site.btaБългария има бъдеще, защото младите хора имат отношение и интерес към културата, смята доц. Георги Бърдаров

EZ 08:07:02 20-01-2022
AK0801EZ.002
студенти - Георги Бърдаров - среща

България има бъдеще, защото младите хора имат отношение и интерес към културата, смята доц. Георги Бърдаров


София, 20 януари /Ирина Симеонова, БТА/

България има бъдеще, защото младите хора имат отношение и интерес към културата. Това каза преподавателят в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и писател доц. д-р Георги Бърдаров по време на дискусия на тема "Културата в наши дни", организирана от Студентския съвет на СУ. Близо 100 души се включиха в онлайн разговора в платформата Google Meet.

Макар и младите да имат своя различен поглед към културата от предходните поколения, това е съвсем нормално, защото живеят в нов свят и са различни хора, отбеляза Бърдаров. Според него те в никакъв случай не са с негативно отношение и не са незаинтересовани от културата.

Преподавателят отбеляза, че един от големите проблеми на България в тези 31 години, които наричаме преход, е именно неглижирането на културата.

За културата от един "непрофесионалист"

В началото на разговора доц. Бърдаров призна, че никога не е учил нещо, свързано с културата, и не е работил в тази сфера. "Завършил съм география, преподавам демография и етнорелигиозни конфликти. Ще дам своята субективна гледна точка", каза той и уточни, че в днешния свят се е нагледал на хора, които се изявяват като специалисти в какво ли не.

Културата определя отношението на една нация към света, към процесите в него и към другите етноси и народи, смята ученият. Той отбеляза, че насилието е много по-видимо и много повече в цялата човешка история, и отвори скоби, че и в момента в света имаме над 100 действащи военни конфликта, но това, което дава възможност на хората да се развиват, да прогресират и да преодоляват всички тези трудности, е културата.

Бърдаров отхвърля твърдението, че днес младите хора не четат. "Категорично не съм съгласен с това съждение. Не мога да кажа дали четем повече или по-малко отпреди 20 години, но със сигурност не е по-малко. Със сигурност младите хора днес имат своя интерес към културата и към книгите, със сигурност четат много", каза той.

Според учения голям проблем е ясна граница между по-младото поколение и по-възрастните по отношение на скоростните технологични промени. Младите имат своите нови носители. Все повече се четат електронни книги, слушат се аудиокниги. "Няма значение как ще получиш книгата - дали електронно, дали аудио книга. Такъв е светът, в който живеем, технологиите се променят. Това е съвсем нормално. Моето мнение е, че в никакъв случай не отиваме на зле, или че младите не четат, или че не се интересуват от нищо, просто са различни от предходните поколения", каза Бърдаров.

Трансформацията, в която живеем

В цялата човешка история, когато се появяват новости, хората са се плашили, че те ще разрушат света такъв, какъвто го познават, но виждаме и днес, че той съществува, каза Бърдаров и допълни, че сме съвременници на огромна трансформация. Проблемът е, че заради бурното развитие на технологиите, промените са изключително бързи и динамични, и хората започват все повече да се плашат, защото не могат да устоят на тази динамика, смята университетският преподавател.

Той отбеляза, че в момента изживяваме гигантска трансформация в света, аналогична с Великата френска революция, когато излизайки от феодалната абсолютно монархическа епоха, сме влезли в буржоазната капиталистическа ера. "Сега излизаме от буржоазната капиталистическа епоха и навлизаме в новата дигитална технократска ера. Всяка една такава трансформация е съпроводена с конфликти, с разрушения, може би дори и пандемии и с много проблеми. Тези от нас, които успеят, като общества, но и като индивиди, да се адаптират към новите условия, ще прогресират и ще оцелеят. Такъв е светът, в който ще живеем. Харесва ли ни, или не ни харесва, няма никакво значение - той ще бъде все по-дигитален, все по-свързан с технологиите. Той крие своите рискове, но дава и много предимства и възможности", каза ученият.

Изоставащото образование и променящият се свят

"Образователната система, такава каквато имаме в България, но и в целия свят, е релевантна на една отминала вече епоха. Тя е създадена през ХIХ в., за да обслужва интересите на буржоазната класа, да създава поредното винче в системата, или поредната "тухла в стената", както пеят от "Пинк Флойд", която да движи капиталистическия свят напред. Живеем в изцяло нов свят, и тази образователна система е нерелевантна на него, тя се нуждае от промяна. Много често аз говоря, че за демографската криза в България най-важната стъпка, първа стъпка, е радикална реформа в образованието. И много често ми се сърдят за тези мои съждения, но аз не казвам, че българската система е лоша, или че в нея работят некачествени хора. Трябва да се смени тотално философията на образователната система и тя да отговаря на света, в който живеем, а той е коренно различен", казва преподавателят в Геолого-географския факултет на СУ.

Бърдаров каза още, че е безкраен оптимист за бъдещето на България, въпреки че е демограф и вижда демографската ситуация. "Това не е празен, абстрактен оптимизъм или розови очила, точно защото виждам световните процеси, виждам мястото на България в тях, виждам потенциала, който има тя", каза ученият и допълни, че е съвсем наясно, че от днешна гледна точка това не е особено видимо. Това, което е важно да бъде осъзнато е, че най-важната част от този огромен потенциал са младите хора, отбеляза той. Според него трябва да имаме грижа и за образованието, и за културата, и за младите като капитал на България.

Балканите, Сараево, войните

Писателят разказа пред студентите, че за него Балканите са огромна любов. И отбеляза, че хората извън Балканския полуостров, включително и европейците, много трудно ни разбират, тъй като тук имаме доста специфики на етнопсихологията и на взаимоотношенията помежду си. "Лично мое съждение е, че ние, на Балканите, изключително много си приличаме, но това поражда и тези конфликти, тъй като в другите народи виждаме най-отрицателната проекция на самите себе си", разказа ученият.

Подготовката на книгата му "Аз още броя дните" го е сблъскала със собствените му илюзии и ограничения в разбирането за света около него, разказа още пред младите хора. "Животът ми се промени с моето едноседмично посещение в Сараево. Когато стигнах на сараевската автогара, аз бях с доста арогантното самочувствие, че знам всичко за техния конфликт, тъй като съм изчел много книги, изгледал съм много филми, запознал съм се с фактологията още от IХ - Х в., та чак до юговойните. И когато минах първата си среща, която беше с една дама от Музея на войната, и чух нейните истории, разбрах, че не съм знаел абсолютно нищо. Това, което те са преживели, няма как да го разберем, просто стоейки и гледайки отстрани", разказа Бърдаров и допълни, че когато си е тръгвал от Сараево, на седмия ден, ясно е осъзнавал, че оттук нататък самият той ще бъде различен и болката на тези хора ще я носи със себе си като рана, която никога няма да заздравее. "Има неща, които чух от тях и не мога да разкажа дори на най-близкия си човек, толкова бяха потресаващи", обясни той. Бърдаров смята, че само човек, който е преживял една война, може да говори убедително за нея.

За книгите и творчеството

Бърдаров отбеляза още, че писането му дава възможност да избяга в свят, който си е единствено негов. Изключително много ме обогатява и ме зарежда с енергия, макар че писането е много жесток, къртовски труд, разказа още той. Сред книгите, които са го променили и са му дали съвсем различен поглед над света, със сигурност са "Сто години самота" на Габриел Гарсия Маркес, "Последното изкушение" на Никос Казандзакис и "Сняг" на Орхан Памук, разказа той.

В края на разговора посъветва младите хора да слушат вътрешния си глас, а не какво им казват хората около тях.
/АКМ/