Тази седмица започва не така както би искал френският президент Еманюел Макрон. От вчера до сряда във Франция трябваше да е британският крал Чарлз Трети и съпругата му Камила, като това щеше да бъде тяхното първо задгранично пътуване. Тържествени вечери, пищни церемонии, впечатляващи тоалети, пропити със символика подаръци – това трябваше да е само част от спектакъла на кралската визита, планирана от месеци насам. Поканата за нея бе отправена още миналия септември, когато Макрон беше в Лондон за траурната церемония за Елизабет Втора. Визитата щеше да е манна небесна за журналистите, които щяха да й посветят огромно количество материали. Бляскавото посещение трябваше да укрепи още повече френско-британските връзки и да префокусира вниманието на международната общност от протестите във Франция срещу пенсионната реформа върху дипломацията, водена от Макрон.
Вместо това миналия петък в разгара на Европейския съвет Макрон привлече по един нежелан от него начин вниманието върху себе си, когато бе официално съобщено, че кралската визита се отменя. Както съобщи самият Макрон нова дата за визитата вероятно ще бъде определена едва в началото на юни и тя ще е за началото на юли. Планирането на подобни визити отнема месеци. Коронацията на Чарлз Трети е на 6 май и няма време нова дата за посещението му във Франция да бъде вмъкната преди тази зрелищна церемония.
Повод за отмяната на визитата станаха ожесточените сблъсъци на 23 март по време на протестите в цяла Франция срещу пенсионната реформа. Това беше девети ден на общонационална мобилизация. Задържаните бяха над 450, а 441 полицаи и жандармеристи бяха ранени, след като протестите на много места в страната, най-вече в Париж, се изродиха в насилие. Десети ден на общонационална мобилизация ще има утре и ако визитата на Чарлз Трети не беше отменена, имаше риск графикът й да бъде сериозно нарушен, а той да види Франция в не най-добрата й светлина в случай на нови размирици. Макрон заяви, че е бил воден от приятелски чувства и от здравия разум, когато е решил гостуването на британския крал да бъде отложено. Той подчерта, че не възприема това като отстъпление пред протестиращите, а напротив обеща, че няма да се огъне пред тях и осъди остро насилието по време на протестите.
Анализатори припомнят, че това не е първият случай на подобна отмяна на визити на членове на британската династия Уиндзор. Кралица Елизабет Втора отменяше рядко посещения, но когато го правеше, това беше по здравословни причини. През 2013 г. тя например отмени визита до Италия заради гастроентерит. Чарлз по времето, когато беше престолонаследник, отмени визити заради кончината на бившата си съпруга Даяна през 1997 г., но също и визитата си в Китай през 1989 г. заради репресиите срещу протестиращите по това време там. Той отмени и визита в Австрия през 2000 г. след влизането на крайната десница в австрийското правителство. През 2012 г. испанската кралица София пък отмени участието си в тържествата по повод Диамантения юбилей на Елизабет Втора заради разногласия между Мадрид и Лондон относно Гибралтар, припомня Франс прес.
Не за първи път и Франция се сблъсква с анулиране на визити. През 2016 г. Владимир Путин отмени предвидената от дълго време визита в Париж заради разногласия относно Сирия. През пролетта на 1999 г. визитата на иранския президент Мохамад Хатами бе анулирана, защото Франция отказа, както настояваше Техеран, да не сервира вино на масата по време на приема, планиран в чест на иранския лидер. Визитата се осъществи няколко месеца след това, но без официална вечеря. През 2010 г. саудитският крал Абдула отмени визита във Франция, без да бъде официално съобщен мотив за решението. През 2015 г. испанският крал Фелипе Шести отмени визита във Франция заради падането на самолет на авиокомпания „Джърмануингс” във Френските Алпи, което бе повод за траур в страната.
Сега Макрон може и да не възприема отмяната на визитата на крал Чарлз Трети като поражение, но този епизод ще остане в историята. Там ще бъде документирано, че първата визита зад граница на Чарлз Трети не е била в отколешната британска съюзничка - Франция, а в Германия, с която Великобритания воюваше през двете Световни войни. За Макрон остава утешението, че може би първата визита в чужбина на Чарлз Трети след коронацията му на 6 май ще бъде във Франция.
Отмяната на визитата на крал Чарлз Трети стана водеща тема през уикенда за британските издания, посочват в. „Фигаро” и телевизия Бе Еф Ем. Според в. „Дейли експрес” визитата е била отменена от опасения за сигурността на британския крал и че френската "революция" е попречила на кралската визита. „Дейли мейл” коментира, че Макрон е капитулирал пред тълпата. „Файненшъл таймс” повдигна въпроса дали в светлината на случващото се във Франция заради пенсионната реформа не е дошло времето за Шеста френска република. „Таймс” пък написа, че във Франция цари хаос. „Дейли телеграф” и „Айнюз” изразиха съжаление от отмяната на една визита, която трябваше да укрепи историческите връзки между двете страни. Британските издания допълниха, че ако визитата не е била отменена, и Макрон и Чарлз Трети са щели да празнуват по време на държавен банкет, докато хората протестират на улицата, и това е щяло да бъде епизод в стил „Мария Антоанета”, в който властимащите не си дават сметка за реалността. Изданията коментираха също, че отмяната на визитата е поставила Макрон в неудобно положение, но това е било по-добрият вариант, отколкото кралската визита да се превърне във фиаско. Редица медии не пропуснаха да отбележат, че по улиците на Париж са се появили и графити, гласящи: „Смърт на краля” и „Чарлз Трети, чувал ли си за гилотината?”, отбелязва „Фигаро”. Според „Индипендънт” визитата е била отменена просто защото работниците, които е трябвало да разпънат червения килим пред краля и да отговарят за гладкото протичане на посещението, сега стачкуват срещу пенсионната реформа.
В Германия само в. „Зюддойче цайтунг” се зарадва от това, че Франция се оказа „изхвърлена” от кралската програма на Чарлз Трети. „Щеше да бъде толкова хубаво крал Чарлз Трети и крал Еманюел да се съберат в града на любовта, на светлините и на „Емили в Париж” (хитов сериал на „Нетфликс”)", написа иронично изданието.
Така днес Макрон вместо приятни изживявания в компанията на британския крал ще има поредица от заседания, посветени на успокояването на напрежението след приемането на спорната пенсионна реформа. Днес той има срещи в Елисейския дворец с френската премиерка Елизабет Борн и с лидерите на мнозинството в двете парламентарни камари.
След прокарването със специален конституционен механизъм на пенсионната реформа в долната парламентарна камара, законопроектът сега се разглежда от най-висшия консултативен орган в страната – Конституционния съвет. Напрежението, породено от законопроекта и от начина по който той беше приет, не спадна въпреки че правителството оцеля при два вота на недоверие в двете парламентарни камари, внесени във връзка с пенсионната реформа. Напрежението не бе успокоено и от дългоочакваното интервю на френския президент пред две френски телевизии – Франс 2 и Те Еф 1 - миналата сряда, възприето като негово обръщение към нацията, което продължава да се коментира и до днес.
В интервюто Макрон беше повече от категоричен и логичен. Той подчерта, че реформата ще влезе в сила до края на годината и припомни, че тя е била плод на 160 часа дебати в парламента и е преминала през всички демократични парламентарни етапи на дискусии и гласуване. Той изтъкна, че в една демокрация, каквато е Франция, всеки има право да изрази мнението си и да се противопоставя на даден законопроект. Това е легитимно, изтъкна Макрон и заяви, че протестите на синдикатите са част от демокрацията. Но добави, че не е съгласен с онези групи от обществото, които прибягват до насилие, което той сравни с размириците в Бразилия в началото на годината и с щурма на Капитолия във Вашингтон.
В интервюто Макрон изтъкна, че пенсионната реформа е необходима. Във Франция има 17 милиона пенсионери. Тенденцията е те да станат скоро 20 милиона. На един пенсионер се падат средно по 1,7 активно заети хора. Преди около половин век съотношението е било 4 активно заети на един пенсионер. Така няма кой да финансира пенсионната система, базирана на осигурителни вноски от гражданите, чрез които се изплащат пенсиите на възрастните. Макрон изтъкна, че този проблем е бил отлаган от години от другите президенти и нарече това „замитане на праха под килима”. Той добави, че би могъл да направи същото и изтъкна, че за него реформата не е удоволствие, не е лукс, а необходимост. Пари за пенсионната система няма как да дойдат от намаляване на пенсиите на всички във Франция, което ще навреди на покупателната способност на пенсионерите. Няма как да дойдат и от увеличаване на осигурителните вноски на работещите, защото това пак ще намали покупателната способност. Пари няма как да дойдат и от увеличаване на данъците, защото във Франция данъците са едни от най-високите в света и няма да бъдат увеличавани още. Няма как да се пренасочат за пенсиите пари, планирани за реформи в здравеопазването, обществените услуги и образованието. А осигуряване на средства за пенсиите чрез увеличаване на дефицита, за което настояват противниците на пенсионната реформа, би означавало после идните поколения да плащат за липсата на смелост на настоящите управляващи да извършат нужната реформа, изтъкна Макрон. Той упрекна синдикатите, че не са предложили алтернативен вариант или компромис на пенсионната реформа, а просто са я отхвърлили изцяло – нещо, което синдикатите оспориха. В интервюто Макрон изтъкна също, че прави реформата, защото не се интересува от краткосрочните рейтингови допитвания, тъй като не се бори за преизбиране, а е воден от общия интерес на страната. Той коментира, че противопоставянето на пенсионната реформа като цяло показва една тенденция в демокрациите, при която хората искат да се абстрахират от реалността.
Когато в интервюто журналистите подсказаха на Макрон, че пари за поддържане на пенсионната система биха могли да дойдат от въвеждане на данък върху свръхпечалбите на компаниите, той каза, че това не е подходящо решение. Според него тези свръхпечалби може да се разпределят между служителите и фирмите трябва да решат как да направят това. Макрон също така припомни, че свръхдоходите на компаниите в сферата на енергетиката вече осигуряват така наречения „енергийен щит”, при който французите са подпомагани да се справят с високите енергийни цени.
Пак в същото интервю Макрон изтъкна, че проблемът дори не е в пенсиите, а в заетостта във Франция, където има хора, които с години живеят с помощи за безработица и където хората се оплакват, че се съсипват от работа за ниски заплати. Според Макрон трябва безработните да бъдат подтикнати да се върнат на пазара на труда, чрез подходящо обучение, чрез разрешаване на логистичните им проблеми, а също така трябва и трудът да носи достойни заплати на хората. Макрон се обяви и за мерки срещу професионалното изтощаване на работниците и за мерки за пренасочване на трудещите се в края на кариерата им към по-малко изтощаващи позиции. Президентът припомни, че във Франция минималната заплата е била увеличена, но пък разликата между средната и минималната не е голяма и това е проблем, който също трябва да бъде разрешен.
След като начерта образно казано дневен ред, по който той ще работи след приемането на пенсионната реформа и след като изтъкна пред сънародниците си, че няма начин тази реформа да бъде отменена, Макрон в същото това интервю направи коментар, който не се хареса на мнозина. „Хората свикнаха с това, че по време на ковид пандемията държавата им плащаше да не работят, за да се предпазва страната от разпространението на заразата”, каза той и подчерта, че сега нещата са се променили. Той добави, че заради ковид пандемията, но и заради войната (на Русия срещу Украйна) балансът на сметките на Франция се е нарушил и влошил и се налага това също да се поправи.
Относно правителството на Елизабет Борн Макрон заяви, че има пълно доверие в него и подчерта, че сега мисията на премиерката ще бъде да разшири мнозинството и да установи контакт с опозицията и социалните партньори, за да се прокарат други нужни реформи. Страната не трябва да продължава да е застинала в неподвижност, при която само да харчи и да не произвежда, подчерта Макрон и изтъкна, че политиката му вече дава резултати, безработицата намалява, а във Франция се откриват нови предприятия. Той обеща и нови назначения в силите на реда и в съдебната система и реформи в образованието и здравеопазването, където има крещящ недостиг на персонал. Макрон обеща повече усилия в развиване на декарбонизираната индустрия и накрая в интервюто, тръгнало от темата за пенсионната реформа, той дори призова сънародниците си да обърнат особено внимание на пестенето на водните ресурси в страната.
Подобно интервю нямаше как да успокои страстите. За него крайнодясната лидерка Марин Льо Пен каза, че Макрон е показал, че презира французите и че е все по-изолиран. Лидерът на радикалната левица Жан-Люк Меланшон заяви, че Макрон живее извън всякаква реалност и е в състояние на пълно отрицание на действителността. Лидерът на социалистите Оливие Фор определи интервюто на Макрон като поставяне на още експлозиви върху една вече запалена клада. А синдикалните лидери изтъкнаха, че интервюто е подигравка с милионите хора, които протестират. Дори Иран наля масло в огъня, като препоръча на Франция да се вслуша в протестиращите. „Не подкрепяме разрушенията, нито размириците (по време на протестите), но поддържаме позицията, че вместо да създавате хаос в други страни, вие трябва да се вслушате в гласа на вашия народ и да избягвате да използвате насилие срещу него”, заяви в петък говорителят на иранското външно министерство Насер Канани. Това бе посрещнато с насмешка предвид случващото се в Иран заради протестите след смъртта на Махса Амини, за които Техеран каза, че са подклаждани от Израел и от западни страни. Но това, че Иран си позволява да поучава Макрон какво да прави, бе възприето и като поредно унижение за френския държавник.
Подобна доза на унижение дойде и от факта, че някои във Франция сведоха прословутото му интервю от миналата сряда до един епизод, свързан с изчезнал мистериозно часовник. По време на интервюто Макрон успя да скрие за кратко ръце си под масата и да свали часовника си. Първа сигнал за това подаде депутатката от радикалната левица „Непокорна Франция” Клеманс Гете. В Туитър тя написа, че когато е започнал да говори за минимални заплати, Макрон дискретно е свалил луксозния си часовник. Веднага започнаха спекулации за цената на часовника и се появиха коментари, че той струвал 80 000 евро. Спекулации имаше и защо Макрон го е свалил насред интервюто. Най-често се разпространяваше теорията, че той е махнал часовника, за да не дразни хората със скъпата вещ. Но после от Елисейския дворец бе пояснено, че часовникът струва 2200 евро, че Макрон го носи ежедневно от година и половина, че е на френската часовникарска марка „Бел енд Рос” и че е модел, предназначен за служителите на президентската служба по сигурността. От президентството не уточниха обаче защо Макрон е свалил часовника по време на интервюто. Но хипотезата, която разви екипът на предаването „Сет а ву” по Франс 5, бе, че Макрон не е толкова глупав, за да маха насред интервюто часовника си само защото е решил, че тази вещ ще подразни някого. Ако си е мислел така, той изобщо е нямало да го слага. Той просто го е махнал, защото жестикулирайки енергично в защита на пенсионната реформа, той е ударил силно часовника в масата и после явно е решил да го свали, за да не разсейва аудиторията си с подобни акустични инциденти, предположиха журналистите от Франс 5 и изтъкнаха, че някои зрители дори е нямало да забележат липсата на часовника, ако парламентаристката не беше сигнализирала за това. Факт е, че при гледане на интервюто, дори и когато човек вече е чул, че в него има „фокус с часовник”, той пак пропуска момента, в който Макрон ловко сваля часовника. Пламенната жестикулация на президента узурпира цялото внимание на зрителя. И според анализатори епизодът ясно показва как ще действа и занапред Макрон - ще продължи да отстоява енергично и пламенно вижданията си и ловко като фокусник ще прокарва дневния си ред въпреки опозицията.
И докато французите преглъщат този факт, от другата страна на Ламанша във връзка с отменената кралска визита във Франция се появи карикатура, на която се вижда усмихнатият до уши Чарлз Трети, който казва на французите, че те се оплакват, че ще трябва да работят до 64 години и едва тогава да излязат в пенсия, докато той е трябвало да чака 73 години, за да започне работа.
/ПТА/
news.modal.text
