site.btaПоезията е начин за разбиране на живота чрез усещане, а не чрез логика, казва Джон Кийтс, от чието рождение днес се отбелязват 230 години

Поезията е начин за разбиране на живота чрез усещане, а не чрез логика според поета Джон Кийтс, от чието рождение днес се отбелязват 230 години. Той е определят като един от най-нежните и дълбоки гласове на английския романтизъм, отбелязва специализираният портал Poetry Foundation (poetryfoundation.org).

За рождена дата на Кийтс се смята 31 октомври 1795 г. в Лондон. Животът му е кратък - напуска този свят едва на 25 години, покосен от болест, но оставя след себе си поезия, която продължава и днес да звучи. Името му стои редом до това на неговите сънародници Лорд Байрон и Пърси Шели, а влиянието му върху литературата и естетиката продължава да вдъхновява поколения творци, отбелязват от Poetry Foundation.

МЕЖДУ НАУКАТА И ВЪОБРАЖЕНИЕТО

Джон Кийтс не произхожда от аристократичен род - баща му е управител на конюшня, а майка му умира, когато е дете.  В младежките си години се подготвя за хирург - професия, която го сблъсква с болката и смъртта, но и засилва у него копнежа по красотата и утехата на изкуството според информацията на Poetry Foundation.

Предпочита произведенията на Шекспир, Спенсър и Омир. Учи френски, превежда Вергилий и все по-често избира перото пред скалпела. Във вътрешния конфликт между разума и въображението се ражда поетичният свят на Кийтс, в който знанието не се съдържа в анализа, а в чувството, отбелязва специализираният портал Poetry Foundation.

КРАСОТАТА КАТО ИСТИНА И СИЛАТА НА НЕСИГУРНОСТТА

Джон Кийтс вярва, че поезията е начин за разбиране на живота чрез усещане, а не чрез логика. „Това, което въображението възприема като красота, трябва да е истина“, пише той в писмо до брат си Джордж. За поета красотата не е бягство от реалността, а нейно отражение - израз на човешкото състрадание, крехкост и способност за възторг, пише специализираният портал Poetry Foundation.

През 1817 г. Кийтс формулира своята известна концепция за т.нар. отрицателната способност. Според него това е умението да приемаш несигурността и мистерията на околния свят, без да се стремиш към обяснение и разбиране.
Според тази теория истинският поет не трябва да налага смисъл, а да се потопи в преживяването, да позволи на неясното да говори чрез него. Несигурността не е слабост, а творческа сила - източник на въображение и емпатия, допълват от  Poetry Foundation.

ГОДИНИТЕ НА ВДЪХНОВЕНИЕ

Между 1818 и 1819 г. Кийтс създава своите най-прочути творби - "Ода за славей", "Ода за гръцката ваза" и "На есента".  В тези стихове поетът намира хармония в природата, смяната на сезоните, съзерцанието. Есента става символ на покой и завършеност - моментът, когато животът угасва, но угасва в пълнота, допълват от Poetry Foundation.

В същите години Кийтс се влюбва във Фани Браун, с която има силна, но обречена любов. Здравословното му състояние не им позволява да бъдат заедно, а писмата, които ѝ оставя, и до днес се четат като най-чисти признания на крехка душа.

Към 1820 г. здравето на Кийтс се влошава сериозно. Страдайки от туберкулоза, той напуска Англия и заминава за Рим, където се надява мекият климат да облекчи физическото му състояние. Поетът обаче умира там на 23 февруари 1821 г., в ръцете на своя приятел художника Джоузеф Севърн. 

Кийтс бил убеден, че ще бъде забравен бързо. Историята обаче го опровергава. До ден днешен той е символ на красотата, чувствителността и силата на въображението. Влиянието му се усеща в поезията на символистите, в естетизма на XIX век, както и в модернистичните търсения на XX век, добавят от Poetry Foundation.