site.btaОлимпийските шампиони Тереза Маринова и Христо Марков си спомниха за големите си успехи

Олимпийският шампион от Сеул 1988 Христо Марков, олимпийската шампионка от Сидни 2000 Тереза Маринова участваха в поредна пресконференция по повод 100-годишнината на българската лека атлетика. На срещата с медиите присъстваха още президентът на Българската федерация по лека атлетика Иван Колев и главният редактор на списание „Атлетика“ Антон Бонов.

Легендарният тандем треньор – състезател в тройния скок Марков и Маринова се върнаха към най-големите си успехи.

„На Олимпийските игри в Сеул напрежението беше върху целия отбор. Преди това бяхме на подготовка в Япония и пътувахме първи. След пристигането ни избухна скандалът с вдигането на тежести. Беше много стресова ситуация. Самото състезание беше много тежко. Един любопитен момент беше, че преди първия ми опит на пътеката кацна един бял гълъб. Спечелването на олимпийската титла бе сбъдната мечта за мен. Битката беше най-вече с мен самия. Тогава имахме много силен отбор, бяхме като лавина, особено в скоковете“, коментира Христо Марков.

„Аз много рано навлязох в мъжката атлетика и имах възможността да бъда сред големи атлети и треньори. Учехме се в движение“, каза Марков, а по повод своя треньор - покойния Чавдар Чендов, добави:

„Той беше уникална личност. Не мислеше за нищо друго освен за спорт.“

Тереза Маринова, която става олимпийска шампионка на същата възраст и на същата възраст като треньора си Христо Марков – на 24 септември в Сидни през 2000 година.

„За мен най-тежката ми година бе 1999/2000, но преломната беше 1996 година. До световната титлата тренирах под ръководството на Светослав Топузов, а после трябваше да взема важно и много трудно решение да работя с друг треньор. Отидох при Христо Марков и подписах документ, че започвам работа с него в петък, 13-и. От тогава 13-ката ми е любима. Това беше едно от най-важните решения в кариерата ми“, разказа Маринова и продължи:

„Имахме трудни четири години в началото, а най-тежко беше през 1999-а, когато готвех летен сезон и тренирах за две дисциплини, но за съжаление претърпях инцидент на базата в Петрич. Това не ме демотивира, а напротив. Няма да забравя как, когато се възстановявах стадион „Васил Левски“ още не беше претърпял ремонт и тъй като входът бе наводнен, а аз още ходех с патерици, Христо Маринов ме пренасяше на ръце, за да мога да вляза и да тренирам с гипса. Може би това са и най-хубавите ми моменти, тъй като и до ден днешен знам, че ще преодоля всички трудности в живота.“

Колкото до участието си на Игрите в Сидни, Тереза Маринова добави: „Бях феноменално добре подготвена и бях готова за световен рекорд, но рекордът остана моя несбъдната мечта. Искам някой ден да повторя успеха на моя треньор. В днешно време е още по трудно, но не трябва да се отказваме, а да продължаваме да опитваме.“

Маринова добави, че от методиката на Христо Маринов ключово е било постигането на най-добрите резултати на големи първенства. „Спортната форма е управляем процес и когато тя се управлява правилно, може да бъде решителна за това кой ще победи“, каза олимпийската шампионка, а треньорът й Христо Марков допълни: „Преломният момент за нея преди Олимпиадата беше на състезание в Атина, когато тя бе несигурна в себе си. Това бе много тънък психологически момент.“

Попитан за настоящите национали в леката атлетика Божидар Саръбоюков и Пламена Миткова, Христо Марков коментира: „Те са много хубави деца. Не ги познавам лично, но имам представа от интернет. Но навремето имаше дисциплини, всички тренираха по лагера с личните си треньори. Ако искат да имат бъдеще, техните треньори трябва да бъдат подсигурени да работят тях.“