ОБЗОР

site.btaЧетири години от рухването на моста "Моранди" в Генуа

Четири години от рухването на моста "Моранди" в Генуа
Четири години от рухването на моста "Моранди" в Генуа
колаж от снимки на стария мост "Моранди" и новия мост, построен на негово място, източник: АП

В навечерието на Успение Богородично, което италианците празнуват тържествено на 15 август, ден преди това, на 14 август, Италия ще отбележи една трагична годишнина. Утре се навършват четири години от рухването на моста "Полчевера", известен и като моста "Моранди" в Генуа, издигал се до този момент над рекичката Полчевера. 

На 14 август в разгара на силна буря, в пиков час за пътния трафик, участък от моста рухна в момент, в който по него се движеха много превозни средства. Жертвите на тази трагедия бяха 43, сред които цели семейства. Четири години по-късно техните близки продължават да са съсипани от случилото се.

Сред загиналите цели семейства е това на Клаудия и Андреа, заедно с двете им деца 16-годишния Мануеле и 12-годишната Камила. Те намират смъртта си под отломките на моста малко след най-щастливия период от живота си. Клаудия и Андреа неотдавна най-после са решили да официализират връзката си и са сключили брак. Заедно с децата си те са били на меден месец в САЩ и тъкмо се връщали оттам, когато смъртта ги застигнала по най-абсурден начин, разказва сестрата на Клаудия - Егле Посети, която е председателка на Комитета на близките на жертвите на моста "Моранди". 

Подобна е и съдбата на Роберто, съпругата му Ерсилия и детето им - 8-годишния Самуеле. Роберто трябвало да навърши на 16 август 2018 година 44 години, но решил да празнува рождения си ден два дни по-рано с баща си в центъра на Генуа и така се стигнало до злощастното семейно пътуване по моста във фаталния 14 август, разказва братът на Роберто - Джорджо Робиано. Четири години по-късно може да се каже, че жертвите на моста "Моранди" в неговото семейство са вече четири, защото през 2021 г. умира и бащата му, който така й не е успял да преживее мъката от това да изгубиш близките си заради едно съоръжение, което никога не е бил поддържано, допълва Джорджо.

Един от малкото оцелели от срутването на моста е пожарникарът Давиде Капело, който е на 37 години. С белия си автомобил "Фолксваген Тигуан" той пада от 40 метра височина в отворилата се внезапно насред моста бездна. Но падането е смекчено от тонове отломки, рухнали секунди преди това. Когато колата се стоварва върху тях, стъклата й се пръсват от удара, но купето остава цяло. После върху него пада отломка от моста, но тя просто я покрива, без да я смаже. Давиде и до днес не може да си обясни това чудо. След като колата му се приземява насред отломките от моста, Давиде усеща болки в гърба и в рамото от падането, но успява да се движи и установява, че не е пострадал тежко. Телефонът му е неоткриваем, но благодарение на блутут екрана на колата той успява да се свърже с колегите си и да им подаде сигнал, че е жив. Когато чува приближаването на спасителните екипи, той дори сам успява да се измъкне от колата. Днес Давиде разказва, че е трябвало да посещава психолог, за да преодолее шока от изживяното. Споделя, че докато колата му е падала от 40 метра височина, той е бил сигурен, че умира. Заради контузиите при падането Давиде днес се е отказал от страстта си, да е футболен играч, но работи в свободното си време като треньор на млади футболни таланти.

Това са само част от хората, чиито съдби се промениха завинаги от рухването на участъка на моста "Моранди". Трагедията преди четири години постави много въпроси. На първо място тя извади наяве старата инфраструктура в Италия, която не се поддържа достатъчно. Конкретно в случая компаниите, които е трябвало да се грижат за състоянието на моста, не са го направили достатъчно, предпочитайки да спестяват пари за сметка на сигурността на съоръжението.

"Мостът "Моранди" бе една бомба със закъснител. Всеки можеше да чуе тиктакането на механизма, но никой не знаеше кога ще избухне", заяви през февруари Валтер Котуньо един от прокурорите по случая със рухването на моста. Той посочи конкретно компанията "Аутостраде пер л'Италия", отговаряща за магистралните пътища в страната, и инженерното дружество "Спеа", натоварено с поддръжката на моста, като главни действащи лица в трагедията. Според Котуньо двете компании са си давали сметка за риска от рухване на моста, но са се стискали да финансират дейностите по поддръжка, за да има пари за дивиденти за акционерите.

Констатацията на магистратите, извършили разследването за причините за рухването на моста, е следната: "Между откриването на съоръжението през 1967 г.  и рухването му през 2018 г., тоест 51 години по-късно, не са били извършвани и минимални интервенции за поддръжка, за да бъде укрепен стълб номер девет на моста, рухнал в деня на драмата", отбелязва Франс прес.

В началото на месец юли в Генуа започна процес срещу отговорните за трагедията. Това са 59 души, основно ръководни кадри и технически експерти от двете гореспоменати компании. Сред тях е и бившият генерален директор на "Аутостраде пер л'Италия" Джовани Кастелучи, както и бившият шеф на "Спеа" Антонино Галата. 

Очаква се процесът да продължи две или три години. Защитата на основните подсъдими ще пледира тезата, че мостът "Моранди" е рухнал заради конструктивен дефект, който е съществувал още от началото и десетилетия наред е останал скрит за експертите.

Обвинението обаче разчита на важен свидетел - Роберто Томази, приемник на Кастелучи на ръководния пост на "Аутостраде пер л'Италия" и висш кадър в компанията от 2015 г. Той вече засвидетелства желанието си да обърне страница в историята и се очаква това да стане именно като разкрие нередностите, допуснати от предишното ръководство. Към момента на драмата компанията между впрочем беше част от холдинга "Атлантия", контролиран от богатото италианско семейство Бенетон. Под натиска, породен от трагедията с моста, то в крайна сметка отстъпи дяла си в "Аутостраде пер л'Италия" на италианската държава миналия май срещу сумата от 8 милиарда евро, припомня Франс прес.

И ако бивши кадри на компаниите "Аутостраде пер л'Италия" и "Спеа" са подсъдими, то самите две компании като юридически лица избягнаха процеса благодарение на извънсъдебно споразумение, сключено с прокуратурата, предвиждащо изплащането на 29 милиона евро на държавата.  Това е признание за отговорност, носена от двете фирми, смята Рафаеле Карузо, адвокат, представляващ Комитета на близките на жертвите на моста "Моранди". 

Иначе "Аутостраде пер л'Италия" предложи и обезщетения на семействата на жертвите в размер на обща сума от 60 милиона евро. Само две семейства отказаха да приемат предложените суми, за да не изгубят възможността да се конституират като гражданска страна по делото. Сред тях е Егле Посети, за която вече стана дума по-горе, както и Роберто Батилоро, който е изгубил в трагедията сина си, 29-годишния видеооператор Джовани. Според тях животът на техните близки не струва един милион евро, колкото е било предложеното обезщетение за всяка една от жертвите.

А пожарникарят Давиде Капело дори не иска да чуе за съдебното дело и казва, че няма да присъства на нито едно съдебно заседание, защото иска да забрави преживяния кошмар и да продължи с живота си напред.

Мостът "Полчевера" носеше неофициалното име "Моранди" заради проектанта си Рикардо Моранди, известен в родината си и в чужбина заради мостовете си, съчетаващи стомана, желязо, бетон, колони и висяща част. Мостът "Моранди" имаше и колони, и висяща средна част, крепена със стоманени въжета. 

Най-абсурдното в тази конструкция бе фактът, че тя сякаш притискаше квартал от седем блока в подножието си. Блоковете обаче бяха построени там, преди появата на моста. В тях обикновено бяха настанявани работници. Районът беше смятан за не особено привлекателна зона за живеене. С появата на моста "Моранди" нещата в този мини квартал не се подобриха. Пилоните на моста преминаваха между блоковете, а на едно място единият от тях дори се опираше в покрива на една от кооперациите. И години наред хората се питаха кой е разрешил подобен архитектурен абсурд.

След трагедията от 14 август 2018 г. и останките от моста, и блоковете под него бяха разрушени. Сега на мястото на моста "Моранди" се издига ново съоръжение. Това е мостът "Генуа Сан Джорджо". Проектът за него е дар за града от световно известния архитект Ренцо Пиано, който е роден в Генуа. Новият мост бе построен в периода 2019-2020 г. от компаниите "Итал фер", "Финкантиери" и "Уибилд". Официално новият мост бе открит на 4 август 2020 г., като на церемонията присъстваха президентът на Италия Серджо Матарела, ръководството на парламента, тогавашният премиер Джузепе Конте, управата на град Генуа и областната управа на Лигурия, където се намира Генуа. Новият мост е част от магистрала А10. Издига се на 45 метра височина, широчината му е близо 31 метра, а дължината 1067 метра. Мостът е с класическа структура - пътно платно върху колони (общо 18).

Предвижда се на мястото под моста, покрай рекичката Полчевера, да бъде създаден парк в памет на жертвите на рухването на моста "Моранди".

Според архитекти, строителни експерти и според обикновените италианци трагедията с моста "Моранди" трябва да накара хората да се замислят и върху така нареченото "диво разрастване" на градовете. В случая с Генуа нещата са още по-особени предвид разположението на града. Той е на брега на море, но не е равнинен, а сякаш многоетажен. На места кварталите са буквално един над друг, затова има и градски асансьори. Тези особености на града например водят и до двойни входове на някои кооперации - на първия етаж откъм едната улица, откъдето кооперацията се издига на шест етажа, и на нивото на предпоследния етаж, откъм задната улица, където заради наклона, кооперацията изглежда вече вместо извисяваща се на шест етажа, като вкопана в земята.

Всичко това налага и иновативни транспортни решения. Но дали те са и най-добрите? Така например през голяма част от крайбрежната зона на града преминава магистрала, която поради теснотията е издигната на пилони на нивото на първите етажи на сградите. Нещо като магистрален мост насред класически италиански град, който закрива гледката към морето на жилищата в историческия център. Тази магистрала е кръстена на Алдо Моро и е построена две години след изграждането на моста "Моранди". Съоръжението е дълго няколко километра и след трагедията с моста "Моранди" мнозината се запитаха и до каква степен и то е надеждно.

/ГГ/

В допълнение

news.modal.header

news.modal.text

Към 10:34 на 25.09.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация