site.btaГенералният директор на БТА Кирил Вълчев пред аржентинската агенция ТЕЛАМ: Новините не са част от пазара, а човешко право

Генералният директор на БТА Кирил Вълчев пред аржентинската агенция ТЕЛАМ: Новините не са част от пазара, а човешко право
Генералният директор на БТА Кирил Вълчев пред аржентинската агенция ТЕЛАМ: Новините не са част от пазара, а човешко право
БТА-ТЕЛАМ - лого

В интервю за аржентинската информационна агенция ТЕЛАМ  генералният директор на БТА Кирил Вълчев изтъкна значението на обществените медии и свободния достъп до проверена и качествена информация, съобщи ТЕЛАМ

Изхождайки от убеждението, че "новините са човешко право", Вълчев говори пред ТЕЛАМ за ролята на медиите в условията на настъпление на фалшивите новини и за решаващата роля на националните и обществените информационни агенции. "Не разбирам защо, след като всички сме съгласни с финансирането на общественото образование, се обсъжда финансирането на обществените медии", каза генералният директор на БТА, цитиран от ТЕЛАМ.

Ръководителят на БТА посети Аржентина на път за Антарктида и по време на престоя си в Буенос Айрес посети националната информационна агенция на страната, отбелязва ТЕЛАМ. Двете  агенции имат споразумение за сътрудничество за обмен на актуални новини. По време на разговора Вълчев подчерта и значението на свободния достъп до информация: "ако лъжата е свободна, истината също трябва да е свободна".

Следва пълният текст на интервюто:

-В епохата на постоянна трансформация на медиите и на разпространение на много фалшива информация, какво е значението на обществените информационни агенции?

-Съществуват два начина за разбиране на новините: единият е като пазарен продукт, като кола, като храна, като всичко. Но моята идея е, че новините не са част от пазара, а са човешко право. Българската информационна агенция БТА е една от най-старите в света. Миналата година отбелязахме 125-годишнината от първата новина, която агенцията е излъчила през 1898 г. Преди три години българският парламент реши агенцията да стане 100% безплатна, със свободен и безплатен достъп. Дотогава имахме клиенти, които трябваше да плащат, за да получат потребителско име и парола. Това беше скъпо.

-Какво е последствието от това решение и защо е толкова важно достъпът да бъде безплатен?

-По време на пандемията от КОВИД-19 много частни медии в България спряха да ползват услугите на БТА, тъй като имаха по-малко приходи от реклама. Затова започнаха да си измислят новини. Отговорът на парламента беше да направи така, че БТА да стане безплатна. Защото в свят, в който лъжата е безплатна, истината също трябва да бъде безплатна. Дотогава, преди три години, 80% от агенцията беше финансирана от държавата, а 20% от бюджета идваше от пазара. Трябваше да работим усилено, за да спечелим тези 20 процента. Затова  парламентът реши да покрие стоте процента.

-Каква беше основната ви цел, когато поехте поста на генерален директор?

-Смятам, че бъдещето на новините е да бъдат безплатни. Невъзможно е да се конкурираме със социалните мрежи, не можем да очакваме хората да плащат. И имаме много добри резултати. В този смисъл подписахме нови споразумения със световни агенции. В началото беше трудно, защото им беше трудно да разберат идеята. Българският език се говори само от около 10 милиона души в света. Световните агенции приеха, че БТА ще плаща за превода на техните новини на български език. В момента имаме споразумения с 40 национални агенции. ТЕЛАМ е първата в Латинска Америка, защото е най-голямата в региона. Така България директно се представя в Аржентина, а Аржентина - в България . Ако искаме да ни се плаща за получаване на новини от България, знаем, че не сме приоритет, но е в наш интерес българските новини да стигат до тук. Да се знае за дадена страна от самата нея, така че новините да пристигат директно, а не чрез световни агенции като Асошиейтед прес или Ройтерс.

-Споменахте социалните мрежи като конкуренция, социалните мрежи ли са новите новинарски агенции?

-Социалните мрежи не са медии. За да бъдеш медия, има едно много важно условие: трябва да имаш редакционна отговорност. Някой трябва да поеме отговорност за журналистическото съдържание. Независимо дали става въпрос за телевизионна мрежа, вестник или радиостанция. Не може само журналистите да носят отговорност, трябва да има организация, която да стои зад това. Това е медията. В социалните медии никой не носи отговорност за своите мнения. Те казват едно нещо, а след час го оттеглят.

Вълчев обясни колко е важно за по-малките медии да получават надеждна и безплатна информация от обществените агенции, които разполагат с кореспонденти - нещо, за което не биха могли да си платят, нито да получат достъп под друга форма, отбелязва ТЕЛАМ.

-Обществените медии обикновено са извън търговската логика, но поради тази причина те често са подлагани на съмнение от пазарна гледна точка, която ги обвинява в неефективност, какво мислите вие?

-Пандемията от КОВИД-19 показа, че е невъзможно да се мисли за новините като за стока на пазара. Катастрофално е да се мисли, че трябва да се плаща, за да се информираш за глобална пандемия. Всички агенции започнаха да предоставят безплатно съдържание. В свят, пълен с фалшиви новини, как се борите с тях, ако искате хората да плащат, за да знаят истината? Фалшивите новини са безплатни.

-Затова ли държавите трябва да инвестират в обществените медии?

-Всички общества трябва да инвестират в своите медии, така както инвестират в образованието. Всички сме съгласни, че държавата трябва да финансира обществените училища. В училищата ние получаваме знания за миналото, за опита ни в миналото. От медиите получаваме знания за настоящето. Медиите са като училищата. Не разбирам защо, след като всички сме съгласни с финансирането на общественото образование, се обсъжда финансирането на обществените медии. Нещо повече, смятам, че държавата трябва да помага и на частните медии. Един от начините да се помогне на частните медии е да се финансират обществени агенции, като например БТА. В България малките частни медии не могат да плащат за новини от световни агенции като Асошиейтед прес или Ройтерс, да превеждат съдържание, да имат редактори. Те не могат да финансират и кореспонденти. БТА има 30 кореспонденти в България и съседните страни. Така ние предоставяме истински новини на частните медии.

-И в този контекст мнозина биха казали, че тъй като има държавно финансиране, няма независимост. Какво бихте им казали?

-Да се каже, че една медия не е независима, защото се финансира от държавата, е същото като да се каже, че никой съд не може да бъде независим, защото цялата съдебна система се финансира от държавата, също като нас. Сега продаваме само архивите си, но получаваме много малко. И престанахме да получаваме  реклами, защото в противен случай щяхме да бъдем обвинени, че не сме напълно независими. БТА зависи пряко от парламента, който избира органите с петгодишен мандат и разпределя бюджета, независимо от това кое правителство е на власт. 

 

/ПЙ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 21:55 на 21.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация