site.btaНово 3D сканиране на „Титаник“ разкрива с безпрецедентна яснота последните му часове

„Титаник“ е бил разкъсан на две, докато е потъвал след сблъсъка с айсберг през 1912 г. Това и други подробни разкрития за финалните му мигове се появяват благодарение на ново триизмерно (3D) сканиране на потопения корпус на кораба, съобщават Би Би Си и "Мейл онлайн".

Измина повече от век от потъването на легендарния кораб в Атлантическия океан на 15 април 1912 г. Днес обаче, иновативни дигитални изображения предлагат невиждан досега поглед върху трагедията. Експерти от компанията за дълбоководно картографиране „Магелан“ са заснели потъналия луксозен лайнер от нови ъгли на около 3800 метра под повърхността на океана.

Цифровите сканирания разкриват нов изглед към котелното помещение, близо до мястото, където лайнерът се е разцепил на две. Някои от котлите са вдлъбнати, което предполага, че все още са работили, когато са били потопени в ледената вода.

Междувременно пробойни в корпуса със сравнително малък размер – колкото лист хартия А4, вероятно са допринесли за бързата гибел на кораба само два часа и 40 минути след сблъсъка с айсберга.

„Титаник“ все още има какво да разкаже“, казва анализаторът Паркс Стивънсън пред Би Би Си. „Наличието на цялостен поглед върху територията на корабокрушението е от ключово значение за разбирането на това, което се е случило“, пояснява експертът.

Разкритията потвърждават разказите на очевидци от фаталната нощ, че екип от самоотвержени механици е останал на поста си до последно, за да поддържа осветлението на кораба.

Екипът, ръководен от родения в Камбрия механик Джоузеф Бел, е работил, за да подава въглища в пещите и да поддържа светлините. Всички загиват в катастрофата, но техните героични действия спомагат за спасяването на много животи, осигурявайки на екипажа видимост и допълнително време за безопасно спускане на спасителните лодки, казва Стивънсън пред Би Би Си.

Сканиранията са в основата на нов документален филм на „Нешънъл Джиографик“ и „Атлантик Продъкшънс“, с работно заглавие „Титаник: Дигиталното възкресение“. Филмът използва първата партида цифрови сканирания от „Магелан“, публикувани преди две години, които разкриха 3D структурата на потъналия кораб.

„Магелан“ изпрати подводни апарати, за да проучат всички части на корабокрушението, което се намира на около 4000 метра под повърхността на водата. Освен снимките, нова компютърна симулация реконструира „Титаник“ и щетите, причинени в онази трагична нощ преди близо 113 години.

Според ръководителя на изследването Джом-Ки Пек от Университетски колеж в Лондон, „Титаник“ се е ударил само леко в айсберга. Но на него са останали пробойни с размерите на лист хартия А4, разположени в шест отсека по протежение на тесен участък от корпуса. Според Саймън Бенсън от Университета в Нюкасъл, тези малки отвори са разположени по цялата дължина на кораба.

„Така че водата от пробойните навлиза бавно, но сигурно във всички тези дупки и накрая отделенията са наводнени догоре и „Титаник“ потъва.

Корабът „Титаник“, собственост на британската компания „Уайт Стар Лайн“, потъва трагично в ранните часове на 15 април 1912 г. след сблъсък с айсберг в Атлантическия океан, като загиват около 1517 от общо 2224 души на борда.

Останките сега лежат на морското дъно на около 350 морски мили (560 км) от бреговете на Нюфаундленд, Канада. Останките от кораба обаче се разрушават толкова бързо под водата, че корпусът може да изчезне напълно през следващите четири десетилетия.

„Титаник“ се разчупва наполовина точно преди да потъне окончателно и сега двете части на кораба – носът и кърмата, се намират на разстояние около 800 метра една от друга. Кърмата на „Титаник“ (задната част на кораба) представлява усукана купчина от метал, след като се е ударила в океанското дъно, все още въртяща се в посока, обратна на часовниковата стрелка. V-образната носова част е по-разпознаваема – парапетите ѝ все още се виждат, макар че голяма част от нея е заровена в кал вследствие на силата на удара. И двете половини са заобиколени от поле от отломки, състоящо се от метални части, мебели, неотворени бутилки шампанско и дори обувки на пътниците.

Останките са открити едва на 1 септември 1985 г. и предизвикват световна сензация в медиите.