Българският национален отбор по футбол от утре ще има нов селекционер. Старши треньорът на Черно море (Варна) Илиан Илиев ще поеме отбора от сърбина Младен Кърстаич в доста тежка ситуация - отборът е последен в своята квалификационна група G само с 2 точки, а очакванията на фона на представянето до момента не дават поводи това да се промени.
Освен това, България по всяка вероятност ще завърши кампанията и годината без победа, тъй като последните два мача през ноември са срещу борещите се за класиране на финалите отбори на Унгария и Сърбия. Крайните оптимисти в България се надяват на някакво чудо, но дори и чудесата са плод на някаква закономерност.
В тази обстановка Илиан Илиев ще трябва да помисли още в първите два мача какво ще прави през 2024-а година, за да излезе от ситуацията националният отбор като лице на целия български футбол. Първо в календара го очакват пет контролни мача през пролетта - два през март и три през юни. И след това през септември идват официалните мачове - началото на турнира Лига на Нациите, за който България ще научи съперниците си през февруари. Турнирът Лига на Нациите е реална възможност българският отбор да покаже колко е надградил, още повече очакванията са за приемливи откъм футболна класа съперници.
Какво остави Младен Кърстаич?
Сърбинът си тръгна след като изпълни мечтата на вероятно повече от 60 процента от българските фенове - подмладяване, защото "младите момчета ще изядат тревата, за разлика от опитните, които не се раздават на терена". Е, Кърстаич пусна толкова много и толкова млади футболисти, че в един момент дори младежите до 21 години бяха по-възрастни. Сега обаче същите фенове и специалисти, които бяха против гръбнака от селекциите на Георги Дерменджиев и Ясен Петров, не харесват работата на Кърстаич и се фокусират върху неща от неговия личен живот, страничен бизнес и какво ли още не. Но не само публиката не пестеше епитетите. Бивши и настоящи треньори, легенди, ръководители виждаха грешка след грешка при сръбския треньор на лъвовете. Кърстаич обаче прие всичко това с европейско спокойствие и не влезе в лични нападки, което никой не отбеляза.
На всички, които мислят трезво в българския футбол е ясно, че Кърстаич се маха, но проблемите остават. И с тях ще трябва да се бори и Илиан Илиев от утре нататък. С напускането му няма да се увеличат българските футболисти в силните първенства на Западна Европа, а нивото на българското първенство със сигурност няма да се промени.
Кърстаич каза и показа истини, които не са удобни и не се харесват. Но на пресконференцията в Тирана беше повече от категоричен: "Няма значение какво ще напишете, защото това е истината". И веднага след това се разрази полемиката, породена от думите му, че в българското първенство има прекалено много чужденци и това убива българските таланти. Бившият централен защитник с 9 години в Бундеслигата даде пример с Хърватия и родината си и е прав на половина. Действително, сръбското първенство е едно от трите с най-малко легионери. И произвеждащо повече футболисти за Европа, въпреки липсата на облекчение като европейския паспорт. При хърватите нещата изобщо не са такива, но това не пречи и тази страна да е вече твърдо при фаворитите на всеки форум и турнир.
Истината обаче е някъде по средата - чужденците не убиват българските таланти, защото просто вече в 21-и век не е достатъчно да са таланти. Те трябва да притежават и много други качества, често повече свързани с живота извън терена, а не толкова с уменията им на игрището. Ясно е, че българските деца в огромната си част не са готови. И това се вижда още в юношеска възраст, където класирането на набор 2005 на Европейски финали в Израел е приятно изключение.
По добре утвърдена българска традиция, ние никога не се замисляме, а реагираме контра на принципа "ама той също греши". Публиката пък отказва да види проблемите и да търси истински виновник, избирайки си този, когото психозата вече е посочила като такъв. А с наличието на елементарен и ежедневен достъп до социалните мрежи, мнението на публиката има вече сериозна тежест.
Трябва да се видят добрите неща, които той направи. Кърстаич даде шанс на 40 човека да облекат националната фланелка. Преди години постоянно валяха въпроси защо един или друг играч не е повикан и треньорите бяха обвинявани за това. Сега такива обвинения няма как да има.
Хора като Кирил Десподов, Илия Груев, Петко Христов, Спас Делев, Валентин Антов са безспорни членове на отбора и ще бъдат там и при всеки друг треньор. Други като Преслав Боруков, Димо Кръстев, Йоан Стоянов, Лукас Петков, Виктор Попов пък показаха потенциала си точно при вече уволнения треньор и би трябвало също да бъдат неразривна част от тима по-нататък. Груев впрочем беше наложен в мъжкия национален отбор точно от Кърстаич.
Но при 40 футболисти и никаква промяна в резултатите изводът, който се налага е, че няма особена разлика кои точно ще играят. Просто защото са продукт на една и съща футболна система - българската. И докато при други треньори постоянно е имало въпроси защо този или онзи не е повикан, сега този казус отпадна от само себе си. Почти всички актуални играчи от българското и от чуждите първенства минаха през списъка на Кърстаич и особена разлика в резултатите нямаше. Но не е заради Кърстаич, а заради нивото на футболистите. Някои го повториха в интервютата след тежката за приемане загуба от Литва в средата на октомври, а други след последния мач с Албания. И това не е защита на ръководството на БФС, което е обвинявано за какво ли не, а самата истина.
Ако трябва да сме честни, отборът наистина направи добри мачове и в някои наистина късметът им убягна, за да запишат по-добри резултати. Без никакво съмнение, перлата в тази поредица от нелепо пропуснати точки, е равенството със Сърбия в Разград. Защото България пропусна победата заради секунди и заради липсата на елементарна зрялост топката просто да бъде ритната някъде извън терена. И двата мача с Черна гора при всички случаи не бяха със справедлив развой, а дори при гостуването в Подгорица селекционерът на противника Миодраг Радулович призоваваше българските журналисти да запазят този отбор, защото има бъдеще.
Доста пъти в подкрепа на Кърстаич се изказа и техническият директор на БФС Георги Иванов – човекът, който най-близо от ръководството на централата стои до отбора. Иванов смята експериментите на Кръстаич за полезни – показали кои играчи не могат да се справят под напрежение и вече почти е открит гръбнак от 15-16. Накрая обаче и бившият нападател на Левски се предаде пред резултатите, които са тъжни за историята на българския футбол и претенциите на публиката.
Досегашният треньор няколко пъти повтори, че "това са българските футболисти към момента", както и че "тези хора ще играят за националния отбор в следващите 10 години". А накрая при напускането си допълни, че времето ще покаже, че е прав. Но трябва да се отбележи още нещо – огромна част от футболните национали съжаляваха за напускането на Кърстаич. При него атмосферата наистина беше спокойна и приятна за работа, нямаше недоизказани неща. А самият селекционер и доста солидния му щаб като численост се постараха да накарат играчите да се чувстват наистина в Европа – индивидуални анализи на всеки, постоянна проверка на физическото състояние и ред други детайли, които караха играчите да се чувстват важни.
Така че Илиев вероятно ще получи по-добро наследство, отколкото получи Кърстаич. Той ще има млади играчи, които вече понатрупаха опит на международната сцена, но качествата им за пробив на голям турнир като отбор остават доста спорни. Също така вероятно той ще потърси помощ и от някои от по-опитните, които бяха пренебрегвани от сръбския специалист. Но пред Илиев ще има също толкова проблеми, колкото имаше при неговия предшественик.
/АВ/
news.modal.text
