Държавите, членуващи в ЕС, и Европейският парламент постигнаха съгласие за първото в историята законодателство на блока за борба с насилието срещу жени. Един ключов елемент обаче липсва от финалната версия на текста: в него не е включена обща дефиниция на това какво е изнасилване. Въпреки законодателните усилия насилието срещу жени и домашното насилие продължават да съществуват на европейския континент, пише Европейският нюзрум - платформа за сътрудничество между 21 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.
След месеци на интензивни преговори в Европейския съюз бе постигнато съгласие за законодателство за борба с насилието срещу жени и момичета - всеобхватна директива, с която се цели хармонизирането на правни дефиниции и на минимални присъди за лишаване от свобода за всички нарушители в ЕС.
Целта на законодателството е да бъдат защитени жените в ЕС, който се състои от 27 страни, от насилие по полов признак, принудителни бракове, увреждане на женските полови органи и онлайн тормоз. Текстът криминализира следенето онлайн, тормоза онлайн и подбуждането към омраза или насилие онлайн в рамките на Съюза.
Европейската комисия за първи път предложи важното законодателство на 8 март 2022 г., по случай Международния ден на жената.
Най-скорошното споразумение обаче не включва обща дефиниция на това какво е изнасилване, което се оказа пунктът, създал най-много противоречия по време на преговорите.
Главните преговарящи на Европейския парламент, шведската евродепутатка Евин Инджир (от "Социалисти и демократи") и ирландската евродепутатка Франсис Фицджералд, не скриха разочарованието си на пресконференция в Страсбург и изразиха надеждата си, че директивата ще бъде "началото, а не краят" на законодателството на борбата с насилието срещу жени в ЕС.
Преговори, опорочени от спорове за дефиниция на изнасилване
Включването на обща дефиниция за изнасилване, за каквато настояваха мнозина, бе блокирана от няколко страни от ЕС, сред които Франция, Германия, Австрия и Нидерландия. Те се скриха зад правно-технически причини, свързани с въпроса как да бъде прието предложението, като заявиха, че изнасилването не е "европейско престъпление". Други традиционно консервативни страни, като например Полша, Унгария, Малта, Чехия, Естония, България и Словакия, възприеха същата линия.
Европейският парламент и най-малко 12 страни от ЕС, сред които Белгия, Гърция, Италия и Испания, искаха да включат дефиниция за изнасилване, базирана на липсата на изрично съгласие. Четирима испански евродепутати участваха в преговорния екип на Европейския парламент и трима от тях активно застъпиха позицията, че е нужно европейското законодателство бързо да догони стандартите на страни като Испания.
Страните, които се противопоставиха на това да бъде дадена дефиниция на изнасилване в текста, застъпиха виждането, че ЕС няма компетентност по този въпрос. Критиците на дефиниция на изнасилването изтъкнаха, че няма юридическа основа за стандартизирано законодателство на европейско ниво. Това доведе до отпадането на член, съдържащ дефиниция, от финалната версия на законодателния текст. Германия и Франция застъпиха виждането, че рискът от включване на дефиниция се състои в това, че тя може да бъде отхвърлена от съд на ЕС след оспорване.
Неохотата за постигане на споразумение за дефиниция за изнасилване предизвика противоречия във Франция, където президентът Еманюел Макрон заяви, че борбата с насилието срещу жени ще бъде приоритет на втория му мандат. Макрон вече си навлече критики, след като изтъкна важността на презумпцията за невинност по отношение на френския актьор Жерар Депардийо, на когото бяха повдигнати обвинения за изнасилване и сексуален тормоз.
Въпреки че текстът не съдържа дефиниция на изнасилване, държавите членки ще работят за повишено осъзнаване на факта, че сексът без съгласие е смятан за престъпно деяние, се казва в изявление на Европейския парламент. Европейската комисия ще докладва на всеки пет години дали правилата имат нужда от актуализация, се уточнява в изявлението.
Надграждане на Истанбулската конвенция
Заместник-председателката на Европейската комисия по въпросите на ценностите и прозрачността Вера Йоурова заяви пред чешката новинарска агенция ЧТК, че в известен смисъл директивата замества Истанбулската конвенция.
"Никога не сме имали такава директива за борбата с насилието срещу жени. Тя е и реакция на факта, че не всички страни от ЕС са ратифицирали Истанбулската конвенция, на която в продължение на години разчитах да бъде защита от насилието срещу жени и от домашното насилие", изтъкна Йоурова.
Заместник-председателката каза, че не разбира защо Чехия все още не е ратифицирала конвенцията. "Съжалявам. Мисля, че паникьорите и сеещите дезинформация се наложиха над здравия разум", заяви тя, като отбеляза, че по този начин Чехия се е присъединила към групата от страни, "в които Църквата има огромно влияние и иска да върне живота в 19 век".
Истанбулската конвенция признава насилието срещу жени за нарушение на човешките права и за форма на дискриминация на жените, като обвързва присъединилите се към нея страни да вземат законодателни и други мерки, за да гарантират юридическа, институционална и организационна рамка за предотвратяване на насилието срещу жени, за закрила на жертвите и за наказване на извършителите.
Други страни, които не са ратифицирали Истанбулската конвенция, са България, Унгария, Латвия, Литва и Словакия. За да поставим нещата в перспектива, следва да отбележим, че Босна и Херцеговина, която не членува в ЕС, вече ратифицира Истанбулската агенция през 2013 г. Присъединилите се страни се задължават и да криминализират насилието по полов признак.
В Европа насилието срещу жени продължава
Въпреки обещанията за прилагане на Истанбулската конвенция в Босна и Херцеговина имаше много убийства на жени през изминалата година. След последното такова убийство в северната част на страната хиляди граждани излязоха на мирен протестен марш и бе обявен ден на траур. Въпреки това най-силен резонанс в обществото предизвика тройно убийство през август, при което извършителят уби жена си на живо в социалните мрежи, като в друго видео заяви, че е убил още двама души.
В останалите европейски страни насилието срещу жени и домашното насилие остават постоянен проблем.
"Това е систематичен проблем с дълбоки корени в социалните структури и в много случаи отразява провала на системата за защита, която би трябвало да гарантира сигурността и достойнството на половината от населението на страната", казва Раиса Енаки, председателка на комисията за равни възможности за мъжете и жените в долната камара на румънския парламент.
Съгласно най-скорошните данни на Националната статистическа служба на Словения за жените има три пъти по-голяма опасност да станат жертви на насилие в една интимна връзка, отколкото за мъжете. Освен това за жените има по-голяма опасност да станат жертви на сериозни форми на насилие. Словенската полиция годишно се справя с малко над 1000 случая на престъпления с елемент на домашно насилие. Над 90 процента от извършителите са мъже и жертвите са основно жени и деца, по данни на линия за оказване на помощ на "Асоциация SOS - гореща линия за жени и деца, станали жертви на насилие".
Ръководителят на представителството на Европейската комисия в София Бойко Благоев се позова на данни на "Евростат", съгласно които 21 процента от жените в България, които някога са имали връзка, са ставали обект на насилие от партньор като пълнолетни. Вицепремиерът Мария Габриел заяви през януари, че над 20 жени са били убити от мъже в България през 2023 година. Броят на регистрираните случаи на домашно насилие е почти 1400, каза още тя.
През септември миналата година българското правителство реши да назначи Габриел за ръководител на Националния съвет за превенция и защита от домашното насилие, чиито членове бяха определени от правителството на 7 февруари 2024 година. В съвета членуват министри, представители на правителствени служби и на неправителствени организации, като е фокусиран върху прилагането на държавната политика за борба с домашното насилие.
За да влезе в сила директивата на ЕС за борба с насилието срещу жени, тя трябва да бъде одобрена от министрите на държавите членки и в пленарната зала на Европейския парламент. Очаква се процесът да мине гладко. Заместник-председателката на Европейската комисия Вера Йоурова очаква директивата да бъде окончателно приета до края на април.
/ВС/
news.modal.text
