site.btaПисателят Георги Мишев разказва пред списание „Ветеринарна практика“ за ученическите си години в Техникума по ветеринарна медицина в Ловеч

Писателят, сценарист, дисидент и депутат от Великото Народно събрание (1990 – 1992 г.) Георги Мишев разказва за първи път пред читателите на сп. „Ветеринарна практика“ за ученическите си години, прекарани в Техникума по ветеринарна медицина в град Ловеч, съобщиха от Българския ветеринарен съюз (БВС).

„Във Ветеринарния техникум се оформих като писател“, казва за сп. „Ветеринарна практика“ Георги Мишев.

Той е роден на 3 ноември 1935 г. в село Йоглав, Ловешка област. Завършва ветеринарния техникум в Ловеч през 1953 г. и журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1958 г.). От 1958 до 1967 г. е окръжен кореспондент на в-к „Септемврийче“. Член е на литературния кръжок „Христо Кърпачев“ и е съставител на алманаха „С дъх на люляк“ (1966 г.). От 1967 г. три години е редактор в издателство „Народна младеж“. Сценарист и редактор е в кинематография „Бояна“ (1970-1988 г.). Членува в групата на писателите към Българските профсъюзи (1981 – 1988 г.). През март 1988 г. оглавява Обществения дисидентски комитет за екологична защита на гр. Русе, поради което е уволнен и изключен от БКП, припомнят от БВС.

Георги Мишев е един от най-продуктивните български белетристи и киносценаристи. В творчеството си засяга колективизацията на миграционните процеси от селото към града, с което настъпва промяна в  народопсихологията на българина. Изключително наблюдателен и точен в своите произведения, писателят изследва социалните параметри на случващото се в селищата по поречието на река Осъм. В повестта „Матриархат“ (1967 г.), авторът достига върхов етап в художественото и философското овладяване на селската тематика. През този период излизат филми от "златния" фонд на българското кино, на които Георги Мишев е сценарист: „Момчето си отива“, „Преброяване на дивите зайци“, „Не си отивай“, „Селянинът с колелото“, „Щурец в ухото“, „Вилна зона“, „Дами канят“. 

Георги Мишев е и автор на проза за деца и юноши, както и на философско-есеистичните книги: „Мир на страха“ (2014 г.) и „Мир на кумирите ни“ (2020 г.) През 1981 г. е удостоен със званието „Заслужил деятел на културата“. Носител е на международни награди от кинофестивалите в Локарно, Карлови Вари, Москва и др. На литературни награди на Софийския университет (2006 г.), на литературна награда на името на Иван Вазов (2011 г.), наградата „Райко Алексиев“ (2014 г.), наградата на София за принос в областта на културата (2015 г.), наградата „Йордан Йовков“ (2015 г.), наградата на името на Стоян Михайловски (2016 г.) и др. Произведенията му са преведени на немски, полски, руски, румънски, чешки и френски езици. Наскоро той навърши 88 години и ние, колегията от Български ветеринарен съюз, му пожелаваме здраве, допълват от БВС.  /ПВ/