Кръгла маса в памет на испанския писател Хавиер Мариас (1951-2022) се състоя в конферентната зала в Ректората на Софийския университет "Св. Климент Охридски", съобщи пресцентърът на висшето училище.
Форумът се организира от Катедрата по испанистика на Софийския университет и от Института "Сервантес" в София. Хавиер Мариас, смятан от мнозина за най-добрия съвременен испански писател, е автор на 16 романа, на десетина сборника с разкази, на есета и статии, и на редица преводи от английски език.
Кръглата маса беше открита от доц. д-р Донка Мангачева, ръководител на Катедрата по испанистика, и от Мария Луиса Сантос, директор на Института "Сервантес" в София. Събитието се състоя изцяло на испански език, пред публика от представители на различни академични институции, преводачи и студенти. Модератор беше д-р Теодора Цанкова.
Специално за кръглата маса от Испания беше дошъл журналистът Хуан Крус, първи издател и дългогодишен приятел на Хавиер Мариас. В емоционалната си реч той се спря на характерното за писателя любопитство към света, на разказваческата му нагласа и на изпипването до съвършенство на текстовете му. Критичното му отношение към някои от темите на съвременния свят, като културата на отмяната, също не остана незасегнато.
Йоанна Димитрова, студентка по испанска филология в трети курс, представи преводите на Хавиер Мариас на български език, като изрази личното си отношение чрез подбора на цитати от различни произведения на испанския писател.
В изказването си доц. Татяна Пантева от Софийския университет засегна някои от основните проблеми в "Сърце тъй бяло", един от емблематичните романи на автора: критите и разкрити тайни, желанието за знание, разказването, асоциираните една с друга истории, както и за брака.
Д-р Даниела Александрова от Нов български университет говори за интервютата на Хавиер Мариас, за да разкрие огромното значение, което той отдава на езика, и на възгледите му за писането.
Кръглата маса завърши с изказване на д-р Теодора Цанкова от Софийски университет, която предложи анализ на картината на Рембранд в "Сърце тъй бяло" от гледна точка на връзката й с темите, сюжета и с героите на романа.
