Миналия петък испанската вътрешна политика претърпя изненадващо развитие, останало в сянката на световните събития. Управляващата сепаратистка коалиция в испанската област Каталуния се разпадна. Това стана след обвинения на един от по-малките коалиционни партньори, че каталунският премиер Пере Арагонес не прави достатъчно за постигане на независимост на областта.
Една от партиите в управляващата коалиция - "Заедно за Каталуния" обяви, че напуска правителството в Барселона на регионалния премиер Пере Арагонес, който е представител на Републиканската левица, по-големия коалиционен партньор в управлението. До тази развръзка се стигна седмица след като Арагонес уволни водещия представител на "Заедно за Каталуния" в кабинета - вицепремиера Жорди Пучнеро, след като партията му заплаши да поиска вот на недоверие срещу премиера. „Заедно за Каталуния“ отговори с организиране на допитване сред членовете си за бъдещето на коалицията.
Раздялата с Републиканската левица дойде, след като членовете на „Заедно за Каталуния“ гласуваха в допитване с 56 процента „за“ срещу 42 „против“ за напускане на коалицията, убедени, че Арагонес не прави достатъчно за постигане на независимост на испанската област.
Това е най-сериозното разцепление в движението за независимост на Каталуния, откакто преди десетилетие то се превърна в доминиращата политическа сила в североизточната испанска област, отбелязва Асошиейтед прес.
Партньорството между "Заедно за Каталуния" и Републиканската левица водеше началото си от 2015 г., когато двете най-големи подкрепящи отделянето от Испания политически сили се явиха заедно на регионалните избори същата година. Те бяха водени от общия стремеж да затвърдят контрола на сепаратистите върху властта в богатата област, много от жителите на която се чувстват различни от останалите испанци.
Решението за излизане от коалицията циментира разделенията в сепаратисткото движение, което беше обединено от спорния референдум през 2017 г. за отделяне на областта, но оттогава се разцепи след спорове как да се продължи борбата, посочва в. Файненшъл таймс“.
"Ако говорим за губещи и печеливши, "Заедно за Каталуния" печели, а Пере Арагонес губи. Той губи, защото си мислеше, че може да ръководи коалиционно правителство, но днес се доказа, че това не е така", заяви миналия петък генералният секретар на "Заедно за Каталуния" Лаура Борас. "От днес нататък отиваме в опозиция. Не искаме да сме част от никакво управление, което не работи за независимост."
Лидерката, която е привърженичка на твърдата линия по отношение на независимостта, посочи още, че „Арагонес е изгубил демократична легитимност“ и се е провалил като лидер на коалицията.
„Ще работим, за да съживим идеята за независимост“, каза Борас и добави: „Нашите членове не просто решиха да напуснем правителството, а те искат да променят посоката, в която се движи страната“.
Политическото оцеляване на правителството на една от най-развитите испански области е поставено под изпитание от решението на „Заедно за Каталуния“. Арагонес, който дойде на власт миналата година, обаче обяви, че партията му ще продължи да управлява с правителство на малцинството. Въпреки всичко тази политическа раздяла е удар за сепаратисткото движение, което се намира в безпътица пет години след безуспешния опит за отделяне през 2017 г., след който едни от лидерите му се озоваха в затвора, а други бяха принудени да се укрият в други европейски страни.
Произведеният преди пет години референдум за независимост, който беше отхвърлен от Мадрид и обявен за незаконен от испанския Върховен съд, провокира най-тежка политическа криза в страната от десетилетия, припомня „Файненшъл таймс“.
Арагонес, умерен представител на движението за независимост, който раздразни „Заедно за Каталуния“ с предложенията си към централното правителство в Мадрид за изглаждане на противоречията, каза: „Гражданите не печелят нищо, ако бягаме от отговорност. Няма да изоставим нашите граждани в сложни времена като сегашните“. Той добави, че ще обяви новия състав на регионалното правителство през следващите дни.
Испанският премиер Педро Санчес, който взе участие в преговорите с Арагонес, каза миналия петък, че „в тези тежки и сложни времена стабилността на правителството е от първостепенно значение“. „Подкрепям стабилността, в този случай на правителството на Каталуния“, допълни испанският премиер.
Испанското правителство обаче трудно би могло да повлияе по някакъв начин върху развитието на политическите събития в североизточната испанска област в тази ситуация.
Републиканската левица на Арагонес разполага с 33 депутати в 135-местния регионален парламент, което прави за нея почти непосилно да прокарва закони, включително да приеме новия бюджет, с който испанската област да се справи с повишаващата се цена на живота.
„Продължаваме да управляваме, като ще се опитваме да изградим съюзи с цел да придвижим страната напред“, каза Арагонес, цитиран от „Файненшъл таймс“.
Лидерите на „Заедно за Каталуния“ бяха разделени по въпроса за напускане на коалиционното правителство, което отразява колебанията в рамките на сепаратисткото движение.
Арагонес и други политически лидери в областта по-рано изразиха позиция, че не смятат, че в разгара на нарастваща инфлацията и енергийна криза, е най-подходящото време за нови избори.
На референдума за независимост през 2017 г. според каталунското правителство 90 процента от подадените 2,3 млн. гласа са били в подкрепа на отделянето, но само 40 процента от притежаващите право на глас взеха участие в него.
Проведени в последно време социологически проучвания на официалната социологическа агенция на Каталуния показват, че мнозинството жители на испанската област не искат отделяне от Испания, като 52 процента от анкетираните са против независимост, а само 41 процента я подкрепят.
Бъдещите варианти за правителството на Републиканската левица в Каталуния са няколко, включително привличане в управлението на нови коалиционни партньори от други части на политическия спектър, но най-вероятен изглежда този за кабинет на малцинството, доколкото предсрочни избори биха били най-неблагоприятният вариант за испанската област в условията на икономическа и енергийна криза.
/ПТА/
news.modal.text
