Палестинското правителство подаде оставка и беше заменено от преходен кабинет на технократи, а палестинският президент Махмуд Абас възнамерява да се върне на власт в ивицата Газа след края на войната. Това съобщи израелската новинарска агенция ТПС.
Това стана на фона на тежкия натиск от САЩ и арабските държави върху Палестинската автономия да се реформира, за да може да играе роля в управлението на ивицата Газа след войната. Тази позиция обаче е в противоречие с намеренията на Израел. Премиерът Бенямин Нетаняху каза, че възразява срещу даването на разрешение на палестинското правителство или „Хамас“ да се върнат в ивицата Газа.
Както ТПС съобщи в средата на февруари, кандидатът да оглави новото технократско правителство е д-р Мохамад Мустафа, палестински икономист, председател на Палестинския инвестиционен фонд и близък сътрудник на Абас. Той ще замени премиера в оставка Мохамад Щайе.
Източници казаха пред ТПС, че вярват, че Мустафа ще бъде по-добре приет във Вашингтон и арабските столици, отколкото Щайе, сравнявайки го със Салам Файяд, друг икономист и бивш палестински премиер в периода от 2007 до 2012 г. Файяд беше уважаван от Запада, но нямаше политическа подкрепа от палестинците.
Палестински източници казаха пред ТПС, че администрацията на Байдън изисква дълга поредица от реформи. Те включват съкращаване на раздутата и неефективна бюрокрация на Палестинската автономна власт, реформиране на финансовата ѝ система, създаване на механизъм за вътрешен контрол, за да стане по-отговорна, както и преразглеждане на учебната програма, която настройва децата срещу Израел.
Интегриране на „Хамас“
В крайна сметка Абас иска да формира правителство на националното единство с по-умерените членове на „Хамас“. Длъжностни лица в Рамала казаха пред ТПС, че смятат организацията за легитимен играч в палестинската политика. Абас не може да пренебрегне групировката „Хамас“, защото тя постоянно води пред президентското движение „Фатах“ в проучванията на общественото мнение. Президентът обаче иска групировката да се присъедини към Организацията за освобождение на Палестина (ООП) - обединение на палестински политически организации, което той ръководи - и да признае израелско-палестинските мирни споразумения.
Движението „Хамас“ е разделено по въпроса за присъединяването си към ООП при тези условия. Членовете на „прокатарския лагер“ на организацията намекнаха, че са готови да изпълнят условията на Абас и да се интегрират в ООП, ако това означава да имат роля в управлението на Газа след войната. Но членовете на „проиранския лагер“ на „Хамас“ се противопоставят на тези условия.
Палестинските източници добавят, че Абас е бил много обезпокоен от скорошно интервю на вестник „Ню Йорк Таймс“ с неговия съперник Мохамед Дахлан, който призова за нов палестински лидер, подкрепен от умерените арабски държави, който да го замени. „Няма Абас, няма „Хамас“, е мантрата, чута в Египет, Йордания, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Дахлан освен това беше силният човек във „Фатах“ в Газа, когато „Хамас“ насилствено отне контрола над ивицата от Палестинската автономия през 2007 г.
Никой в Рамала не вярва, че Абас ще доведе реформите докрай. Проучване от ноември на Палестинския център за политика и проучвания установи, че 90% от палестинците, живеещи в Юдея и Самария (Западния бряг - бел. ред.), искат той да подаде оставка, докато 60% казват, че Палестинската администрация е неефективна и трябва да бъде разпусната.
Палестинците не са произвеждали национални избори от 2005 г. и сега Абас е в 19-ата година от управлението си, което трябваше да бъде четиригодишен мандат. Оттогава той отмени няколко опита за гласуване на фона на разногласия между „Фатах“ и „Хамас“, последният, от които беше през 2021 г.
Най-малко 1200 души бяха убити, а 240 израелски и чужди граждани бяха взети за заложници при атаките на „Хамас“ срещу израелски общности близо до границата с Газа на 7 октомври. От останалите 134 заложници Израел наскоро обяви, че 31 са мъртви.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ТПС)
