site.btaНационалният събор на народното творчество в Копривщица трябва да бъде съхранен като добра практика, каза за БТА проф. д-р Владимир Пенчев

Николета Василева

Националният събор на народното творчество в Копривщица трябва да бъде съхранен като добра практика, каза за БТА проф. д-р Владимир Пенчев

Проф. д-р Владимир Пенчев, снимка: Милена Стойкова/БТА (ЕВ)

Копривщица ,

08.08.2025 17:13

(БТА)

Трябва да съхраним Националния събор на народното творчество в Копривщица като добра практика. Това каза пред БТА координаторът на журито на XIII Националният събор на народното творчество и бивш директор на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН проф. д-р Владимир Пенчев.

Той обясни, че настоящият събор е юбилеен, защото началото е положено 1965 година, т.е. преди 60 години. Основната инициатива е на Райна Кацарова, която е една от най-известните български музиковедки. По думите на професора по време на социализма този модел на национален събор е бил лесно реализуем, но в днес става малко по-трудно, защото е сведено до Министерството на културата, под чиято шапка е инициативата. През последните години много често се сменяха и министри, и респективно екипите, и това в някаква степен повлия на тазгодишния събор, отбеляза проф. Пенчев. Той добави, че въпреки това първият ден преминава много добре, а утре предстои и официалното откриване на форума.

Етапи

Националният събор на народното творчество преминава през два етапа – регионална селекция във всички региони на страната и национален етап в Копривщица, обясни професорът. Министерството на културата упълномощава областните управи да организират прегледи на народното творчество в съответните области, като експерти от ИЕФЕМ-БАН участват в подбора на участниците. Селекционните комисии проследяват изявите на изпълнителите през двата етапа на форума, излъчват изпълнителите на националния етап и отличават с медали най-добре представилите се на събора.

Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките (ИЕФЕМ – БАН) е упълномощен да дава експертизата за това, обясни проф. Пенчев. Той добави, че въпреки това е налице конкурсно начало, като по този начин се отделят най-добрите, които да представят съответната регионална и локална култура на този национален събор.

Организация

Много ще настояваме организацията на следващия събор да започне доста по-рано, отбеляза професорът. Той каза, че тази година организацията е започнала през май, което е наложило всичко да се реализира в съвсем кратки срокове. "Ние като експерти сме силно заинтересувани нещата да се получат както трябва, но се оказа, че сме информирали областите преди министерството", каза проф. Пенчев.

Участници

В националния събор има участници от всякакви възрасти - от бебета на няколко месеца до баби и дядовци на над 90 години. Всяка област има право на четиричасово изпълнение на събора, като са разпределени на шест сцени. Идеята е да се представи цялото разнообразие на народното творчество в съответната област, като се представят също етнически или етнокултурни общности.

Жури

Всяка от шестте сцени има жури, което се състои от петима души - председател, трима експерти от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките (ИЕФЕМ – БАН) и документатор, обясни професор Пенчев. Той добави, че се работи в сътрудничество с Института за изследване на изкуствата при БАН.

Критерии

Журито включва експерти, които оценяват по доста критерии, обясни координаторът. Той каза, че се следи за оригиналност, точност на изпълнението, съчетание на музика с танци и още много други. "За сетен път ще кажа - има го конкурсното начало, но е важно желанието на хората да покажат своята култура - локална, регионална, защото и отделни села и и цели региони се представят", отбеляза проф. ВладимирПенчев.

Какво може да се види?

В Националния събор на народното творчество в Копривщица вземат участие носители и наследници на локално нематериално културно наследство – певци, свирачи, танцьори, игрохорци, разказвачи на народни предания, приказки и анекдоти и други словесни форми, групи за народни обичаи от всички области на страната, които представят местни традиции, предвижда статутът на събора. Тук могат да бъдат видени различни прояви, включително и представяне на традиционни носии и различни и интересни обреди, добави проф. Пенчев.

Награди

Тъй като събора е юбилеен тази година, за всички участници има медали и плакети за участие, но все пак има първо, второ и трето място. Има класиране, но за самите хора наистина е важно не толкова мястото, колкото участието, смята експертът. Той добави, че има хора, които носят медалите си от участието си в този събор преди 50 години.

Интерес от чужбина

Много чужденци посещават събора, каза проф. Пенчев. По думите му винаги е имало интерес - и професионален, и общокултурен, защото събора е посещаван от професионалисти - хореографи, етнографи и фолклористи.

ЮНЕСКО

Националният събор на народно творчество в Копривщица е вписан в Регистъра на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство на Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО). Тук ролята до голяма степен е наша, защото ние като институция, номинираме и за живи човешки съкровища и за тези номинации на ЮНЕСКО, посочи проф. Пенчев. По думите му съборът е наистина много добра практика и е фиксиран именно като такава, именно заради това ние трябва да го съхраним и за бъдещето.

Основни организатори на събора са Министерството на културата, Община Копривщица, Областната администрация на Софийска област, Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките (ИЕФЕМ – БАН). Той започна днес и ще продължи до 10 август.

Основните медийни партньори на събитието са Българската телеграфна агенция, Българската национална телевизия и Българското национално радио.

/ТС/