site.btaСъдебният процес във Ватикана за финансови измами отбеляза нов обрат

Съдебният процес във Ватикана за финансови измами отбеляза нов обрат
Съдебният процес във Ватикана за финансови измами отбеляза нов обрат
Колумбийската монахиня Глория Сесилия Нарваес, която беше заложничка на свръзани с Ал Каида екстремисти близо пет години. Снимка: АП

Съдебният процес за финансови злоупотреби във Ватикана придоби вчера сюрреалистичен обрат, когато превърнал се в ключов свидетел бивш обвиняем беше отстранен от съдебната зала, а подсъдима заяви писмено, че е придружавала двама пратеници на руския президент Владимир Путин в Светия престол, за да преговорят за връщане на свети мощи на руската православна църква, предаде Асошиейтед прес.

Това развитие превърна иначе обичайния кръстосан разпит на някогашен влиятелен служител на Ватикана за използваните инвестиционни стратегии в неочаквана драма, отбелязва АП. 

Така се открои спецификата на съдебното дело и забележителната ситуация, в която Светият престол се оказа, след като повери деликатна  дипломатическа, финансова и разузнавателна дейност на външни лица, само защото направили добро впечатление на кардинал, отбелязва АП.

Първоначално процесът беше съсредоточен върху инвестицията от 350 милиона евро в лондонски имот, но впоследствие се разшири и обхвана и други предполагаеми престъпления.  Прокурорите на Ватикана обвиниха 10 души в измама, присвояване и злоупотреба със служебно положение, а някои и в изнудване на Ватикана за 15 милиона евро, за да бъде получен контрол върху сградата в Лондон.

Един от първоначалните главни заподозрени около сделката в Лондон – монсеньор Алберто Перласка, се превърна в ключов свидетел на обвинението, след като промени позицията си и започна да разкрива всичко, което му е известно за останалите подсъдими. В момента той твърди, че е жертва на престъпление и има право на обезщетение. Вчера той се появи в съда без да е призован и беше отстранен от залата от главния съдия.

Също вчера адвокатите на подсъдимата Чечелия Мароня внесоха писмено изявление от нея, в което тя обяснява, че е вършила разузнавателна дейност от името на Светия престол, но с термини, които са по-подходящи за длъжностна характеристика на Джеймс Бонд. Мароня заяви, че работата й е включвала контакти с руски пратеници, срещи с италиански агенти от разузнаването и редовни съвещания с началниците на тайните служби на Колумбия, Буркина Фасо и Мали, всичките в опит да бъде освободена монахиня, отвлечена от свързани с Ал Каида екстремисти в Мали.

Мароня е обвинена в присвояване на около 575 000 евро от Светия престол, които е трябвало да бъдат използвани за освобождаване на монахинята. Мароня твърди, че парите са били компенсация и възнаграждение за разузнавателната й работа. Прокурорите заявяват, че Мароня е похарчила парите за луксозни маркови стоки.

Съпроцесникът на Мароня кардинал Анджело Бечу вече свидетелства, че е наел Мароня като външен консултант по сигурността, впечатлен от вникването й в геополитическите въпроси и се обърнал към нея за помощ след като през февруари 2017 г. в Мали била отвлечена сестра Глория Сесилия Марваес. Тя е похитена от Ал Каида в ислямски Магреб, която финансира действията си с откупи за отвлечени чужденци.

По-рано този месец Бечу разкри в показанията си, че папата  е одобрил до 1 милион евро да бъдат употребени за наемане на британска разузнавателна фирма, която да открие монахинята и да осигури освобождаването й. В крайна сметка сестра Сесилия беше освободена миналата година.

Мароня настояваше, че парите не са били за откуп, а за плащане на британската фирма „Инкърман“ за услугите й. Според Мароня оценката на „Инкърман“ била, че освобождаването на монахинята ще струва общо около 17 милиона евро. Тя каза, че преговорите се натъкнали на поредица от проблеми, след като началникът на полицията на Ватикана разбрал за тях, започнала пандемията от КОВИД-19, а нейният италиански посредник в разузнаването неочаквано получил служебно повишение.

В изявлението си Мароня твърди също, че преговорите за мощите на Свети Никола, които се пазят в южния италиански град Бари, се провалили, след като епископът на Бари отказал да ги предаде завинаги. През 2017 г. те били предоставени на Русия за два месеца. Това станало с постигане на договореност между папа Франциск и руския патриарх Кирил след срещата им през 2016 г. в Хавана.

/ПГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 13:52 на 09.02.2023 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация