Параолимпийският шампион в тласкането на гюле при мъжете в клас F55 Ружди Ружди заяви при пристигането си в България след участието си на Игрите в Париж, че е преминал през много трудности, докато достигне до това злато. Той каза, че заради тях тази титла тежи повече от предишните, но няма намерение да спира да се състезава.
"Този медал ми тежи повече от другите, защото минаха много години и е все по-трудно да се печели, особено злато. Много е трудно да стоиш на едно ниво толкова много години при всички тези контузии и проблеми, но съм щастлив, че отново успях да се кача на върха. Много съм горд, че отново чух химна на България в най-силното състезание. Чувствам се много горд наистина", каза 33-годишният Ружди, който има олимпийски титла и от Игрите в Рио де Жанейро през 2016 година.
"За Олимпийските игри в Париж бях много подготвен и много желаех тази титла, но ме беше страх да кажа, че отивам за медал, защото при нас всичко се случва. Не исках предварително да си удрям спирачка. В състезанието се борех до последно и имаше резултат. С думи няма как да обясня какво е да станеш олимпийски шампион. Това трябва да се изживее там, да се усеща. Много се развълнувах, все едно за първи път печеля златен медал. Беше неописуемо", обясни Ружди.
Той благодари на най-близките си за успеха, който постигна във френската столица.
"Имам подкрепата на моите приятели, роднини, родители. Тук искам да благодаря и на моя треньор Радостин Тодоров, защото без него нямаше как да успея. Аз с него почнах да спортувам, когато все още не знаех за какво става въпрос. Той ме е научил на абсолютно всичко. В началото ми каза, че ако го слушам, ще ме направи свеотвен шампион и рекордьор и така стана", каза още лекоатлетът.
Ружди разказа и за трудностите, през които е преминал.
"През последните години имах много проблеми. През 2019 година на световното първенство имах много голяма рана и температура от близо 38 градуса. Тогава на косъм станах първи, но при завръщането ми в България трябваше да ми се направи животоспасяваща операция, защото кръвта почна да ми се отравя. Имах и други контузии и психологическо натоварване. Нашият живот е храна, почивка и тренировки. Това правим."
"Искам да продължавам да се състезавам, докато имам сили. Усещам, че мога да направя и по-добри резултати. Винаги има мечти за сбъдване. Аз ги гоня и полека-лека мисля, че се сбъдват. Най-важният урок, който мога да предам на другите параатлети, е да не се отказват и да се борят до последно. Ако не е тази година, след четири години има друга Олимпиада. Не всеки стига до нея, но не трябва да се отказваш и винаги спортистите трябва да слушат треньорите си", посочи гюлетласкачът като най-важния съвет, който може да даде на другите спортисти.
Ружди Ружди бе попитан и дали би бил спортист, ако преди 14 години не бе претърпял катастрофа, която да го остави прикован на количка.
"Ако не бе станал този инцидент, не мисля, че щях да стана професионален спортист. Честно казано преди това само бях чувал за гюлето, но не знаех нищо за него. Аз след катастрофата започнах рехабилитация в Павел баня. Там се запознах с Даниела Тодорова и видях, че прави нещо. Стана ми интересно и така от мерак почнах. Попаднах при добър треньор, който първо ме научи на техника, а постепенно направих и сила. Аз имах желание, имах и талант и затова успях", завърши Ружди.
