Изпълнението на 24-те каприза на Паганини е ужасно, дяволски трудно, но всички тези трудности трябва да служат на гениалната музика, която композиторът е съчинил с тях. Това каза в интервю за БТА цигуларят Светлин Русев, който в сряда вечерта изпълни двоен рецитал с Шестте сонати на Йожен Изаи и 24-те каприза на Николо Паганини на Международния музикален фестивал „Варненско лято“.
Според него при изпълнението на сложните произведения не е нужно да се прави демонстрация на техника. Важното за него е мисионерската човещина да накара зрителите да забравят за момент грижите си вкъщи и на работа, и да не остаряват, докато слушат. „И други хора преди Паганини са писали трудни неща, но наистина има нещо универсално в неговите произведения. Разработил е техниката и чрез нея трябва да се опитаме да възприемем музиката, която се съдържа“, каза още той като добави, че двойният рецитал за него е едно интересно приключение, което да сподели с хората и да види тяхната реакция.
Програмата си Русев подготвя, за да опознае по-добре новата си цигулка Страдивариус „Барон „Витгенщайн“, която му бе предоставена от българската държава през октомври 2024 г. Каза, че ще я свири отново, защото това е смисълът на подобно предизвикателство. Предстои утре той да изнесе концерт в Пловдив и на 20 септември - в София.
В интервю за БТА цигуларят разказа за двойния концерт, за трудността при изпълнението на капризите на Паганини, за техните технически и музикални качества.
Колко време отнема да се подготви един такъв концерт?
- Не мисля, че един живот би стигнал. Аз преподавам и пътувам много, а това не дава достатъчно възможност за подготовка. Важна е и психическата, и физическата нагласа, защото това е наистина голямо предизвикателство. Говорим за монументални произведения. Малко са били хората в историята, които са се захванали с това, защото е изключително трудоемко и изисква специфична нагласа.
Моята идея беше да форсирам процеса по опознаване на тази невероятна цигулка Страдивариус „Барон „Витгенщайн“. Това е българско национално съкровище, която е при мен от 29 октомври 2024 г. Проф. Минчо Минчев, който е свирил на нея преди това, споделя в едно интервю, че при него опознаването на инструмента е отнело година и половина. Така че аз още съм в същия период, но си казах, че чрез такова „насилие“ ще ускоря малко този процес. Тази програма е нещо, в което си струва човек да се задълбочи и да се върне към него не веднъж. За мен тя е нещо ново и предстои да правя този цикъл отново.
Тоест идеята дойде специално заради новия инструмент и не сте имали дълго време за репетиции?
- Да, идеята дойде след като ми връчиха тази цигулка, това призвание и признание, но смятам да повторя и потретя тази програма. Много от произведенията бяха абсолютно нови за мен. Сред 24-те каприза на Паганини имам любими, но има и такива, които не представляват интерес за мен нито от техническа, нито от музикална гледна точка. Неговите произведения създават впечатление, че са като гимнастик, който гледаш как ще се приземи от този преход или трудност. Това държи и самата публика в напрежение, но те са много интересни и от музикална гледна точка. Имаше обаче доста капризи, които въобще не бях отварял. Чувал съм ги още като малък на дискове, но сега се наложи да ги науча. Същото важи и за сонатите на Изаи, само две от които са ми репертоарни. Не знам защо бях пропуснал половината от тях – две от най-трудните и една, която бях свирил само веднъж.
Кои от капризите на Паганини Ви бяха познати?
- Мисля, че 20-и и 23-ти бяха първите, които учих навремето. За 23-тия имам ярък спомен от майсторски клас с проф. Минчо Минчев. Редовно свиря пет от всичките 24, което е крайно недостатъчно. Познавам да кажем около дванадесет, другите бях работил по веднъж. Като млади хора се сблъскваме с нещо, което е прекалено трудно, но когато след време се върнем на този репертоар, за да се задълбочим и да го научим, вече в нас има нещо натрупано, различни слоеве, които се наслагват, и това е много интересно.
За първи път ли ги свирите заедно във Варна? Колко време разучавахте непознатите капризи?
- Беше за доста кратък период след Коледа м.г. до началото на януари т.г., тъй като този цикъл го направих веднъж в Сеул на 11 януари т.г. Тоест имах един много кратък експериментален период от две седмици и то през празниците, веднага след като се запознах с новата цигулка. Във Варна е второто ми изпълнение на двойния рецитал с Изаи и Паганини. Предстои един концерт в Пловдив на 19 септември и отново двойната програма - на 20 септември в София.
С кои от капризите на Паганини е най-подходящо да започне един млад цигулар?
- Татко навремето се разсвирваше с 16-ия, който е с по-малко смесени техники. Подходящи са също 20-ия и 23-тия, евентуално 2-рия. Някои от тях не представляват за мен същия интерес като музикално качество. Например 12-тия никога не бих го изсвирил, ако не е в интеграл, заради неговите огромни разчеквания на пръстите. Много хора не знаят, че Паганини е страдал от синдром на Марфан, който му е давал една хиперсилна странична гъвкавост на ръката. Доста от нещата, които е написал, се обясняват донякъде с това. Просто за него изпълнението е било по-лесно.
Имате ли любими сред капризите?
- Да, 24-тия като тема с 11 вариации и финал е нещо наистина емблематично. Доста други композитори са се въодушевили от него - Рахманинов, Шуман, Шимановски, Лист. Той е може би и най-известният. Много обичам и 4-тия, който навярно е най-трудният от всички, както и най-дългият, с много смесени техники, но пък изключително красив от музикална гледна точка. Човек трябва да се задълбочи в анализ, но и без подробно анализиране, мога да кажа, че за мен това е едно интересно приключение, което да споделя с хората и да видя тяхната реакция.
Кое е най-трудното в изпълнението на капризите?
- Аз имам по-късо кутре, почти с фаланга, но това пък ме кара да съм в правилна позиция, защото иначе няма да стигна дотам, където трябва, за разлика от други хора, които имат по-широки ръце и по-дълги пръсти. Тази особеност изисква по-правилна техника. Не това е главното обаче.
Да, изпълнението на капризите е ужасно, дяволски трудно, но всички тези трудности трябва да служат на гениалната музика, която Паганини е съчинил с тях. Не е нужно да правим демонстрация на техника, а и изкуственият интелект би се справил доста по-добре. Това, което е важно за мен, е свързано с мисионерската човещина да ви накарам да забравите за момент грижите си в къщи и на работа. Това ми казаха колеги след концерт в една нова зала в Швейцария – че чувстват сякаш не остаряват във времето, в което музицираме заедно, че изпълнението ги подмладява. Направи ми впечатление също, че децата от колежа, вместо да играят на телефони и електронни игри, бяха затаили дъх и пазеха пълна тишина, което е огромен комплимент. Успял съм да грабна тяхното внимание за определен период от време и може би в него те не са остарели. Това е важно за мен.
Естествено, за да стигнем до това, трябва да се фокусираме върху качеството на музиката. И други хора преди Паганини са писали трудни неща, но наистина съществува „преди“ и „след“ него – тоест има нещо универсално в неговите произведения. Разработил е техниката и чрез нея трябва да се опитаме да възприемем музиката, която се съдържа.
/ТС/
Моля потвърдете купуването на избраната новина