site.btaЕвропейски нюзрум: Ограничаването на правата на еднополовите двойки в Словакия предизвиква опасения за правата на ЛГБТИК+ лицата в ЕС

Въпреки че през последните пет години социалната толерантност към хората от ЛГБТИК+ общността в ЕС се е повишила, правата на сексуалните малцинства в ЕС са под натиск. Последната мярка на Словакия за ограничаване на правата на еднополовите двойки е в противоречие със стратегията на блока за насърчаване на правата и безопасността на тези общности.

Правната среда в ЕС за хората от ЛГБТИК+ общността продължава да не е еднаква, а правата на тази общност са все по-застрашени в някои страни от блока. Разликите в законите за гражданския съюз и брака между държавите членки, в съчетание с новите правни ограничения в някои страни, поставят на изпитание рамката на ЕС за равенство, пише в материал по темата Европейският нюзрум, платформа за сътрудничество между агенциите на 23 европейски държави, сред които е и БТА.

Последният удар по правата на хората от ЛГБТИК+ общността в ЕС е поправката в конституцията на Словакия, която гласи, че страната "признава само два пола – мъжки и женски", и която влезе в сила в събота (1 ноември).

Поправката също така постановява, че само брачните двойки ще имат право да осиновяват деца, което на практика изключва еднополовите двойки, тъй като те не могат да сключват брак в страната. Сурогатното майчинство е изрично забранено. 

Конституцията на Словакия вече дефинира брака като съюз между мъж и жена, след изменение от 2014 г., когато на власт също беше националистическият премиер Роберт Фицо.

Новата радикална промяна дава предимство на националното законодателство пред това на Европейския съюз. Тя постановява, че "суверенитетът" на Словакия по "културни и етични въпроси" трябва да има предимство пред законодателството на ЕС.

Фицо, който се върна на власт през 2023 г., често е изпадал в конфликт с 27-членния блок. Критиците предупредиха, че конституционната поправка може да доведе Словакия до конфликт с разпоредбите на договорите на ЕС. Венецианската комисия, консултативен орган по конституционни въпроси към Съвета на Европа в Страсбург, организация за правата на човека извън ЕС, също отправи критики в навечерието на гласуването.

Словашкият омбудсман (обществен правозащитник) Роберт Доброводски заяви, че промяната "не е пътят към по-справедлива и по-хуманна страна" и че "възможното оттегляне на приоритета на основните права и свободи, произтичащи от международните договори и правото на ЕС, над словашките закони не допринася за правната сигурност на жителите на страната – особено на тези, които принадлежат към малцинства".

ЛГБТИК+ е общ термин, обхващащ разнообразен спектър от сексуални ориентации и полова идентичност. Той обозначава лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални, интерсексуални, куиър/куесчънинг и други категории, представлявани от знака плюс.

От страните в ЕС Унгария също често е критикувана за регреса в областта на правата на ЛГБТИК+ общността. Националистическият премиер Виктор Орбан от години ограничава правата на общността под претекст на "защита на децата", а тази година управляващата коалиция прие промени в законодателството, целящи да забранят прайдовете.

Нееднаквост в правата на гражданските съюзи и браковете в ЕС

Легализирането на еднополовите бракове е въпрос, който продължава да разделя ЕС. Докато някои страни ги легализираха преди години, други все още се сблъскват със строги правила и политически застой.

На 1 октомври 1989 г., за първи път в света, няколко гей двойки в Дания сключиха граждански съюзи, давайки на своите връзки правен статут, но без да достигнат до пълноценен брак. Нидерландия беше първата страна, която разреши еднополовите бракове през април 2001 г.

Оттогава още 21 европейски държави, включително 15 държави-членки на ЕС, последваха този пример: Андора, Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Естония, Исландия, Ирландия, Испания, Княжество Лихтенщайн, Люксембург, Малта, Норвегия, Португалия, Словения, Финландия, Франция, Швейцария и Швеция.

Някои европейски държави са разрешили граждански съюзи между лица от един и същи пол, но без да легализират еднополовите бракове, включително Италия, Кипър, Латвия, Княжество Монако, Хърватия, Унгария и Чешката република.

Бракът обикновено осигурява пълно правно признаване на двойката, включително права, свързани с осиновяване, наследяване и социални помощи. За разлика от това, гражданските съюзи предлагат само част от тези защити и се различават значително между страните.

В Полша плановете за легализиране на гражданските съюзи са обект на внимателно разглеждане от години, не само по време на предишното правителство на партията "Право и справедливост" (ПиС) и предишния президент Анджей Дуда, но и предвид съпротивата на настоящия президент Карол Навроцки.

Когато беше на власт от 2015 до 2023 г., правителството на ПиС се противопостави категорично на всякакви идеи, водещи до легализиране на гражданските съюзи в Полша, въпреки факта, че според данни на Полската статистическа служба (ПСС) от 2023 г. близо един милион двойки живеят в извънбрачни връзки, включително хетеросексуални и еднополови двойки. Проповядвайки католическа гледна точка, ПиС беше против предоставянето на повече права на сексуалните малцинства.

Центристката партия на настоящия министър-председател Доналд Туск се ангажира да легализира гражданските съюзи в Полша, традиционно католическо общество, което понастоящем признава пълноценен брак само между мъж и жена. През последните 20 години няколко опита за узаконяване на гражданските съюзи в Полша, включително за ЛГБТИК+ двойки, се провалиха.

През октомври правителството представи законопроект за легализиране на гражданските съюзи, включително между хора от един и същи пол, което определи като "стъпка напред" за правата на ЛГБТИК+ общността. Съгласно проекта на "закона за най-близките роднини", неомъжените двойки ще получат права по въпроси като наследяване на имущество, жилищно настаняване и медицинска информация, макар че той няма да позволява на хората в съюзи от един и същи пол да осиновяват деца.

В съседна Чехия еднополовите двойки могат да сключват партньорство, но не и брак. Регистрираните партньорства са възможни в страната от юли 2006 г. Хората от ЛГБТИК+ общността обаче все още не разполагат с еднакви права с мнозинството от обществото в Чехия, заявиха участници в прайда в Прага пред информационната агенция ЧTK.

Българското законодателство също не признава еднополовите бракове, дори ако са сключени законно в чужбина. Въпреки че дискриминацията на основата на сексуалната ориентация е забранена в страната, липсата на правно признаване създава сериозни проблеми в случаи, свързани с родителски права и наследство. Ако един от законно признатите родители почине, преживелият партньор и детето могат да останат без правни връзки или представителство, което води до сложни въпроси относно настойничеството, наследството и благосъстоянието на детето.

В Хърватия еднополовите двойки могат да сключват граждански партньорства, които им дават почти всички права на хетеросексуалните двойки, включително правото да осиновяват деца. Законът срещу дискриминацията забранява дискриминацията на основата на сексуална ориентация и полова идентичност. Въпреки това еднополовите бракове бяха конституционно забранени след референдум през 2013 г., в който гражданите гласуваха за бракът да се дефинира в Конституцията като съюз между мъж и жена.

ЕС се стреми да подкрепи правата и безопасността на хората от ЛГБТИК+ общността

Агенцията на Европейския съюз за основните права предупреди в доклад през септември, че ЛГБТИК+ общността е "инструментализирана" в един "климат на нарастваща или продължаваща нетърпимост и фанатизъм, както и интензивни онлайн кампании на омраза чрез социалните платформи и в публичното пространство".

През май миналата година девет държави членки на ЕС, включително Италия, Унгария, Румъния, България, Хърватия, Литва, Латвия, Чехия и Словакия, не подписаха декларация за насърчаване на европейските политики в полза на ЛГБТИК+ общностите, представена от белгийското председателство. Тя беше подготвена по повод Международния ден за борба срещу хомофобията, трансфобията и бифобията. 

Миналия месец Европейската комисия заяви, че въпреки че социалното приемане на хората от ЛГБТИК+ общността в ЕС се е подобрило през последните пет години, те продължават да са обект на непропорционални и неприемливи нива на омраза, насилие и дискриминация. След това тя прие стратегията си за равенство на ЛГБТИК+ лицата за периода 2026—2030 г., която има за цел да се бори срещу омразата и да насърчава свободата и многообразието в ЕС и извън него.

С цел да защити членовете на ЛГБТИК+ общността от дискриминация, ЕС обмисля също така да представи предложение за борба с речта на омразата в интернет.

В прессъобщение Комисията също така заяви, че иска да ограничи "конверсионната терапия" – псевдонаучната практика, при която се прави опит да се промени сексуалната и/или романтичната ориентация, половата идентичност или изразяването на половата индентичност на дадено лице, за да се приведе в съответствие с хетеросексуалните и цисджендърни норми – насочена към ЛГБТИК+ лицата. През май над един милион души подписаха петиция, призоваваща ЕС да забрани практиките за "конвертиране".

Въпреки това, отговорникът за равенството в блока заяви пред информационната агенция Франс прес (АФП), че Брюксел няма да въведе забрана на такива практики. "Не можем (да ги забраним), защото това би било намеса в компетенциите на държавите членки", заяви еврокомисарката, отговаряща за въпросите на равенството, Хаджа Лабиб.

Лабиб изрази ясно своята позиция. "Очевидно е, че всички 27 държави би трябвало да ги забранят", заяви тя.