site.btaОБНОВЕНА Стефан Вълдобрев и „Обичайните заподозрени“ съчетават любовта към родината и към музиката в проекта „Акустиката на България“

Истинската си любов към прекрасни места в България реших да съчетая с моята любов към музиката. Това каза актьорът и музикант Стефан Вълдобрев по повод проекта му с „Обичайните заподозрени“, наречен „Акустиката на България“. Той беше представен днес в националния пресклуб на БТА.

„Това е един проект, за който се вълнувам като за първи учебен ден. Защото повече от шест или седем години очаквам този момент и се готвя за него. Тръгна като една хрумка, като една идея, обикаляйки из страната. По време на многобройните ни турнета и участия, аз винаги си открадвам някакво време, за да обикалям и да виждам такива прекрасни места в България, които много ме зареждат и вдъхновяват, уравновесяват ме и ме хармонизират. В един момент, развих някаква почти наркотична зависимост от тези пътувания. И дори да нямаме участия, просто се качвам на колата и отивам някъде просто ей така, да зяпам. Имам си в багажника един режисьорски стол, разтварям го, вадя китарата, съзерцавам и след трийсет минути продължавам. Но има толкова много красиви места в България, че ми се налага да спирам на всеки завой“, разказва Вълдобрев. 

„Съвсем случайно, в една от крепостите, които обикалях, ритнах едно камъче и чух реверберацията отсреща от стените. После плеснах с ръце, за да я усетя и ми хрумна идеята защо следващият албум, който направим с „Обичайните заподозрени“, вместо в студийна среда, да не бъде записан в именно такава среда, на някои от тези знакови и близки до сърцето ми места. Точно там на това място си представих перкусии, на други места си представих соло китари или пък вокали. После си помислих кои са тези места, които най-много са свързани с мен. Те са стотици в България, но моята цел не беше да бъдат като стоте туристически обекта, а само тези, които са лично свързани с моята биография и са допринесли за развитието ми. Това са около 26-27 места“, допълва музикантът. 

„Когато разбрах, че родът на майка ми е произлязъл от село Добърско, веднага свързах църквата (в селото) с този проект. Има тракийски могили, на които сме играли като деца, без да знаем, че отдолу има съкровища като главата на Севт, например. Църквата в Земен, Перперикон, крепостта Овеч, църкви в Търново, Античния театър в Пловдив, както и голямата базилика – все емоционално свързани с мен места, Бегликташ, крепостта Букелон“, казва още Вълдобрев. По думите му в „Акустиката на България“, освен музика, ще има и снимков материал: „Идеята ми е всичко да се оформи в един двоен албум – като книга с твърди корици, където са освен снимките и песните, ще има и моите описания на тези места, и какво ме свързва с тях. И евентуално документален филм, който ще се снима от оператор през цялото време“. Не си представям това да се случи до края на годината, а да стане бавно и вкусно, казва още той. 

Вълдобрев добави, че все още не е решил дали да не настрои инструментите на 432 херца, както било навремето: „Хилядолетия наред инструментите са били настроени на тази честота, защото тя е божествената честота. От сравнително скоро, след 1935 г., оркестрите настройват инструментите си на 440, дори на 442 херца. Изчислили са, че това напряга хората и ги прави по-агресивни“.  Вие връщате българската музика на Орфеева честота, обобщи Кирил Вълчев.

„На мен лично всичко това ми звучи ужасно интересно. Аз също обичам най-различни кътчета из България. Даже веднага си представих как свиря с цигулка някъде из България. При мен нещата се случват така, че все повече и повече се връщам към цигулката, което не знам дали е добре, понеже има прекалено добър китарист в групата“, коментира Иван Лечев.

За Мирослав Иванов най-зареждащото нещо винаги е било да общува с интересни хора: „И когато видиш човек с толкова искри в очите, както е Стефчо в момента за този проект, няма как да не се чувствам запален и с цялото си сърце да не съм зад него“. 

„Аз си мисля за хората, които ще слушат тази музика. Те ще възприемат тази идея много емоционално, защото ще усетят не само музиката, но и самите места, където тя е записана. А за мен това е много ценно – когато музиката носи послания и спомени“, смята Стоян Янкулов-Стунджи. „Има места в България, където тишината е почти свещена, и кара всеки тон да прозвучи с огромно значение. Да твориш сред природата е изключително освобождаващо. Там няма стени, няма бариери. Ти си сам с музиката. Понякога имам усещането, че ние не създаваме музиката, а тя съществува в природата и ние само я улавяме“, казва още той. 

„Когато Стефан ми очерта в много пунктирани линии първоначалната идея за проекта, си казах, че това няма как да стане. Това са труднодостъпни планини, пещери, църкви. Умът не ми побираше как ще стане записът. Но постепенно, той има силата да убеждава с един поглед, който хем не търпи възражения, хем много леко те убеждава, с мека сила. И в крайна сметка аз сега се вълнувам от това нещо, което предстои, наистина, защото си представям как един контрабас би звучал, акомпаниран от щурци и цикади, и някакви други пойни птички. Това би било нещо, което ще ми се случи за първи път, а най-вероятно и за последен“, коментира Веселин Веселинов-Еко.

„БТА ще участва в проекта, чрез който група музиканти ще се опитат да вдъхновят младите българи от различни селища в България, където БТА присъства с национални пресклубове, като им предостави един различен поглед към забележителни места, край които те живеят“, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев.  

„Ние, може би, 20 години чакаме една такава идея да се роди и благодарим на Стефан, че я направи, и че ни покани да сме партньори в този страхотен проект, и идеята, защото откакто стартира „БГ радио“ нашето мото е „Модерният български дух, който познава своите традиции“. Стефан, с тази идея, отива доста по-надълбоко при българския дух - до енергията на тези места и това ще е много силен проект, с много отговорност от тяхна страна. Ние сме готови да разпространим аудиото от тези записи и да стигнат до нашите милиони слушатели, които са от всички тези места. Очакваме, ако не тази година, поне догодина да открием наградите на „БГ радио“ с песен от този проект“, каза Николай Янчовичин, изпълнителен директор на „БГ радио“.

,Вярвам, че начинът, по който ще се съчетаят музиката със звуците от природата, ще бъде по един модерен, много красив и някак си много достъпен начин. Иначе си имаме работа с хора, които в момента, в който донесат песен в „БГ радио“, няколко дни по-късно тя става хит. Припомням, че песента „По-полека“ слушателите обявиха за песен на изминалото десетилетие“, припомни Атанас Стоянов от “БГ радио“.

„Искам да изразя огромната подкрепа на министър Бачев и целия ни екип за това толкова интересна и вълнуваща инициатива. Аз като археолог мога да ви уверя, че ние, музейниците, хората, които се занимаваме с културното наследство, винаги мечтаем да намерим най-добрия начин да срещнем миналото със съвременното изкуство. Това е т.нар. социализация на културното наследство. И този проект е пример за това“, каза заместник-министърът на културата Тодор Чобанов.

Генералният директор на БТА Кирил Вълчев припомни, че през последните четири години БТА започна партньорства с големи музиканти като Лили Иванова, „Фондацията“, Хилда Казасян: „Направихме концерт с български състави на Деси Добрева в Одеса по повод Деня на бесарабските българи и си партнираме за нейните концерти в страната и чужбина. Сключихме наскоро подобен договор с Илия Луков, който пое ангажимент, подобно на Деси Добрева, безвъзмездно да направи организирани от националния пресклуб на БТА в Одеса (Украйна) и Тараклия (Молдова), няколко концерта за българските общности там, отново по повод Деня на бесарабските българи на 29 октомври. Партньори сме с „Пеещи артисти“. В сферата на музикалното изкуство имаме още 18 договора с Националната музикална академия проф. „Панчо Владигеров“, с Академията за музикално танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ в Пловдив, с Националното музикално училище „Любомир Пипков“ в София, със Съюза на българските композитори, със сдружението „Музикаутор“, със Софийската филхармония, Софийската опера и балет, държавните опери в Пловдив, Бургас, Русе, Стара Загора, Държавен музикален и балетен център в София, Театрално-музикалния продуцентски център във Варна, в чиито състав е и варненската опера, с „Кантус фирмус“, които организират „Европейски музикален фестивал“, с фондация „Пиано екстраваганца“ и Людмил Ангелов, с музикалните фестивали, организирани от община Русе  – „Мартенски музикални дни“, Самоков – международен джазфестивал „Д-р Емил Илиев“, с Банско и асоциацията на фестивалите в България – за джаз фестивала там“.

„Ще припомня, че през годините, след възстановяването на списание „ЛИК“ с постоянна месечна периодичност, издадохме почти дузина броеве, посветени на българската музика. Първият беше за „Мартенски музикални дни“ (март, 2022), следващият беше за Лили Иванова, за „Щурците“, „Бургас и морето“, „Аполония“, Михаил Белчев и 130-ата годишнина на Софийската филхармония, за музикалната фамилия Казасян, за Панчо Владигеров, за великия бас Борис Христов. Сега, към този дълъг списък, ще прибавим партньорство със Стефан Вълдобрев и „Обичайните заподозрени“, каза още Кирил Вълчев. 

След пресконференцията „Обичайните заподозрени“ разгледаха обновения нюзрум на БТА, както и новите зали с архивите на националната информационна агенция. На място, музикантите се вдъхновиха от акустиката на помещенията и решиха, че те също могат да станат част от местата, на които ще се реализира „Акустиката на България“.

/ДД, ГН, ЕМС