Американски и британски издания тази сутрин коментират сделката между Израел и "Хамас" за временно прекратяване на огъня в ивицата Газа в замяна на освобождаването на най-малко 50 заложници, държани в анклава.
Споразумението, на което някои израелски лидери се противопоставяха въпреки нарастващия натиск от страна на семействата на заложниците и международните съюзници на страната, особено САЩ, бележи първото прекратяване на продължаващата от шест седмици война, при която загинаха над 11 000 жители на Газа, а стотици хиляди бяха разселени, пише в. "Вашингтон пост". То слага край на седмиците на напрегнати преговори между Израел и "Хамас", водени с посредничеството на катарското правителство и със силното застъпничество на администрацията на президента на САЩ Джо Байдън. И двете воюващи страни заявиха, че ще получат нещо от сделката, отбелязва изданието.
Официални представители на САЩ и други страни се надяват, че сделката може да се превърне в по-широкообхватно усилие за освобождаване на останалите заложници и за подобряване на тежкото хуманитарно положение на цивилното население в Газа, посочва вестникът. Той отбелязва, че досега Нетаняху и други високопоставени израелски лидери твърдо изключваха възможността да спрат атаките си, докато "Хамас" не освободи всички заложници.
Приемането от страна на Израел на условията на сделката с "Хамас" късно снощи отразява силния натиск, оказан от администрацията на Байдън за постигане на споразумение, което да създаде потенциални възможности за деескалация на конфликта, пише в. "Ню Йорк таймс".
Сделката бе постигната в момент, когато демократите в САЩ са все по-разединени по отношение на безусловната подкрепа на Байдън за Израел, особено на фона на нарастването на броя на цивилните жертви в Газа и в момент, когато социологическите проучвания показват, че президентът получава ниски оценки за справянето си с кризата преди началото на кампанията за президентските избори догодина, коментира изданието.
Споразумението представлява поредният пример за задълбочаващия се разрив между Белия дом и премиера Бенямин Нетаняху относно безпощадния отговор на Израел на атаките на "Хамас", довели до смъртта на около 12 000 души в Газа, посочва вестникът. Първоначално изразената безрезервна подкрепа от страна на Байдън за правото на Израел да се защитава постепенно еволюира в многократни призиви за сдържаност от страна на израелските сили в Газа, отбелязва "Ню Йорк таймс".
Сделката е значителен пропаганден успех за "Хамас" и лична победа за лидера на групировката в Газа Яхия Синуар, който прекара 23 години в израелски затвори, преди да бъде освободен при размяна през 2011 година, пише британският в. "Гардиън".
Нетаняху сега ще бъде подложен на вътрешен натиск да освободи останалите заложници, но е изправен пред нарастващи политически рискове, коментира вестникът. Няколко крайно десни партии, които са част от управляващата коалиция, снощи се противопоставиха на предложената сделка и призоваха за засилване на израелската офанзива в Газа, за да се осигурят по-добри условия, посочва "Гардиън".
Едва ли може да има по-крехко примирие от обявеното в Газа, но дипломатите от Близкия изток, Америка и Европа ще работят на пълни обороти, за да се опитат да го превърнат в по-дълготраен мир, пише в. "Телеграф". На пръв поглед има малко поводи за оптимизъм, коментира изданието. Бенямин Нетаняху се зарече да продължи офанзивата на Израел в южната част на Газа, след като 4-5-дневното примирие приключи, посочва то.
Вестникът обаче отбелязва, че една реалистична преценка на състоянието на войната в Газа и за двете страни може да предостави на дипломатите отправна точка, от която биха могли да успеят да постигнат по-значимо примирие.
"Хамас" понесе жестоки удари, посочва "Телеграф". Според британското издание продължаващите от четиридесет и шест дни въздушни удари, артилерийски обстрел и сражения в градска среда са довели до опустошаване на северните подразделения на групировката и са унищожили голяма част от жизненоважната ѝ инфраструктура и ръководство.
Британският вестник коментира, че от друга страна, суровата истина, с която се сблъскват израелските военни стратези, е следната: в по-голямата си част бойците на "Хамас", подобно на мнозина терористи и бунтовници преди тях, са се скрили сред населението в южната част на ивицата Газа. Опитите те да бъдат избити в рамките на зона - която самият Израел е определил като по-безопасна - рискуват косвени щети в мащаби, които дори безжалостната логика на пропорционалността във войната трудно би оправдала, посочва изданието. Прогнозираните военни ползи биха били твърде малки, за да оправдаят вероятните кръвопролития сред цивилното население, заключава "Телеграф".
/ВС/
news.modal.text
