Изпълнителният директор на Българската федерация по баскетбол Филип Виденов, който съвместява и функциите на президент, смята, че сред основните приоритети трябва да бъде подобряването на нивото на треньорите у нас. Това сподели той в обзорно интервю за basketball.bg, в което направи анализ на събитията през отиващата си 2024 година.
- В края на годината обикновено е време за равносметка. Каква е тя за представянето на мъжкия и женския национален отбор на България?
- Мисля, че имаме напредък от гледна точка на това, че направихме хубави победи, изглеждаме равностойни на силните отбори в Европа при мъжете. Предстоят ни още квалификации за Европейско първенство, квалификации за Световно първенство, дано успеем да направим нещо и там. Разбира се, надявам се да можем да разчитаме на Везенков, който е в Топ 3 на играчите в Европа в момента, както и на Коди Милър-Макинтайър и всичко да е наред за следващия прозорец. За женския национален отбор постигнахме първа победа от няколко години насам. Успяхме да натурализираме американка, която също помогна страшно много за победата срещу един от най-добрите отбори в Европа - Унгария. С Финландия се върнахме от близо 30 точки разлика, което е по-голямото геройство за мен. От тази гледна точка има някаква светлина в тунела.
- Каква е оценката Ви за работата при подрастващите - както на национално, така и на клубно ниво?
- От страна на подрастващите класирахме още един отбор от мъжка част в Дивизия А. Има хубави деца. Мисля, че има развитие и там. С малки изключения представянето беше добро, но абсолютно не е достатъчно. Много е важно да започнем да произвеждаме наши собствени играчи. От тези, които играха по-добре при 18-годишните момчета, ядрото от децата са в чужбина. Това от една страна е чудесно, защото сме произвели нещо, което са го оценили навън, но като цяло трябва да вдигнем нивото на треньорите в България. Там трябва да се отдели най-много внимание и ресурси. Вече започнахме да го правим. Досега сме организирали няколко лагера при различните възрасти на националните отбори – и на регионално, и на национално ниво. Това е начинът, по който те трябва да се развиват – в конкурентна среда, с добри треньори, на които можем да разчитаме. Разбира се, оглеждаме се за такива и от чужбина, които биха вдигнали нивото и на нашите треньори, както и на самата подготовка.
Във вътрешните първенства променихме някои неща, където от доста време имаше нужда от това. Дали са добре или не, в момента се вижда върху какво трябва да се наблегне. Сигурен съм, че до края на сезона, както и за следващия всичко ще се регулира по най-добрия начин. Вече имахме някои срещи с клубовете, с ръководителите, с треньорите, така че да можем да ги убедим кое е най-правилното за развитието на баскетбола. Цялото това нещо е залегнало и в стратегията, която ние приехме на предното Общо събрание с колегите от ФИБА и която следваме. С някои неща изоставаме, с други сме напред.
- Да отделим внимание и на вътрешните първенства. Нивото на женската А група в последните години не е това, което ни се иска, как може да се повиши то?
- В женската А група в момента са шест отбора, много малко са, трябват ни повече. Там изключително много трябва да се наблегне на развитието на младите играчи. Ясно е, че нивото е много по-различно между два или три отбора, които играят на различно ниво, и останалите. Другите са млади, трябва да се обиграят. Не мисля, че А групата е мястото за това, но на този етап с това разполагаме. Много сериозно внимание вече сме започнали да обръщаме там, защото отдолу идват хубави деца, с които трябва да се работи правилно, за да се развият по най-добрия начин и после, ако не отидат в чужбина, А групата да стане такава, че отборите в нея да са конкурентноспособни на тези, които са около нас.
- Конкретно как може да се постигне всичко това?
- Трябва да се произведат играчи. Това значи, че работата по клубовете трябва да е много по-правилно разпределена и концентрирана, както и да се работи по правилния начин – физическа работа, техника и въобще тактическа баскетболна работа, страшно много стрелба. Това са компоненти, без които не може. За съжаление, ние отстъпваме физически и технически. Тук трябва да влязат и да се спазват от най-малките тези правила, които слагаме, като да не може да се играе зонова защита до 14-годишна възраст, което пък учи на лична защита. От друга страна за нападението това значи, че ще работи срещу агресивна защита и децата ще могат да функционират под напрежение, както е в Европа и в националните отбори. Оттам желанието за тренировка, този глад и борбеност, който всъщност напоследък липсва, също трябва да се върне като идентичност за всички наши отбори и начина, по който играем. Трябва да сме изключително агресивни, защото нямаме друг шанс. При момичетата в по-малките възрасти има високи състезателки. Там също трябва да се наблегне на индивидуалната работа с тях, не всички да ги изкарваме навън и да играят като крила, а да имаме присъствие и отдолу. Много неща са, това е процес, който просто трябва да се изтърпи.
Очаквайте в basketball.bg и втората част от интервюто с Филип Виденов, в която той акцентира върху развитието на Sesame НБЛ, примера на Александър Везенков и приоритетите на федерацията за следващата година.
