site.btaМоже ли Европейският съюз да се защити?

Думите на Доналд Тръмп по време на митинг в Южна Каролина бяха "студен душ" за Европейския съюз, както се изрази полският министър-председател Доналд Туск, съобщи "Юронюз".

"Никой не трябва да си играе или да търгува със сигурността на Европа", посочи от своя страна германският канцлер Олаф Шолц, цитиран от Ройтерс.

Бившият президент на САЩ и вероятен кандидат на републиканците за Белия дом на изборите през ноември по същество обеща да не оказва подкрепа в случай на нападение на онези държави от НАТО, които не инвестират поне два процента от своя БВП във военни разходи: категория, в която попадат много държави - членки на ЕС, включително Италия.

Според данните на Европейската агенция по отбрана за 2022 г. само пет държави от ЕС надхвърлят този праг: Гърция, Полша, Естония, Латвия и Литва.

Европейските държави от НАТО тази година за пръв път ще достигнат отбранителни разходи, равни на два процента от общия им брутен вътрешен продукт (БВП). Това съобщи генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг на пресконференция в навечерието на заседанието на министрите на отбраната от алианса в Брюксел тази седмица, предаде кореспондентът на БТА в Брюксел. През тази година очаквам 18 съюзници да влагат две на сто от техния (национален) БВП в отбрана и това е нов рекорд, каза Столтенберг. Той отбеляза, че 2024 г. е шестата поредна година на увеличение на отбранителните разходи в последното десетилетие.

Зависимост от САЩ

Следователно, ако Тръмп бъде преизбран, европейската сигурност може да бъде застрашена. Особено като се има предвид, че според много експерти, включително Михай Себастиан Чихая, анализатор в Центъра за европейска политика (ЦЕП), военната зависимост от САЩ все още е висока в много отношения. По-специално, стратегически способности, които са спешно необходими на равнище ЕС, като например военнотранспортни способности, сателитни способности, морско и въздушно наблюдение и същевременно обща логистика", отбелязва "Юронюз".

Освен сложния въпрос за ядреното възпиране, което е предоставено на Европа от САЩ, Чихая определя три приоритета за военните действия на ЕС. "Подкрепа за Украйна, попълване на запасите от боеприпаси и развитие на европейските военни способности".

Във връзка с изречената от Тръмп заплаха британският вестник "Гардиън" посочва, че в продължение на десетилетия САЩ не веднъж са злоупотребявали с водещата си позиция в НАТО. Например какво общо има със сигурността на Запада искането на Вашингтон Северноатлантическият съюз да подкрепи инвазията на Вашингтон в Афганистан след атентатите от 11 септември, която се оказа "скъпоструващо и продължително фиаско"? По същия начин преди това САЩ използваха алианса в атаката срещу Ирак за сваляне на президента Саддам Хюсеин.

В контекста на динамично променящата се геополитическа обстановка в  света, "Гардиън" също така посочва, че с промяната на фокуса на САЩ към тихоокеанския регион е необходимо да се преразгледа член 5 от Устава на НАТО. Също така, посочва "Гардиън", трудно е да си представим, че Владимир Путин би се опитал да свали правителството на някоя източноевропейска държава, но пък е напълно възможно Москва да наруши границите и да разпали недоволството у рускоезичните малцинства в съседните на Русия  държави. 

Военните разходи на Съюза

Не става дума само за пари. Всъщност военните разходи на държавите членки на ЕС през 2022 г. възлизат на 240 млрд. евро, което е значително по-малко от тези на САЩ (794 млрд. долара), но повече от два пъти повече от тези на Русия (92 млрд. евро) и почти толкова, колкото на Китай (273 млрд. евро), отбелязва "Юронюз".

Проблемът е по-скоро в разпокъсаността: всяка държава харчи сама за себе си, без да се координира твърде много с останалите, обяснява анализаторът на ЦЕП.

По данни на Европейската агенция по отбрана през 2021 г. по-малко от 20 % от средствата за закупуване на отбранително оборудване са били разпределени за съвместни проекти на европейско равнище, докато минималният праг би трябвало да е 35 процента.

"Важно е също така да се знае, че само девет държави членки са предоставили данни през 2022 г., така че е трудно да се каже къде се намираме", отбелязва Чихая.

Всъщност налице е напредък в хармонизирането на военното производство. Създаването на Европейския фонд за отбрана (ЕФО) с бюджет от почти осем милиарда евро за периода 2021-2027 г. и програмата Edirpa (укрепване на европейската отбранителна промишленост чрез съвместни поръчки) с бюджет от 500 млн. евро работят в тази посока. Най-вече фондът, създаден с Регламента Asap (Закон за подпомагане на производството на боеприпаси), който осигурява 500 млн. евро от бюджета на ЕС за подпомагане на отбранителната промишленост на държавите членки в производството на ракети и артилерийски боеприпаси: За първи път в историята ЕС финансира пряко производството на отбранително оборудване от своя бюджет.

Илюзията за европейска армия

Друг важен елемент на европейската отбрана е т.нар. способност за бързо реагиране на Европейския съюз - сили с численост 5000 души, които трябва да бъдат разположени в кризисни райони и които бяха приети като част от "Стратегическия компас", представен през март 2022 г.

"Силите за бързо реагиране на Европейския съюз се очаква да започнат да функционират от 2025 г. и могат да бъдат използвани в евакуационни и спасителни операции или за стабилизиране на дадена страна", обяснява Михай Себастиан Чихая. "Но за да работи това, са необходими войски, включително командни вериги, стратегически технологии като сателити и парични средства. В момента все още не е ясно откъде ще дойдат тези средства".

Първото учение на този контингент се проведе през октомври в Кадис, Испания, в което участваха 2800 войници. Някои смятат, че това е първата стъпка към създаването на истинска европейска армия, припомня "Юронюз".

Най-проблематичен обаче е процесът на вземане на решения, който управлява тези сили: разполагането на Силите за бързо реагиране на Европейския съюз изисква съгласието на всички държави членки на ЕС, тъй като това е външнополитическо решение: трудно условие за изпълнение в кратките срокове, в които се изисква реакция при криза, както признава Чихая. "Съществува възможност да се използва член 44 от Договора за ЕС: Провеждането на мисия може да бъде поверено на група държави членки. За задействането на този член обаче е необходимо единодушие".

За Натали Лоазо, френска евродепутатка от "Обнови Европа", създаването на европейска армия е далечна хипотеза. "Националните въоръжени сили са под командването на държавните и правителствените ръководители на Съюза. Реалистичната цел на общата отбрана трябва да бъде по-скоро подобряването на оперативната съвместимост, снабдяването и доставките на оръжия на европейско ниво", заяви тя.

Една от идеите на френския президент Еманюел Макрон е да се емитират съвместни европейски облигации за финансиране на военните разходи, подобно на това, което беше направено за справяне с пандемията от КОВИД-19. В един все по-несигурен геополитически контекст за Европа е необходима промяна на темпото, казва Лоазо, цитирана от "Юронюз". "Изправени пред агресивна война в Европа срещу Украйна и хибридна война на Русия срещу държавите членки на ЕС, е време не да воюваме, а да противодействаме на риска от агресия. Кога, ако не сега, европейската отбрана наистина ще бъде взета на сериозно?"

Източник от полското правителство посочи пред Ройтерс, че Европа спешно се нуждае от съвместно производство на боеприпаси и че Варшава вече не блокира идеята за "стратегическа автономия", което прави Европа по-малко зависима от другите.