирното, а на моменти и враждебно крило на неговата партия, което твърдо се присъедини към Тръмп. Двамата са настроени един срещу друг от декември 2020 г., когато Макконъл отказа да се примири с лъжата на Тръмп, че избирането на демократа Джо Байдън за президент е плод на измама, припомня всекидневникът.
Френският вестник цитира думите на Макконъл в предварително подготвените му бележки. "Обичам Сената", пише той. "Това е моят живот. Може би има по-изтъкнати членове на този орган в цялата ни история, но се съмнявам, че има такива с по-голямо възхищение към него." И все пак, добавя той, "бащата на времето остава непобедим. Вече не съм младият мъж, който седи отзад и се надява колегите да запомнят името ми. Време е за следващото поколение лидери".
Ще има време да си спомняме, пише лидерът на републиканците в Сената, но не и днес. "Все още имам достатъчно бензин в резервоара, за да разочаровам напълно критиците си и възнамерявам да го направя с целия ентусиазъм, с който са свикнали", заключава Макконъл, цитиран от в. "Монд".
Американският всекидневник в. "Вашингтон пост" пише в коментар на същата тема, че поглеждайки назад към мандата си, през който се опита да отслаби политическите институции на страната, да пречи на бившия президент Барак Обама на всяка крачка, да реформира Върховния съд, за да отнеме репродуктивните права на жените, и да провали опита за импийчмънт на бившия президент Доналд Тръмп, след като той подбуди бунт, по време на който залата на Сената се напълни с море от хора, Макконъл заяви, че няма търпение да прекара повече време в собствения си дом и семеен кръг.
Вестникът отбелязва, че въпреки дългогодишната всеотдайна служба на Макконъл, която обслужваше най-лошите пориви на републиканците и им даваше възможност да правят всички лоши неща, които се опитваха да вършат, мнозина в партията му реагираха на новината за напускането, като преднамерено раздразниха отиващия си лидер и казаха "Прав ти път".
Макконъл сви рамене. "Това е всичко, което те вече умеят да правят. Няма за какво!"
На тези, които са загрижени от напускането му, Макконъл каза да не се тревожат.
"Най-добрата част от моето наследство? Гаранцията, че моите наследници почти сигурно ще бъдат още по-лоши", заключи Макконъл, цитиран от в. "Вашингтон пост".
/ПГ/
news.modal.header
news.modal.text