Руската република Башкортостан от две седмици стана епицентър на някои от най-големите улични протести в Русия след инициираното от Кремъл нахлуване в Украйна преди близо 2 години. Хиляди хора се събираха на два пъти около съдебната сграда в малкия башкирски град Баймак, за да протестират и да подкрепят най-изявения башкирски активист Фаил Алсинов, осъден ефективно заради думите „кара халик“ (черни, бедни хора на башкирски), обобщава събитията изданието „Москоу таймс“. 37-годишният Алсинов беше осъден за подбуждане на етническа омраза след разследване, инициирано от назначения от Кремъл ръководител на руската република Радий Хабиров.
За мнозина наблюдатели делото срещу Алсинов, след което той получи 4 години затвор за две казани на протестно събрание думи, е лична вендета на човека на Москва Хабиров заради трайната популярност на младия екоактивист и миналогодишната му победа да бъде опазен от рудодобив хълм, смятан от местните хора за свещен, посочва „Москоу таймс“.
Именно присъдата на Алсинов – обаятелен оратор, който говори на родния си башкирски, провокира масови протести в Баймак и столицата на Башкортостан - Уфа. Протестите бяха последвани от брутална полицейска разправа с участници и нови дела за участие в безредици. На 28 януари Радио „Свободна Европа“ съобщи, че жителят на Уфа Рифат Даутов е починал, след като три дни по-рано бил отведен от служители на специалните полицейски части ОМОН по подозрение, че е участвал в протестите. На родителите му съобщили, че е бил много пиян и сърцето му спряло. Сестрата на жертвата обаче заяви, че брат й не е употребявал алкохол. Още на 22 януари става ясно, че друг задържан – активистът Дим Давлеткилдин, вече е бил с наранявания, когато е въдворен в предварителния арест и по-късно е настанен в болница с фрактура на гръбнака, съобщи сайтът на РСЕ "Idel.Реалии".
Събитията в Башкортостан обаче се развиват само два месеца преди президентските избори в Русия и непредвидено хвърлят светлина върху неудобни за Кремъл процеси, типични за административни субекти на Руската федерация, където живеят неславянски и неправославни народи. За да демонстрира, че въпреки всичко владее положението, Хабиров организира на 26 януари 50-хиляден митинг-концерт в своя подкрепа в Уфа, а на 1 февруари покани президента на Русия Владимир Путин да посети Башкортостан. Поканата беше приета, предадоха ТАСС и ДПА.
Башкирският певец Алтънай Валитов, който открито протестира срещу осъдителната присъда на сънародника си Алсинов, написа на 25 януари в „Телеграм“, че е избягал от Башкортостан, притеснен за безопасността си, съобщи "Idel.Реалии".
„Да, избягах“, написа Валитов в „Телеграм“. „Иначе съм щял да лежа в затвора 15 години. Затвориха Фаил. Видяхте какво стана. Какво бихте направили на мое място?“, цитира го РСЕ.
Причината е, че след обявяването на присъдата на Алсинов музикантът излезе с обръщение в социалните мрежи и призова хората да се включат в мирна акция. „Обединете хората и излезте! Излезте мирно. Без провокации. Без война. Не сме против други народи. Обичаме своята националност и се гордеем с нея. Това не е престъпление! Затова нека направим така, че това да се разбере! Вярвам в единството на народите!“, написа Валитов, който не разкрива къде се намира в момента.
Радий Хабиров пък заяви, че ще защитава Башкортостан и гражданите му „от всеки опит за предизвикване на сътресения в междуетническата хармония – по народностен, езиков или верски признак“.
Успоредно с това районната съдийка в Баймак, осъдила Алсинов, разпореди той да бъде прехвърлен от Башкортостан в град Магнитогорск в Челябинска област заради „извънредната ситуация“, създала се след осъждането на активиста. Очевидно ситуацията е особено напрегната, след като на 15 януари се наложи прочитането на присъдата срещу Алсинов да бъде отложено с два дни, защото 5000 души се бяха събрали около съдебната сграда в града със 17 000 души население.
Така силите за сигурност се подготвиха за реакция на протестите и присъдата беше прочетена на 17 януари. Демонстрантите бяха отблъснати със сълзотворен газ, палки и зашеметяващи гранати, съобщи РСЕ. По официални данни пострадалите само в този ден са били 40, като 22 от тях са били полицаи. Демонстрацията, според РСЕ, е била първата по рода си от такъв мащаб, откакто Русия започна нашествието си в Украйна.
Разследващите са стигнали до заключение, че произнасяйки думите „кара халик“ Алсинов дал негативна оценка на хората в Кавказ и Централна Азия, унижавайки тяхното човешко достойнство. Миналия петък на митинга-концерт, преминал под мотото „Силна република – силен Башкортостан“, главата на Башкортостан Хабиров заявил от сцената, че „има още един фронт – вътрешния фронт. Във всяко общество има хора, които по различни причини се опитват да всяват разделение в него. Да всяват разделение в нашата република, опирайки се на идеалите на радикалния екстремизъм. Събрахме се тук, за да заявим, че на никого няма да дадем нашия Башкортостан!“, цитира го РСЕ.
Освен Хабиров пред докараните от цялата република хора са се представили десетки проправителствени изпълнители и музиканти, по модела на други организирани от държавата митинги в подкрепа на войната. Такива културни мероприятия стават все по-чести в Русия, на фона на усилията на властите да покажат, че се радват на народната подкрепа, отбелязва „Москоу таймс“.
На митинга се веели синьо-бяло-зеленото знаме на Башкортостан и националният флаг на Русия. Имало и плакат: „Едно семейство! Една република! Една държава!“.
За да осигури присъствие на проявата, правителството на Башкортостан разпратило задължителни квоти във всичките 54 републикански района, пише „Москоу таймс“.
Изданието цитира Хабиров, че „Като глава на републиката ще защитавам републиката!“. Той признал, че и длъжностни лица в Башкортостан носели известна вина за безредиците, наречени от Кремъл отделни прояви, защото не разкрили изцяло същността на онези, които стоели зад протестите. Хабиров каза още, че „група хора, някои от които са в чужбина и които всъщност са предатели, призовават за отделяне на Башкортостан от Русия. Те призовават за партизанска война“, твърди управникът в Уфа.
Както пише Лана Пилаева, координатор на FreeRussiaNL (обединение на рускоезични жители на Нидерландия, което се бори за освобождение на Русия от режима на Владимир Путин, помага на емигранти и привлича внимание на чуждестранните медии към репресиите в Русия, бел. авт.) в анализ в „Москоу таймс“, още от съветско време Русия налага легендата, че страната е „семейство на народи“. Президентът Путин още се опитва да „експортира“ този наратив, както е станало на срещата на Г-20 в Индия, когато Русия била представена от музикант от Тива (автономна република в състава на Руската федерация, която граничи с Монголия, с официални езици тивински, руски и монголски). Но този мултикултурен образ не отразява реалността, пред която са изправени етническите малцинства в Русия. За съжаление, отбелязва Пилаева, външният свят знае малко за този аспект от образа на Русия.
Изненадващо е, смята авторката, че дори мнозинството от руснаците биха отрекли проблема. Стане ли дума за империи, подчертава „Москоу тайс“, определен от Москва за „чуждестранен агент“, Русия не е първото, което ти идва на ум. Много хора, както в страната, така и извън нея, вярват, че териториите, от които се състои Русия, са или приобщени по мирен начин, или са били завладени толкова отдавна, че дори не си струва днес да се говори за това. Но държавният наратив за върховенството на Русия и за това, че Русия е „сила за постигането на световен мир“, бяха използвани като оправдание за нахлуването в Украйна, обобщава „Москоу таймс“.
Пилаева, която е родом от автономната Република Коми и е от угрофинския народ коми (комияс), свидетелства, че в руския език и днес има много обидни думи за малцинствата, битуват и множество стереотипи за тях като мръсни и безкултурни (Някои угро-фински народи имат автономни републики в границите на Руската федерация: карели (Република Карелия), коми (Република Коми), удмурти (Удмуртия), марийци (Марий Ел) и мордовци (Мордовия). Освен това, в училище, през 90-те години й внушавали, че „е почти толкова умна като рускиня“. Тази дискриминация, обяснява авторката, се основаваше на вярването, че на коми, както и други етнически малцинства, е присъщо да са по-неинтелигентни и неспособни от руснаците. Затова Русия всъщност не е семейство от отделни народи. Моделът, по който е устроена Русия, е имперски, смята Пилаева. В училище историята на страната се преподава през призмата на титулярната националност – руснаците. Същото се отнася и за цялата образователна система, която се просмуква във великата руска литература, подчертава авторката на „Москоу таймс“.
Днес тезата на Пилаева не е, че само етническите региони са обект на дискриминация при режима на Путин. Тя обръща внимание, че цяла провинциална Русия страда от липса на инвестиции и бедност, а етническата дискриминация просто допълва този проблем. През 90-те години пред Русия се беше отворил времеви прозорец на възможности да изгради истинска федеративна структура, в която властта и финансирането да бъдат справедливо разпределени във всички региони, обобщава анализаторката на „Москоу таймс“.
Но с идването на власт на Путин тази мечта се изпарява, а прозорецът се затваря. Путин отменя изборите за губернатори по места и променя съотношението при разпределение на данъчните приходи, насочвайки три четвърти към федералния бюджет. Така регионите остават с много малко средства, които да подпомагат собственото им развитие и добруване. Това води до прекомерно централизирана система, която дискриминира всички хора, които не живеят в Москва или Санкт Петербург.
Този дисбаланс, отчита Лана Пилаева, намира отражение и мрачната картина на неравнопоставено големия брой жертви и ранени сред руските войници, мобилизирани от икономически изостанали региони. За много местни мъже влизането в армията е единствена възможност да си осигурят прилична прехрана и да имат някакви възможности за професионално израстване. Направена е дори оценка, базирана на малката продължителност на живота и ниските заплати на руските мъже, че за едно семейство е „по-изгодно“ да изпрати мъж да умре на война и да получи обезщетение от държавата, отколкото той да не напуска родното си място и да заработва минимално. Това е твърде обезпокоителен резултат от двете десетилетия властване на президента Путин, заключава Пилаева.
За съжаление, допълва в заключение авторката от малцинството коми, идеите за деколонизация се възприемат като маргинални дори от демократичните активисти. Но това не е чудно, защото мнозинството от тях са от Москва или от Санкт Петербург и все още могат да се облагодетелстват от имперската структура на Русия, пише Пилаева.
А и самите демократични активисти нито са били обект на дискриминация, нито са били принудени да търпят наследството на руския колониализъм.
Както посочва в свой анализ в „Москоу таймс“ независимият изследовател и активист за опазване на редки езици Марсел Ганеев, като се има предвид потисничеството от страна на Кремъл, да говориш на езиците на коренните народи в многообразните руски региони се е превърнало в средство за протест и това личи най-вече при използването на най-широко разпространения от тях език – татарския.
Но тъй като при управлението на Путин Кремъл вижда в това знаци за сепаратизъм, е приет нов закон, който забранява използването на друга азбука освен кирилицата. И това не засяга само Татарстан. Властите в Карелия отказват да се подчинят и в резултат карелският език вече не се признава за държавен в републиката, подчертава Ганеев.
Към 2024 г., пише авторът на „Москоу таймс“, в татарските учебни заведения татарски се преподава като чужд език и той не е напълно интегриран в учебната програма. Дори ако пишеш дисертация за татарския език и литература, трябва да я подготвиш на руски. А през периода на зорко следене как се използва татарски език, известният татарски писател Ркаил Зайдула заявява, че властите виждат в преподаването на татарски „демонстрация на екстремизъм“, отбелязва Марсел Ганеев.
Съществува потенциал, предупреждава той, широкото използване на неруски езици да навлече на човек обвинения в национализъм и нацизъм.
Неотдавна якутският писател и педагог Юрий Мекумянов написва две статии на родния си език за местния вестник „Туймаада“: „За руския език“ и „Защо Русия не може да се развива?“. След това, въз основа на лингвистична експертиза, е обвинен, че изказванията му на якутски обиждат руския език и култура.
Въпреки нарастващите рискове и репресивни мерки, идващи от Москва, няма закон, който да забранява използването на неруски езици, подчертава Ганеев. В тези тоталитарни времена, обобщава „Москоу таймс“ в материала си от 23 януари 2024 г., е важно да се помни, че макар от историята да се вижда, че Кремъл може да потиска още и още, неруските езици, които се говорят от многообразните народи в Русия, са станали мощно оръжие и „защитена зона“ за изразяване на политически идеи.
В статия в „Москоу таймс“, на която е съавтор, удегеецът (удегейците са народност от тунгуско-манджурската езикова група на алтайското езиково семейство, бел. авт.) Павел Суляндзига (председател на международния фонд "Батани" за развитие и солидарност на коренното население и член на международния комитет на коренните народи на Русия), пише, че в руския исторически наратив колонизацията на Сибир и Далечния изток е описана като „обединяване“ или „доброволно обединяване“. Историците изтъкват относително мирната руска експанзия на изток, наричана от тях казашки „Поход към слънцето“, за разлика от бруталните кампании на Ернан Кортес в земите на ацтеките. Това „изпиране“ на историята, отбелязват Суляндзига и Дмитрий Бережков, се осъществява на различни нива. Например в края на 90-те години Русия планира да чества годишнина от „доброволното обединяване“ на Камчатка с Русия.
Тхансом – Съветът на ителмените (коренен народ на Камчатка, който говори език, свързан с корякския и езика чукчи, бел. авт.) обаче, взема официално решение да бойкотира празненствата, защото анексията на Камчатка не може по никакъв начин да бъде описана като доброволна. Всъщност това обединение е било съпроводено с насилие завладяване на полуострова от Руската империя, подчертава „Москоу таймс“.
През 1997 г. на академична конференция в Камчатка руски историци така и не могли да приведат достатъчни аргументи в подкрепа на мита за „доброволното обединяване с имперска Русия“. Като станало ясно, че доводите им са неиздържани, един от учените отбелязал: „Добре, имало е колонизация, но е била „добра“ колонизация“.
За коренните народи на Русия е жизненоважно руската държава и общество да признаят историческия факт на колонизацията, изтъкват Суляндзига и Бережков в анализа си, публикуван на 9 септември 2023 г. в базирания в Амстердам англоезичен онлайн вестник „Москоу таймс“. Това може да се превърне, подчертават авторите, в отправна точка за нова по-справедлива връзка между коренните народи и държавата. Такова признание е първа крачка към вида национално помирение, случило се в Канада, Норвегия, Австралия и други държави, където са били извършвани несправедливости към коренното население.
Нещо повече, смятат Суляндзига и Бережков, признаването на колонизацията като процес и неоспоримото наследство на Руската империя и нейните държави наследници може да бъде отправна точка за изграждането на нова държава, която се отказва от ревизионистката история в полза на историческата истина.
/ГГ/
news.modal.text
