site.btaОбразователен маршрут „По следите на знанието и държавността“ – нова инициатива на БАН

Българската академия на науките започва нова образователна инициатива „По следите на знанието и държавността“. Каним ви на разходка из софийските улици, където в разказите за архитектурата на красивите къщи, сгради и паметници ще оживеят и образите на известни български просветители, учени, лекари, архитекти, премиери, министри, ректори, политици, художници, които са сред членовете на Българското книжовно дружество, издигнато до Академия с техните умения и дръзновение. 

Едни и същи забележителни личности са дали своя паметен принос за съграждането на здрави устои на независима българска държава, на българския научен и икономически разцвет. Те са първенците в много отношения и най-вече по дух и всеотдайност, чиито родолюбиви дела днес сякаш е по-лесно да не помним, а всичко постигнато от тях в трудни времена на войни приемаме за даденост. 

Образователната инициатива започва с беседи на български език, първата дата за обиколката е 9 октомври в 18:00 часа, като ще е необходима предварителна регистрация: https://forms.gle/eQXJco2kVPZK89XRA.

За заявки за провеждане на обиколката на български език за групи до 40 души, моля пишете на tour_bas@cu.bas.bg. Обиколките ще се провеждат в работен ден от 18:00  до 19:30 ч. 

По време на обиколката ще научите малко познати или неразказани истории за членове на Българското книжовно дружество, оставили на нас, техните потомци сърцатия пример за живот в полза на българското благополучие, духовен подем и прогрес.

Ще сравните своите знания за интересни факти като: 

·       Кой 27-годишен българин през 1844 г. дава идеята за създаване на българска академия; 

·       По времето на кой столичен кмет, член на БАН, в София тръгват първите автобуси и трамваи;

·       Кои са фамилиите дали първите български политици, ректори, учени на България; 

·       Кои имена стоят с труда си зад сградите, станали забележителности на София и до днес; 

·       Кой от членовете нa Академията е учител на цар Борис III;

·       Кои са архитектите и художниците, на които дължим съвременния европейски вид на нашата столица;

·       Кои българи, членове на Академията, са учили и защитили докторати при бащата на съвременната научна психология - Вилхелм Вунд.  

Продължителността на обиколката ще е час и половина и според интереса на участниците. Участието в беседите не се заплаща. Подходящи са за всички възрасти без деца. За тях музеите на Българската академия на науките предлагат разнообразни ателиета и съвременни образователни програми. 

Обекти по маршрута:

1.     Българска академия на науките – ул. „15 ноември“, № 1 - 1892/1926 г. – Херман Майер/ Сава Овчаров и Йордан Йорданов, Любен Константинов

2.     Къщата на д-р Димитър Моллов – действителен член на Дружеството, дарител на БАН

3.     Народното събрание – 1884 г. – арх. Константин Йованович

4.     Национална художествена академия - 1907 г., арх. Александър Смирнов. Основатели на Държавното рисувално училище и членове на БКД.

5.     Университетът – бул. “Цар Освободител” – 1906/ 1924-1934/ 1949-1952 г. – Анри Бреасон/ Никола Лазаров, Йордан Миланов/ Любен Константинов

6.     Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София (1940-1953 г.)

7.     Паметникът на Васил Левски – бул. „Васил Левски“ – 1880-1895 г. – Абрамо Перукети, Адолф Вацлав Колар 

8.     Храм-паметникът „Свети Александър Невски“ – пл. „Александър Невски“ № 1 – 1904-1912 г., арх. Александър Померанцев 

9.     Столична община – ул. “Московска” № 33 – ок. 1941 г. – Иван Васильов, Димитър Цолов

10.  Базиликата “Света София” – ул. “Париж” № 2/ ул. “Московска” 

11.  Къщата на банкера Буров – ул. “Московска” № 41 – 1933 г. – Сава Овчаров

12.  Институтът за балканистика на БАН, ул. „Московска“ № 45-47 сгради – паметници на архитектурата

13.  Софийската банка – ул. “Московска” № 19 – ок. 1913 г. – Георги Фингов, Димо Ничев, Никола Юруков

14.  Къщата на Димитър Греков – ул. “Московска” № 17 – 1882/1914  г., Никола Юруков 

15.  Факултетът – ул. “Московска” № 13 – ок. 1879 г., сграда, която се ползваше от институти на Академията – ИФС, ИБЦТ, КМНЦ на БАН

16.  Дворецът – пл. “Княз Александър I” № 1 – 1879-83/ 1894-95 г. – Виктор Румпелмайер/ Фридрих Грюнангер

17.  Сградата на Българска народна банка в София, 1939 г.

18.  Сградата на Националния археологически институт с музей – БАН, XV  в.

19.  Архитектурен комплекс „България“ (хотел, ресторант, сладкарница, концертна зала), 1881 г., арх. Антонин Колар и 1937 г., арх. Станчо Белковски

20.  Национален природонаучен институт с музей - БАН

21.  Посолство на Австрия и Италия 1 – бул. “Цар Освободител” – 1883/ 1909 г. – Петер Паул Бранк/ Лудвиг Рихтер

22.  Посолство на Австрия и Италия 2 – бул. “Цар Освободител” – 1905-1910 г. – Енрико Бовио

(Информацията е публикувана без редакторска намеса и на основание договор за партньорство между Българската телеграфна агенция и Българската академия на науките)