site.btaМинистерството на образованието и PISA започват стратегическо сътрудничество за повишаване на резултатите на българските ученици

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) обяви днес резултатите от Програмата за международно оценяване на учениците PISA 2022. Резултатите на българските ученици са отново изключително ниски в трите области на изследването - четивна грамотност, математика и природни науки. 53 процента от 15-годишните не са достигнали базисното равнище на умения по четивна грамотност, според PISA, което ги прави функционално неграмотни. По математика съответният дял е 54 процента, а по природни науки - 48 процента, се казва в съобщение от организацията "Заедно в час".

В следващите години ще се работи целенасочено за това българските ученици да могат да реализират уменията, свързани с овладените от тях знания. Тогава ще се повишат и резултатите при следващото изследване на PISА през 2025 г., и тези от нашите външни оценявания, каза министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков при представянето на резултатите от Програмата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за международно оценяване на учениците - PISA 2022.

Общо 54 процента от 15-годишните български ученици са под критичния минимум на знания и умения по математика, 53 процента от тях нямат елементарни четивни умения, а 48 процента от тях са с дефицити по природни науки. Това показват резултатите за България от Програмата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за международното оценяване на учениците - PISA 2022. Те бяха представени днес в Министерството на образованието и науката от Неда Кристанова - директор на Центъра за предучилищното и училищното образование, в присъствието на министъра на образованието и науката проф. Галин Цоков.

В Министерството на образованието и науката (МОН) утре ще бъдат представени резултатите за България от Програмата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за международно оценяване на учениците - PISA. Това съобщи пресцентърът на МОН. Пресконференцията е от 12:00 ч. в залата на седмия етаж, в Министерството на образованието и науката.

Необходимостта от засилване на практическото обучение, провеждането на качествени квалификации и промяна на подготовката на учителите още от студентската скамейка. Това бяха основните теми в разговора на министъра на образованието и науката проф. Галин Цоков с министъра на образованието на Румъния Лиджия Дека днес в Букурещ, съобщи пресцентърът на Министерството на образованието и науката (МОН). Министър Цоков е в Румъния за участие в първия форум на инициативата на МОН по Националната програма "Неразказните истории на българите".

От тази учебна година първият модул на изпитите по български и по математика след 7-и клас ще бъде увеличен с 15 минути и вместо 60 децата ще могат да работят в продължение на 75 минути. Това каза днес на пресконференция във Варна министърът на

Използването на изкуствения интелект в образованието е неизбежно, но трябва много да внимаваме как го правим, защото има рискове, които не се отчитат в достатъчна степен. Този въпрос се поставя все по-често с оглед на обучението глобално. Това каза за БТА проф. д-р Маргарита Бакрачева - преподавател по психология във Факултета по науки за образованието и изкуствата към Софийския университет "Св. Климент Охридски". В момента правим изследване за нагласите за използване на изкуствения интелект в различни възрастови групи и сфери на дейност, като образованието е основен акцент, добави тя.

В новия си доклад "Развитие на лидерските умения на училищните директори - ключ към качествено образование" образователните експерти от екипа на Сдружението "Образование България 2030" посочват как българските директори придобиват и развиват лидерски умения, с какви предизвикателства се сблъскват, как си представят своята роля в училищната общност и как "изглежда" училищният лидер, според нормативната уредба. Това съобщиха от организацията. Освен че идентифицират политиките и мерките, предприети през годините за развитие на лидерския потенциал на директорите, експертите се допитват и до директори с различен опит на поста - от три години до повече от 15 години.

УНИЦЕФ и Глобалната комисия по образование призовават за спешни инвестиции за справяне с нарастващата криза в обучението и уменията на децата в световен мащаб. Почти три четвърти от младите хора на възраст между 15 и 24 години в 92 държави, за които има налични данни, не успяват да придобият уменията, необходими за работа. Това сочат данни от нов доклад, публикуван на 13 юли от Комисията по образование и УНИЦЕФ, и подкрепен от глобалната инициатива "Generation Unlimited", съобщиха от УНИЦЕФ. Докладът, озаглавен: "Възстановяване на ученето: Доколко децата и младежите са в час с развитието на умения?", включва анализи на развитието на уменията в ранна детска възраст, както и сред децата в начална училищна възраст и младежите. Данните подчертават ниски нива на умения сред децата и младежите във всички възрастови групи. Вероятността да притежават уменията, необходими за пълноценното им развитие и по отношение на бъдещите възможности за заетост, достоен труд и предприемачество, е най-малка при младите хора в страните с ниски доходи.