Германските християндемократи се обявиха в края на миналата седмица за смяна на курса в миграционната политика на Берлин и въвеждане на по-строги мерки, включително временен отказ от отворените граници. Темата е важна, тъй като се очертава като една от основните на предстоящите регионални избори в една от икономически най-развитите провинции на Германия – Хесен.
В края на миналата седмица най-голямата опозиционна партия в Германия, консервативният Християндемократически съюз, поиска чрез своя лидер Фридрих Мерц и своя регионален премиер на провинция Хесен Борис Райн, федералната република чувствително да втвърди курса по миграционния въпрос предвид растящия миграционен наплив.
Призивите и упреците по тази тема недвусмислено бяха насочени към управляващата тройна коалиция в Берлин на Германската социалдемократическа партия (ГСДП), Зелените и Свободната демократическа партия. В основни мишени на критиките на Мерц и Райн се превърнаха социалдемократите и Зелените, а изказванията им очевидно имаха и предизборна насоченост с оглед на предстоящия вот в Хесен, където Райн ще се изправи срещу германския вътрешен министър Нанси Фезер, която ще бъде кандидатът за регионален премиер на ГСДП.
В интервю за неделното издание на многотиражния вестник „Билд“ лидерът на ХДС и председател на групата на християндемократите в Бундестага Мерц заяви, че е нужно затягане на контрола по външните граници на Германия и коренна промяна в политиката на Берлин по мигрантския въпрос. „Трябва незабавно да ограничим този наплив, в противен случай рискуваме да взривим обществения мир в Германия“, каза консерваторът.
За по-строг курс по темата се обяви и хесенският министър-председател Райн. „Нуждаем се от напълно нова парадигма в областта на политиката на предоставяне на убежище и отказ от отворените граници, поне за известно време“, заяви той в интервю за изданията от медийната група „Функе“.
В Германия общините от години недоволстват от предизвикателствата, свързани с настаняването и интеграцията на бежанците. За поредна година европейската служба за гранична охрана Фронтекс предвижда увеличение в броя на мигрантите, които ще влязат незаконно в ЕС, отбелязва ДПА.
Миналата година беше отчетено най-високото от 2016 г. нарастване на този показател. Сега то може да се окаже още по-голямо. Още в началото на годината броят на заловените незаконни имигранти, пристигнали в Италия през така наречения Централносредиземноморски път на миграцията, се оказа три пъти по-висок на годишна база.
Около една четвърт от всички подадени молби за убежище в ЕС се падат на Германия – и то въпреки че съгласно европейското право поради географското ѝ положение те не би трябвало да бъдат нейна отговорност. Затова федералното правителство и кабинетите на отделните провинции постигнаха съгласие за затягане на правилата за депортиране и предварително задържане на мигранти, които не подлежат на закрила и са длъжни да напуснат страната.
Федералният вътрешен министър Фезер и досега отказва да въведе проверки по границата с Полша като мярка за противодействие на засилените миграционни потоци. Райн се възползва от този неин отказ, за да отправи упреци към нея в предизборната надпревара в Хесен.
ИЗБОРИТЕ В ХЕСЕН В НАЧАЛОТО НА ОКТОМВРИ
На 8 октомври в Хесен ще бъдат произведени избори за ландтаг (регионален парламент). Към момента социологическите проучвания сочат убедителна преднина за ХДС на Райн, който понастоящем управлява провинцията в коалиция със Зелените. В надпреварата той ще се изправи именно срещу Фезер, която е водещият кандидат на ГСДП. „За мен е непонятно защо не въвеждаме граничен контрол по вътрешноевропейските граници с Полша и Чехия“, каза хесенският премиер, аргументирайки се, че такъв вече има по границата между Бавария и Австрия.
Темата е деликатна предвид това, че Полша и Чехия са част от Шенгенската зона, което означава, че връщането на проверките по границите с тях на практика ще означава частично суспендиране на Шенгенското споразумение от страна на Германия.
Райн призовава за по-засилено връщане на мигранти в родните им държави и разширяване на списъка с така наречените сигурни трети страни. „Когато някой идва от държава, от която делът на одобрените за предоставяне на убежище кандидати е под 5 процента, то такъв човек трябва автоматично да бъде депортиран“, смята консерваторът.
Мерц също се обяви за „затягане на контрола по външните граници на Германия и увеличаване на броя на страните, които се смятат за безопасни и в които ще могат да бъдат връщани мигрантите“. Но понеже Зелените в Бундестага отказват да признаят за сигурни трети страни държави като Молдова, Грузия, Тунис, Мароко и Алжир, този въпрос отново ще бъде поставен от консерваторите в пленарна зала, обяви Мерц. „По темата има ясно мнозинство против Зелените.“
Райн все пак подчерта, че Германия трябва да продължи да помага на онези, които действително се нуждаят от закрила.
Мерц от своя страна направи връзка между недостатъчно енергичните според него действия на правителството в Берлин и рекордната подкрепа, която социологическите проучвания дават на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ): „Възходът на десните радикали се дължи не на последно място и на бездействието на кабинета по отношение на миграцията“.
Председателят на ХДС изключи всякакво сътрудничество с АзГ. „Имаме решение на партийните органи на ХДС – никакво сътрудничество с АзГ и (крайнолявата партия) Левите“, каза Мерц и добави, че това се отнася и за предстоящите догодина регионални избори в източните провинции на Германия, където АзГ и Левите традиционно се ползват със силна подкрепа.
СИГУРНИ ТРЕТИ СТРАНИ
Фезер вече внесе предложение за обсъждане на включването в списъка с така наречените сигурни трети страни с бившите съветски републики Грузия и Молдова. Очаква се то да бъде разгледано на правителствено заседание, отбелязва „Тагесцайтунг“.
По-сложно стои въпросът с включването на страните от Магреба и в частност със становището на Зелените по темата. Според лидера им Омид Нурипур поначало тези държави действително би трябвало да попаднат в тази категория, но на практика нещата не стоят така, защото редица неправителствени организации като „Амнести“ и „Про Азил“ предупреждават подобна стъпка да не се предприема поради състоянието на правата на човека в тези страни.
Под сигурни трети страни се разбират такива държави, за които федералното правителство смята, че няма опасност от нарушаване на човешките права на кандидатите за убежище, ако бъдат върнати в тях. Поради това случаите на мигранти от такива държави се разглеждат по бързата процедура и те почти винаги получават отказ за предоставяне на убежище в Германия, след което биват депортирани. Но правозащитните организации от години критикуват този подход на Берлин, определяйки го като спорен поради разминаване в тяхното и правителственото виждане за това в кои страни правата на човека не са застрашени и в кои са.
