ОБЗОР

site.btaОБНОВЕНА Трагедията на остров Иския - урок за грешките от безконтролното застрояване

Трагедията на остров Иския - урок за грешките от безконтролното застрояване
Трагедията на остров Иския - урок за грешките от безконтролното застрояване
Спасителни екипи работят на свлачище в Казамичола. Снимка: АП

В южната италианска област Кампания, в района на Неапол и срещуположния вулканичен остров Иския хората имат от доста време навика да казват: „Стана Казамичола”, припомни тези дни роденият в Неапол италиански писател Маурицио Де Джовани в интервю за в. „Стампа”.  С този израз се описва едно катастрофално бедствие, което взима жертви и оставя всички в потрес и хаос. Този израз не е случаен. Идва от градчето Казамичола Терме, известно просто и като Казамичола, на остров Иския. Заражда се през 1883 година. Тогава на 28 юли вечерта земетресение с магнитуд 5,8 разтърсва Иския и нанася катастрофални щети. Епицентърът е в Казамичола.  Жертвите на целия остров са 2313. В Казамичола са разрушени близо 80 процента от къщите, а от близо 4300-те жители по онова време, жертвите само там са 1784.  За този трус се говори години наред, защото той засяга пряко и италианския философ, писател, историк , политик и парламентарист Бенедето Кроче. По онова време той е бил на 18 години и е бил затрупан  под руините на дома си, рухнал в земетресението. Изваден е жив, но тежко ранен и осиротял. В труса загиват родителите му и сестра му.

За това бедствие и за израза, зародил се от него, тези дни се говори в много в Италия, след като в ранните часове на 26 ноември мощно свлачище помете 30 къщи в Казамичола, остави без покрив между 230 и 280 души и според последните данни отне живота на 11 души. Спасителите продължават да издирват една жена. Сред жертвите имаше млада двойка с бебе, три деца от едно и също семейство, млада жена, чийто съпруг още не може да бъде открит. Сред жертвите имаше и една българка, която, според разказите в италиански издания и български медии, е обичала остров Иския като втора родина и броени дни преди трагедията дори е получила италианско гражданство. 

„Едно земетресение, както знаете, е непредвидимо. Но едно свлачище, рухването на част от една планина, е едно  събитие от различно естество. Изследването на територията, анализите на учените позволяват до голяма степен да се предвиди подобен феномен, да се подготвят хората за него.  Има много мерки, които могат, а понякога и задължително трябва да се приложат, за да се избегне трагедията. За да не трябва после да се броят умрелите. Остров Иския е едно абсолютно чудо, но и място на една незаслужено зле управлявана красота. Той е жертва на самия себе си”, казва с горчивина в гласа писателят Маурицио Де Джовани в интервюто за в. „Стампа”.

„Иския не е едно случайно фатално събитие”, заяви от своя страна световноизвестният италиански архитект Ренцо Пиано в интервю за в. „Република” броени дни след катастрофалното свлачище в Казамичола. Той припомни, че в миналото е имало предупреждения, че ситуацията на острова може да доведе до подобно бедствие, но онези, от които е зависело да се вземат своевременни решения, за да се предотврати то, са си затваряли очите.  Ренцо Пиано, който е роден в Генуа и проектира новия мост, който бе открит на мястото на частично рухналия през 2018 г. мост „Моранди” – друга трагедия, за която допринесе човешкото безхаберие, отнела живота на 43 души – призова новото италианско правителство да изготви план за укрепване на територията на Иския.

Не за първи път подобно бедствие връхлита прочутия сред туристите остров, в частност градчето Казамичола, припомнят италиански медии, сред които „Матино”, „Соле 24 оре” и „Кориере дела сера”.  На 26 октомври през 1910 г. проливни дъждове, предизвикват наводнение и свлачище, в което загиват 12 души. В по-близките до нас времена две свлачища отново затрупват райони на Казамичола и отнемат живота на общо пет души. На 30 април 2006 г. свлачище помита къща и отнема живота на баща и трите му дъщери тийнейджърки. Спасяват се майката и четвъртото дете в семейството, а над 200 души са евакуирани. Три години по-късно на 10 ноември 2009 г. в 8.10 ч. сутринта след проливни дъждове, продължили три дни, свлачище помита коли в Казамичола и ги влачи до брега на морето. В една от колите е 15-годишната ученичка Анна Де Феличе (чието фамилното име означава парадоксално: щастливка или късметлийка). Тя не успява да се измъкне от повлеченото от калните маси превозно средство и е открита мъртва в него. В нейна чест е кръстено площадче в Казамичола.  И сякаш като зле скроена шега на съдбата свлачището от тази събота се спусна от склоновете на планината Епомео чак до площадчето на името на Анна Де Феличе, чийто живот бе прекършен от кално свлачище преди 13 години.

През последните 16 години, трагедиите на Иския, в частност в Казамичола, се допълват и от земетресение с магнитуд 4, станало на 20 август 2017 г. малко преди 21 ч., в което загинаха двама души, 42 бяха ранени, а над 2600 - евакуирани. Трусът, предизвикал и доста разрушения, беше с епицентър именно в Казамичола.

Така че свлачището сега в Казамичола, е поредният епизод в един низ от подобни злощастни събития. Както всяка трагедия и този епизод си има печално известни главни герои, за които медиите не престават да пишат.  Един от тези герои е 60-годишният водопроводчик Джован Джузепе Ди Маса, влачен от калните маси до гараж, където едва не се удавил и където го открили спасителите целия покрит в кал. Кадрите от спасяването му обиколиха медиите в Италия и по света, а мъжът получи прякора „Калния човек”. Сред героите на свлачището е и бялото куче Юки, което бе намерено три дни след свлачището в кола, преобърната от калните маси. Извадилото късмет четириного, станало агресивно от уплаха, бе подслонено на подходящо място, докато от цяла Италия дойдоха предложения за осиновяването му, след като стана ясно, че неговите собственици са сред загиналите в трагедията. Сред героите на деня беше и петчленното семейство на Енцо Бота, успяло да се измъкне като по чудо от двуетажната бяла къща, превърнала се също в символ на трагедията, тъй като сред срутването на калните маси тя се озова буквално кацнала на ръба на огромна бездна. Медиите не спират да разказват и за най-малката жертва на свлачището -  21-дневното бебе Джован Джузепе, кръстено на светеца Джован Джузепе дела Кроче, закрилник на Иския. Трупът на детето бе открит затрупан под калните маси в прегръдките на майка си Джована, недалеч от затрупания си баща Маурицио.

Веднага след трагедията правителството на Джорджа Мелони обяви извънредно положение на остров Иския. То ще е в сила за една година. Спешно бяха отпуснати 2 милиона евро за справяне с непосредствените последици от бедствието. Местните жители се освобождават от данъчни задължения до края на годината, като тази мярка се очаква да бъде продължена и през следващата година. „Правителството изразява съпричастност с гражданите, кметовете и градовете на остров Иския и благодари на спасителите, издирващи жертвите”, се казваше в изявлението на премиерката Мелони, в което бяха обявени първите спешни мерки след свлачището. 

В неделната си обедна молитва съпричастност с жителите на Казамичола изрази и папа Франциск. Бившият германски канцлер Ангела Меркел, която също има навика да летува на Иския, коментира на свой ред трагедията. „Познавам острова. Привързана съм към него, както и към жителите му. Заедно с тях оплаквам жертвите”, заяви тя, цитирана от в. „Република”.

Можеше ли всичко това да бъде избегнато?, питат се тези дни италианските медии и всички италианци. И не малка част от тях търсят и виновни. Разбира се бедствието се дължеше на обилните валежи. Само за шест часа на Иския паднаха най-обилните дъждове от 20 години насам, според данните на местните власти. Тези обилни дъждове, връхлитащи все по-често Италия в последните години, се смята, че са последици от глобалното затопляне. Но не само то е в основата на бедствието в Казамичола. То се дължи на съчетаването на още няколко фактора – обезлесяването и прекомерното застрояване на терени, на които не е подходящо да се строи. Към което се добавя и липсата на поддръжка на териториите, засегнати от обезлесяването или от предходни свлачища, от неподдържането и на старите горски масиви, както и от липсата на превенция като цяло срещу подобни бедствия, отбелязват световни агенции като Франс прес, Ройтерс и Асошиейтед прес, а също и италиански медии.

Според италианския геолог Аниело Ди Йорио, роден в Иския и участвал в инспекцията на засегнатите от свлачището райони, ситуацията остава опасна и голяма част от северния склон на острова, по-специално Казамичола, е все още изложена на риск, съобщи „Кориере дела сера”. Пред изданието „Тудей” той припомня, че кадрите, които сега се виждат в Казамичола, са се видели и след свлачищата в края на първото десетилетие на 21-и век. „Злоупотребите в строителството, незаконното строителство не предизвикват свлачища, които са природен феномен, но те предизвикват смърт”, категоричен е геологът. Той посочва, че след свлачището през 2009 г. е трябвало да се вземат мерки за укрепване и терасиране на терена, за отвеждане на дъждовните води. Всички тези предпазни съоръжения е трябвало да бъдат поставени и под постоянно наблюдение. Но нищо подобно не е било направено.

Вестник „Кориере дела сера” пък цитира и бившия кмет на Казамичола - Джузепе Конте, (чието име съвпада с това на бившия италиански премиер Джузепе Конте), който твърди, че е предупредил четири дни преди настоящата трагедия, че има риск нещо подобно да се случи. „Писах на префекта на Неапол, на гражданската защита в Неапол. Никой не ми отговори”, казва той. По случая с тези предупреждения и липсата на реакция вече е започнало разследване.

За една предизвестена трагедия говори и председателят на Националния съвет на дружеството на италианските архитекти Франческо Мичели. „Тук не става дума за един изолиран случай. Рисковите зони са много и са в много области на нашата страна, ето защо трябва бързо да се дефинират стратегии за контрол на територията, които да са възможно най-целенасочени, трябва да има конкретни програми за намеса и трябва да се деблокират адекватните ресурси”, смята той.

Казамичола е градче с постоянно население от 8300 души. То е привлекателна туристическа дестинация, както и целият остров Иския. Много хора са избрали това място, за да построят вили и хотелчета. И често пъти това строителство, освен че е прекомерно за един толкова малък терен, нестабилен заради  вулканичния произход на острова, сеизмичността и предходните свлачища,  е било извършвано без съответните разрешения.

„Иския е един остров, който се превърна в символ на незаконното строителство”, казва Стефано Чафани, председател на екологичната организация „Легамбиенте”, цитиран от Асошиейтед прес. Това, съчетано с факта, че сега в Иския се е наблюдавал и един екстремен метеорологичен феномен – много силен дъжд като резултат от климатичните промени, е допринесло за бедствието, смята Чафани.  Пред АП, както и пред редица италиански медии, той припомни тези дни, че само на Иския са били подадени 27 000 молби за узаконяване на незаконно построени сгради от 1985 г. досега. Това се равнява на половината от сградите на острова. По много от тези молби още няма произнесено решение. Но около 600 сгради са обявени за незаконни и трябва да бъдат разрушени. Това така и не се е случило, тъй като разрушаването на незаконни сгради е бавен процес в страната. Чафани припомня, че според статистическите данни само една трета от всички сгради, за които има издадена заповед за разрушаване, се разрушават действително. Само в Казамичола молбите за узаконяване на незаконни строежи са 3506. Много от тези сгради, подобно на много от останалите на острова, не са основен дом, а вили, в които техните собственици прекарват лятото. И като такива, те не попадат под разпоредбите на нормативните актове за узаконяване на незаконно построените къщи в Италия.

Според Мария Тереза Импарато, ръководителка на клона на „Легамбиенте” в областта Кампания, прекомерното строителство е отслабило терена на Иския. Тя предупреждава, че ако се амнистират незаконните строежи, то това излага хората на риск, защото много от тези сгради са построени на места, на които не е трябвало изобщо да се строи.

Томазо Морамарко, директор на Института за хидрогеоложки изследвания и защита, пък обобщава  пред агенция АДЖИ: „На Иския имаше една урбанизация, която порази и опустоши цялата територия ”.

Геологът Марио Тоци каза пред в. „Стампа”: „Когато остров Иския навлезе в периода на масовия туризъм, инфраструктурният растеж там беше експоненциален,  задушаващ всички естествени елементи на територията и покриващ всичко с цимент”.

Фабрицио Курчо, ръководителят на италианската Агенция за гражданска защита, пък изтъкна пред телевизия „Скай ти джи 24”, че случилото се в Казамичо напомня колко крехка е територията на цяла Италия и подчерта, че 7 милиона италианци живеят в зони, изложени на риск от наводнения, а 1,3 милиона в зони, изложени на риск от свлачища.  „Нашата територия е перлата на Средиземноморието, но тя има и някои критично важни проблеми, които са очевидни”, добави той. Пред в. „Стампа” той добави, че 94 процента от италианските общини са изложени на риск от наводнения, свлачища и ерозия на бреговете.

Геологът Арканджело Франческо Виоло също заяви пред Ройтерс и пред Евронюз, че Иския е уязвим на природни бедствия. „Тук имаше хаотично разрастване на строителството, използване на земята не по предназначение, което влоши нещата. Сега тук има сгради на места, на които геологичните условия не позволяват строителство”, посочва той.

Пред телевизия РАИ геологът Рикардо Канипароли заяви: „Има територии, които не могат да бъдат окупирани от строителството. Човек не може да промени предназначението на една зона, в която има вода”, намеквайки, че на Иския се е строяло и в райони, предназначени за оттичане на водните и кални потоци при обилните дъждове.

Клаудио Д’Амбра, ръководител на Асоциацията на инженерите от остров Иския, допълва по тази тема, че на Иския трябва да се планира изграждането на канали и пътища за отвеждане на потоците от кал при последващи свлачища. „Трагедията сега показва, че са нужни инвестиции, за да се гарантира сигурността на хората”, допълва той, цитиран от Ройтерс.

Не е нужно да си експерт, за да стигнеш до подобни изводи, отбелязва Франс прес и цитира 45-годишния Салваторе Лорини, който е роден на Иския и живее в Казамичола.  „Планината сякаш се свлече и опустоши магазини, къщи, хотели и коли. Но това се случи и преди няколко години”, казва той. Според него жертвите при подобни бедствия биха могли да се избегнат  с малко превенция, с внедряването на система, сходна на тази, която предупреждава за цунами и която би предупредила хората, че земята започва да се размества и тръгва да се свлича.

"Трагедията на остров Иския извади наяве нещо, което се случва често в Италия. Онзи, който е знаел какво е трябвало да се направи, обвинява онзи, който е можел да го направи, който пък на свой ред обвинява онзи, който, знаейки какво трябва да се направи, също не го е направил", написа в „Кориере дела сера” коментаторът Масимо Грамелини. Това много добре дефинира полемиката, която се разрази след катастрофалното свлачище. Насред която всеки започна да критикува всеки и да говори за радикални мерки. Областният управител на Кампания, в която се намира Иския, Винценцо Де Лука заяви пред РАИ, че „хората трябва да разберат, че просто не могат да живеят в някои райони. Незаконните сгради в уязвимите зони трябва да бъдат разрушени”. Министърът на околната среда и на енергетиката Джилберто Пикето Фратин пък каза: „Достатъчно е да бъдат пратени в затвора кметът и всички онези, които допускат подобно нещо, защото кметовете не трябва да допускат подобно строителство”, визирайки незаконните строежи на Иския, предаде АНСА.

Според министъра на Юга и морските въпроси, отговарящ  и за въпросите на гражданската защита Нело Музумечи, за разрушаването на незаконно издигнати обекти са нужни финансови средства, с които често пъти кметовете не разполагат. Освен това трябва да се направят  и реформи в нормативната база, разпореждаща премахване на незаконното строителство.

Трагедията на остров Иския доведе и до директни обвинения срещу бившия премиер на Италия Джузепе Конте, представител на „Движение 5 звезди”, което защитава екологичните каузи. Според лидерите на центристите – бившия премиер Матео Ренци и бившия министър на икономическото развитие Карло Календа -  именно по време на първото правителство на Конте (в което участваше и дясната партия Лига, влизаща в настоящата власт) през 2018 г. е бил одобрен нормативен акт с разнородни разпоредби, сред които и за издигането на нов мост в Генуа на мястото на рухналия мост "Моранди". В този нормативен акт е имало и разпоредби, касаещи и други райони на Италия. Една от тях е касаела възстановяването на Иския от земетресението през 2017 г. и е позволявала, според центристите,  амнистирането на незаконни строежи, които в противен случай биха били разрушени. Джузепе Конте отрича тези обвинения и казва, че въпросните разпоредби са били за улесняване на процеса по отпускане на средства за възстановяване на засегнатите от земетресението територии.  Но за да бъдат отпуснати тези ресурси, поискани за възстановяването на сгради, е трябвало да се улеснят с цел ускоряване процедурите по проверка, разглеждане и оценка на  молбите за амнистиране на незаконните строежи на Иския. При някои случаи се е допускало оценката да се прави съгласно закон от 1985 г., предвиждащ амнистия, в който разпоредбите са били не толкова строги, колкото в закони, приети през 1994 г. и 2003 г., пише сайтът „Риформиста”. Тълкуването на нормативната разпоредба, заради която е набеждаван Джузепе Конте, продължава усилено в различни италиански медии.

Настоящата премиерка Мелони също се озова във вихъра на полемиките. Тя бе упрекната от експерти и коментатори, че не е достатъчно да обяви отпускане на пари за спешните нужди на острова, а че трябва да обмисли дълготрайно решение на въпроса. В отговор на критиките Мелони заяви, че ще бъде приет национален план за адаптиране на страната към климатичните промени.  Освен това ще бъде направен анализ на това какви ресурси трябва да се отпуснат на общините в тази насока. Ще бъде създадена и междуправителствена група за намеса в средносрочен и дългосрочен план. Според Мелони има много работа за вършене, но е нужен и различен културен подход. „Защото всяко евро, инвестирано в грижа за територията, е евро, инвестирано в това да оставим на нашите деца една по-сигурна и защитена Италия”, заяви Мелони в пространно интервю за „Кориере дела сера”. 

От това интервю на Мелони,  между впрочем стана ясно, че трагедията на Иския ако не друго, е била от полза за едно нещо – позатопляне на отношенията на Италия с Франция, обтегнати заради миграционната криза.  Мелони е разменила съобщения с  френския президент Еманюел Макрон, в които Макрон е изразил подкрепата и солидарността си с Италия заради драматичните събития на италианския остров.

/ПТА/

В допълнение

news.modal.header

news.modal.text

Към 10:29 на 01.02.2023 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация