site.btaГенералният директор на БТА Кирил Вълчев: "Спортист на Балканите" не е само израз на регионална принадлежност, а и на способност да признаваме успехите на съседите"

Генералният директор на Българска телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев и министърът на младежта и спорта Димитър Илиев връчиха наградата "Спортист на Балканите", която тази година спечели звездата на световния мъжки тенис Новак Джокович (Сърбия). Отличието от името на големи спортист получи извънредният и пълномощен посланик на Република Сърбия в София Желко Йович.

В речта си по време на церемонията в Музея на спорта Кирил Вълчев подчерта, че тази анкета в продължение на 50 години е символ на "общите неща" на Балканите и в нея няма загубили, защото победители са всички от региона. 

"Днес обявяваме резултатите от 50-о юбилейно издание на анкетата на БТА "Спортист на Балканите" - състезание, в което всяка от 13-те държави, чиито национални информационни агенции гласуват, винаги е победител. Това е така, защото хората в нашия край в Югоизточна Европа сме толкова близки и свързани, че “балкански” е дума, с която наричаме общите ни неща", започна генералният директор на БТА. 

"Някога покойният ми баща ме учеше, че във всяко състезание, ако не участва български отбор или индивидуален спортист, трябва да сме за този от съседна на България страна. Ако не участва съсед - за балканския. Ако не участва балкански, казваше ми, че трябва да сме за европейския. Така винаги вкъщи гледахме спортни състезания с емоцията, че “нашите” участват и се радвахме на “наши” победи или тъгувахме за “наши” загуби. А в състезанието “Спортист на Балканите” никога няма загуби, защото победител винаги е един от "нашите", добави Вълчев.

"Но тази анкета, организирана вече 50 пъти от БТА от 1973 г. насам (без 2020 г., в която нямаше спортни състезания заради пандемията от Ковид-19) не е само израз на регионална принадлежност, а и на способност да признаваме един другиму успехите на съседите. И това в край на света, който обичайно се свързва с неразбирателство и конфликти. А с такива знаци за градивна общност Балканите стават по-привлекателни. Например, за първи път през тази година в анкетата участват новинарските агенции на две държави, които не се самоопределят за балкански, макар в учебниците по география да се определят за такива - Италия (чийто регион с главен град Триест е на Балканите) и Кипър. Тези държави станаха и членове на Асоциацията на балканските новинарски агенции - Югоизточна Европа (АБНА - ЮЕ), която през септември 2022 г. регистрирахме със седалище в българската столица в София. Тази организация започна да поддържа интернет страница, в която всеки ден БТА събира по една новина от всяка от членуващите балкански информационни агенции. Следващата стъпка, която ще предложа на предстоящото през тази година в Истанбул общо събрание на АБНА-ЮЕ, е да започнем да публикуваме отделно и по една спортна новина от всяка агенция", каза още генералният директор.

"Защото информацията е в основата на всяко разбирателство и затова БТА прави големи усилия да осигурява повече знание за съседите на България. Агенцията разширява мрежата от постоянни кореспондентски бюра - такива има в Скопие в Република Северна Македония, Букурещ в Румъния и Анкара в Турция и планира към Босилеград в Сърбия да прибави и в Белград, както и в Атина в Гърция. През последните 3 години БТА отразява със специални пратеници и всички значими събития на Балканите - от избори през икономически форуми до спортни състезания. БТА вече има и договори за всекидневна размяна на новини с националните новинарски агенции на всички балкански държави без Сърбия като се надяваме скоро да бъде сключен такъв договор и с ТАНЮГ, с която всъщност има дългогодишно сътрудничество с вече 50 пъти участие в анкетата “Спортист на Балканите", заяви Вълчев.

"Всяко разширяване на сътрудничеството прави отделните страни в нашата част на света по-силни заедно. И новинарските агенции трябва да бъдем пример, заразителен и за други сфери. Например, за туризма понеже общи туристически пакети за посещение на няколко балкански страни през едно пътуване могат да привличат много повече туристи отколкото всяка от страните в региона поотделно. Или за политиката понеже общи балкански предложения за организиране на световни форуми или кандидатури за лидерски позиции в международни организации имат много по-големи шансове да бъдат приети. Впрочем това се отнася и за кандидатури за домакинства на световни състезания или за ръководители на световни спортни организации. А такъв общ балкански подход в края на краищата се оказва от полза и за цяла Европа и затова България посвети първото си председателство на Съвета на Европейският съюз през 2018 г. на разширяването на съюза на Западните Балкани. И неслучайно европейските институции насърчават развитието на регионалното сътрудничество и целево го финансират с фондове за трансгранично сближаване. Впрочем утре в Русе и вдругиден в Букурещ БТА организира с подкрепата на Европейската комисия първия от поредица регионални форуми именно за трансграничните кохезионни фондове под името “Европа на Балканите: Общо бъдеще", добави генералният директор на БТА.

"Общото бъдеще на Балканите, обаче, винаги ще бъде свързано с миналото, което обичайно по света свързват с раздори. А истината е, че в него има много примери за добри общи начинания. Такъв добър пример е анкетата “Спортист на Балканите”, която БТА организира вече 50 пъти при различни политически режими и с участието на партньори от различни съществували през годините държави. И дори без писмен регламент, какъвто не открихме в архивите, но обобщихме простите процедури за номинации, гласуване и класиране и днес в деня на 50-о издание символично подписах такива писмени правила. Те всъщност са осъвременен вариант на онзи неписан регламент, следван от 1973 г. от седмината журналисти от новосъздадената през март от тогавашния главен директор на БТА Лозан Стрелков редакция „Физкултура и спорт”: Кирил Захаринов (главен редактор), Николай Коледаров, Андрей Кожухаров, Емил Кожухаров, Венета Пенева, София Костова и Емил Войнски. И до днес посочените в анкетните карти на първите места спортисти в листите получават по най-много точки, следвани от вторите, третите и т. н", каза Вълчев.

"Впрочем спортните вести в БТА имат далеч по-дълга история. Първата новина от стадион на агенцията е от 24 март 1902 г. (стар стил) от Глазгоу: “При игранието футбол (английска игра с топка) между англичани и шотландци, публиката нахлу в ограденото място. Има 3 души убити и 125 ранени, от които 15 тежко ранени.” А на 25 март 1902 г. (стар стил) новината от Глазгоу е допълнена: “Вследствие на вчерашната игра на футбол, има 117 души ранени. Освен тримата умрели, за които телеграфирахме вчера, още 17 души се споминаха.” БТА предава и новината от преди точно 100 години на 21 май 1924 г. за първия мач на новосформирания национален отбор по футбол - за квалификации за летните Олимпийски игри през същата година в Париж, Франция, срещу Австрия. България губи мача с 0:6. А балканските новини присъстват в БТА от първия й ден - от шестте новини на 16 февруари 1898 г. по две са от Цариград и Атина. Самостоятелен отдел за балканските страни в агенцията има от 1951 г., а от 2021 г. “Балкани” е вече дирекция, която работи “Б” в БТА да означава не само “Българска”, но и “Балканска” телеграфна агенция. Обичайно церемониите по обявяването на “Спортист на Балканите” са правени в самата БТА, но за юбилейното 50-о издание символично като знак за съхраняваната приемственост се събираме тук в Музея на физическата култура и спорта в Националния стадион “Васил Левски”, чиято първа експозиция е открита през 1962 г. Отбелязваме юбилея и с още един символичен знак за сътрудничеството - Дани Милев и Неделяна . . .  са събрали за поздрав в едно емблематични песни от всяка от балканските страни", допълни генералният директор.

"Анкетата “Спортист на Балканите” е не само добър пример за сътрудничество и не само образец за приемственост, но и в нея има други знаци, които си струва да отбележим. В досегашните 49 издания жените победителки в анкетата са 27 на брой, а мъжете 22 като три пъти на първите три места са само жени (1986, 1987 и 1989). Това на фона на дебатите на много места по света, включително в Западна Европа, за осигуряване на равенство между мъжете и жените. Победители е имало от всякакви спортове без оглед тяхната “комерсиалност” - от лека атлетика (19 пъти) и тенис (10 пъти) до по веднъж баскетбол, бокс, биатлон, художествена гимнастика, плуване, гребане и спортна стрелба. Независимо, че я правим в България, никога в БТА не сме се изкушавали победители да бъдат само българи. Но винаги в анкетата поне един спортист от България е намирал всеобщо признание от всички балкански агенции. Първи “Спортист на Балканите” става спринтьорка Светла Златева, която поставя световен рекорд на 800 метра през 1973 г. А българската лекоатлетка Стефка Костадинова е победителка в анкетата на БТА пет пъти (1985, 1987, 1995, 1996, 1997) - заслужено понеже тя все още държи световния рекорд на скок височина – 209 см., поставен преди 36 години (30 август 1987). Анкетата е свидетелство и за друг пример за спортно дълголетие - с най-много награди „Спортист на Балканите“ е сръбският тенисист Новак Джокович – 7 (2011, 2012, 2013, 2014, 2015, 2019 и 2021). Кой ще бъде “Спортист на Балканите” за 2023 г. предстои да научим след малко. Но - както отбелязах в началото - ще бъде един от “нашите”, от Балканите", завърши Кирил Вълчев.