Днес се състоя премиерата на броя на списание ЛИК – изданието за литература, изкуство и култура на Българската телеграфна агенция (БТА), който през април бе посветен на България и световните изложения. Домакин на събитието беше българският павилион на ЕКСПО 2025 в Осака, където на 18 май се отбеляза Денят на България. Премиерата на изданието бе посетена от президента Румен Радев, който е на официална визита в Япония.
Броят бе представен едновременно чрез онлайн връзка с мултимедийния център в зала „МаксиМ“ в централата на БТА в София и в 40 национални пресклуба на агенцията в България и чужбина.
В българския павилион в Осака генералният директор на БТА Кирил Вълчев разказа за ЛИК пред публика, съставена от студенти, изучаващи български език в японски университети. Президентът Румен Радев каза пред гостите в Осака, че за него е чест, че участва в тази прекрасна инициатива на националната агенция, която стимулира младите приятели на България в Япония да учат български, да се интересуват от България.
„Цяла България и българи по света участват чрез БТА в Деня на България на ЕКСПО 2025 в Осака“, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев. Той отбеляза, че с това включване БТА има вече 44-и Национален пресклуб – в Българския павилион на ЕКСПО 2025 в Осака до 13 октомври, когато завършва световното изложение. „Проектирането на бъдещото общество за нашия живот, каквато е темата на ЕКСПО 2025, минава през взаимното ни познаване и този брой на списание ЛИК за България и световните изложения дава принос именно за това опознаване чрез изданията на три езика, като японските студенти, изучаващи български език, получиха броя и на български, и на японски език и могат да го използват и за учебник“, каза Вълчев.
Събитието в зала „МаксиМ“ бе открито от главния редактор на списанието доц. Георги Лозанов. В разговора се включиха също отговорният редактор на ЛИК Яница Христова, художникът проф. Божидар Йонов, литературоведът доц. Йордан Ефтимов и две студентки по японистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – Десислава Петкова и Виолета Дамари, които току-що са се завърнали от едномесечния си престой в българския павилион в Осака. Гости на събитието в "МаксиМ" бяха ученици, изучаващи японски език във 18 СУ „Уилям Гладстон” – София, както и студенти от катедра „Японистика” в Софийския университет, водени от главен асистент Стела Живкова.
„Списание ЛИК е сцена както на българската култура, така и на общуването между културите“, каза доц. Лозанов. По думите му списанието следи начина, по който българската култура се възприема, стига до други култури и до публики от други страни. „И в този смисъл е важна темата за представянето на световните изложения и участието на България в тях. Световните изложения всъщност са едни от големите сцени на междукултурна комуникация“, посочи той.
Отговорният редактор на ЛИК Яница Христова посочи, че априлският брой представя кратка история на световните изложения. Тя припомни случка, отразена от новините на БТА от световното изложение, което се също се провежда в Осака, но през 1970 г. „В броя може да откриете една много човешка и много топла история оттогава за двама влюбени японци – зъболекар от Токио и неговата приятелка, която е била в павилиона на електричеството на ЕКСПО-то тогава. Те решават да сключат брак в българския павилион по български обичай и в края на церемонията си обещават тяхната любов да литне към нашата страна“, разказа Христова.
Според проф. Божидар Йонов – художник, плакетист и ректор на Националната художествена академия в периода 2003-2007 г., вече не само архитекти и художници, а и специалисти в дигиталните и визуални техники, създават образите на страните на световните изложения ЕКСПО. „През годините естетическата дейност, свързана с тези изложения, е плод на автори от Художествената академия. Вече навлизат и други специалисти, които имат отношение към дигиталните и визуални електронни техники на изобразяване“, каза той.
„Мисля си, че това, което като че ли тепърва ни предстои да развиваме, е културата на дебата относно нашите постижения. В момента се намираме все още в онзи етап, при който трябва да бъдем оценени отвън, за да осъзнаем какво имаме“, коментира литературоведът доц. Йордан Ефтимов. Според него темата за представянето на постиженията на нашето общество е голяма, като има съвсем конкретни измерения през годините, като само едно от тези измерения са тези изложения като ЕКСПО 2025
За силния интерес към българския павилион на ЕКСПО 2025 в Осака разказаха Десислава Петкова, магистър в програмата „Общество и култура на Япония“, и Виолета Дамари, бакалавър в катедрата по „Японистика“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. По думите на Десислава Петкова в първите дни на престоя им в българския павилион на световното изложение тя „се е чувствала в паралелна вселена“. А Виолета Дамари сподели, че е там силно впечатление й е направил големият интерес към България.
Чрез онлайн връзка в премиерата на броя се включиха кореспондентите на БТА и техните събеседници в Казанлък, Разград, Ямбол, Одеса и от пресклуба на борда на Научноизследователския кораб „Св. св. Кирил и Методий“ (НИК 421), акостирал до Варна. Участие имаше и от Букурещ, Белград, Бургас, Велико Търново, Шумен и Пловдив.
В пресклуба в Казанлък гостуваха избраната тази година за Царица Роза Мария Шамбурова и подгласничките й Константина Костадинова и Таня Чипилска. Според тях символът на България е казанлъшката маслодайна роза.
В Националния пресклуб на БТА в Разград сред гостите бе кметът на града – Добрин Добрев. По думите му Панаирът на киселото мляко и Фестивалът на народните традиции и художествени занаяти са най-мащабните събития в Разград. Добрев отбеляза, че към днешна дата фестивалът може да се похвали с едно от най-големите занаятчийски изложения, което събира майстори от цяла България в над 100 щанда и всяка година интересът към изложението се засилва.
В представянето на списание ЛИК от Националния пресклуб на БТА на борда на научноизследователският кораб „Св. св. Кирил и Методий“ (НИК 421) се включиха флотилен адмирал проф. Калин Калинов и старши помощник командира на кораба кап. III ранг Христо Христов . „Висшето военноморско училище (ВВМУ) във Варна и научноизследователският кораб „Св. св. Кирил и Методий“ са един от брандовете на България пред света“, каза началникът на учебното заведение флотилен адмирал проф. Калинов. Кап. Христов добави, че навсякъде българите са добре посрещнати и благодарение на НИК 421 страната ни е видима в световен мащаб.
„Много са нещата, с които можем да се представяме пред света и те не са взаимноизключващи се. За мен обаче българската култура е един акцент в цялото многообразие и богатство, което притежава България“, каза за БТА ямболският скулптор Иван Стоянов при участието си в представянето на ЛИК в Ямбол . Неговата творба „Молитва за мир“, наред с надписа „България“, посреща посетителите на българския павилион на Международното изложение ЕКСПО 2025 в Осака. По думите на Стоянов културата, богатството на българската природа, на историята ни като древен народ също са ключови елементи от нашия образ, който можем да представяме пред света.
Близо 20 момчета и момичета бяха гости на Националния пресклуб на БТА в град Одеса за премиерата на ЛИК. През тази година те са абитуриенти и са избрали да кандидатстват във висши учебни заведения на България. В момента са ученици от 11 клас в Българското неделно училище „Васил Априлов“ към Българския център, финансирано по национална програма на българското образователно министерство „Роден език и култура зад граница“. „България в Украйна е известна със своята образователна система“, казва по време на срещата Маргарита Калчева, една от ученичките.
Ученици от няколко гимназии в Белград участваха в представянето на априлския брой на ЛИК, което се проведе в пресклуба на БТА в сръбската столица. В дискусията се включи и журналистът Зоран Радованович, който представи видео презентация за подготовката на Сърбия за ЕКСПО 2027. „Елате в Белград, за да се забавляваме заедно на ЕКСПО през 2027-а година“, каза той.
„Брандът „България“ е традиционният българин, онзи българин, който е съхранил българщината и който ще я съхрани“, каза посланикът на България в Румъния Радко Влайков, който се включи от пресклуба на БТА в Букурещ. „Розата е един прекрасен символ, който е запазената марка за България. Но за мен запазената марка за България са хората. Това сме ние, българите, които запазихме 1300 години името на тази държава“, допълни още той.
В пресклуба в Бургас гостува Мирослава Аргирова, управител на Експозиционен център „Флора“ в морския град. „Националната изложба на цветя „Флора Бургас“, която през 2025 година проведе своето 40-о юбилейно издание, от години има изложбени площи, на които се представят японските традиции в отглеждането на цветя и се правят презентации, свързани с икебана“, заяви тя. Аргирова коментира също, че изложението като цяло се стреми да показва опита и традициите в цветните аранжировки от различни краища на света.
Във Велико Търново гост беше директорът на Историческия музей в Горна Оряховица Пламен Мадемов. Той разказа за първия български мострен панаир, провеждал се в Горна Оряховица от 1925 до 1932 г., наследен след това от Пловдивския панаир. „Идеята за провеждането на първия български мострен панаир възниква от един изключително амбициозен и деен кмет на града, който се казва Стефан Обрешков“, разказа Мадемов. По думите му организацията се прави според видяното от Обрешков и горнооряховските индустриалци при посещенията им на много от западните панаири. Тогава този модел е съществувал във Франция, Австро-Унгария и Германия и е привнесен в България.
В Шумен гост бе доц. Ваня Василева от Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, автор на книгата „География на международния туризъм“. Тя коментира, че България е все по-активна в участието си на световни и туристически борси и изложения с цел промотиране на туристическия продукт на дестинация България. „Участваме в редица такива в Европа и все по-често в Азия, като може би най-далечната точка е именно Осака, Япония“, добави тя.
„Годишно между 30 и 50 държави участват в различни компании, конгреси и изложби, свързани с хранителна, аграрна индустрия, промишленост, търговия, в Международен панаир – Пловдив“, каза проф. Иван Соколов – директор на Международен панаир – Пловдив. Според него Панаирът в Пловдив предоставя място на иновативни, стартиращи компании, които да покажат своите бизнес новости. „Това е магията на панаирната индустрия – да подкрепя новостите и всички иновации“, каза още той.
В представянето на броя на ЛИК се включиха гости в пресклубовете на агенцията в страната:
Добрич, където участваха Стоян Господинов и Кольо Георгиев
Както и в чужбина:
Както и от пресклуба на борда на българския научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“
От януари 2024 г. списание ЛИК е със свободен достъп. Всички броеве от неговото възстановяване през 2022 г. до днес могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на БТА. Априлският брой на тема „България и световните изложения“ можете да откриете на следния линк на български език – https://www.bta.bg/bg/lik-magazine/48. На английски език можете да го изтеглите от тук – https://www.bta.bg/bg/lik-magazine/49, а на японски език – от тук: https://www.bta.bg/bg/lik-magazine/50.
/АКМ/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
Моля потвърдете купуването на избраната новина
