site.btaСънародничката ни Елена Димитрова организира в чилийския град Икике работилница за писане на великденски яйца

Работилница за писане на великденски яйца организира в чилийския град Икике сънародничката ни Елена Димитрова, която живее в Чили от 27 години. Това разказа за рубриката „БГ Свят“ на БТА самата Елена Димитрова, споделяйки кадри от творческото занимание.

„От 21 години без пропуск, водена от копнежа за България и съхраняването на традициите, превръщам седмиците преди Великден в една интересна инициатива, чрез която презентирам пред местните българската празнична култура. Интересът е голям, а хората са искрено щастливи, че могат да опитат нещо ново“, споделя Елена Димитрова и уточнява, че макар да се спазва идеята, не винаги яйцата са традиционно писани - „правим ги кой, както може и както му хрумне“.

Сънародничката ни сравнява писането на великденски яйца с терапия: „Нужна е концентрация, за да се сътвори едно писано яйце и така някак неусетно процесът се превръща в терапевтично занимания. Истината обаче е, че дали терапия, или традиция, а твърде вероятно – симбиоза от двете, за мен всичко това е огромно удоволствие, а както виждам - и за всички участващи“.

„Всичко започна през 2011 г., когато със семейството ми решихме да покажем на хората тук, в пустинята Атакама, как в България боядисваме и пишем яйца за Великден, какви са нашите традиции. Тогава извадих от чеиза си няколко български бродерии, купих две кори с бели яйца, подготвих шест писалки и восък за тях, дори направих български зелник за почерпка. Очаквах малко посетители, но се оказа, че интересът е толкова голям, че се налагаше хората да се редят на опашка, за да изпишат свое великденско яйце“, разказва Димитрова и допълва: „На следващата година повторихме творческата среща. А през годините до днес организирахме много подобни работилници в чилийски училища и в различни градове из страната, както и сред японската общност в Боливия, разбира се, писали сме яйца и с българска приятелка в Сантяго“.

Елена Димитрова разказва още, че голяма част от участниците в нейните великденски творчески срещи са „редовни посетители през последните почти 15 години“ и през април организират програмата си около нейните работилнички. „Казват ми: „Разбера ли, че ще пишеш яйца, правя каквото е нужно и независимо какви са ангажиментите ми, идвам“. Това ме радва, защото показва, че съм успяла да пренеса българските традиции и тук, в Южна Америка“.