Радослав Кирилов влезе като смяна при контузията на Кирил Десподов и дори пое от него капитанската лента. Дебютът на крилото от Симитли като лидер на българския национален отбор обаче беше повече от горчив - сериозна загуба с 0:3 от Унгария на впечатляващия стадион "Пушкаш Арена" във втората евроквалификация от група G.
"Тежка загуба за нашия отбор, първото полувреме се разви по доста лош начин за нас – да допуснем толкова ранен гол, дал криле на нашия противник. Ние трябваше да излезем още по-агресивно, оставихме пространство и те ни наказаха. След това вече през второто полувреме мисля, че беше късно за някаква реакция", започна Кирилов.
"Да, сблъскахме се с реалността, но ако нямаме надежда за къде сме тръгнали? Все пак винаги трябва да вярваме, че можем да направим нещо, да опитаме да направим нещо по най-добрия начин. Разбира се, разликата е голяма – видяхте динамиката на играта, колко бързо работят с топката, колко добре са подготвени физически. Ако искаме да ги достигнем, трябва да работим двойно повече от тях, защото това е пътя".
"Имахме ситуации поне да вкараме гол, но вече при 3:0 за тях беше твърде късно за каквото и да е. Може би не ни стигна доза късмет, но не това е най-важното. Аз мисля, че тези мачове ни показват, че сме наистина далеч от това ниво, което искаме, и трябва да работим здраво".
За мачовете с Литва и Сърбия през юни и дали може да се промени класирането в групата, където България е последна, той каза: "Не смятам, че трябва да се фокусираме върху класирането. Просто всеки един индивидуално трябва да работи повече върху собствените си качества. Ние, по-опитните, да даваме насока на по-младите, защото те са бъдещето на българския футбол. Но трябва да разберат, че ако не се работи, ако не са професионалисти в пълния смисъл на думата, трудно ще достигнем нивото, което ни се иска".
Докато Радослав Кирилов говореше пред българските медии, от съблекалнята на унгарците се чуваше как те празнуват успеха. Крилото на ЦСКА 1948 трябваше да отговори на въпрос как се чувства, докато слуша унгарската радост. "Друг начин, освен да вдигнем главите и да продължим да работим, аз не виждам. Защото ако си мислим, че едва ли не светът е свършил и да вдигнем ръце, това за мене не е пътя. Не трябва да правим така. Трябва да работим, пак го казвам за сетен път".
"На момчетата в съблекалнята ще кажа това, което казвам и на вас. Аз съм напълно искрен. Ако те не искат да се развиват и не поемат по този път, нещата няма да се получат. Аз съм на 30 години, преживял съм доста във футбола и знам как се случват нещата. Реалист съм и това е съветът, който мога да им дам – да се трудят".
/АВ/
news.modal.text
