site.btaНиколай Петрусенко: Кирилицата е едно от най-големите достижения на българската държава, останало във времето

Какво биха били азбуките без шрифт? Вероятно просто поредица от букви, лишени от значението и притегателната сила на красиво оформената писменост. Художникът Николай Петрусенко прави именно това – вдъхва живот и привлекателност на буквите, обединявайки ги в същото време в определена логическа подредба. Той заедно с негови колеги от различни области на шрифтодизайна бяха част от проекта ЛИК, изпълнен в партньорство между Българската телеграфна агенция  (БТА) и Националната художествена академия (НХА).

По идея на БТА те създават един изцяло нов шрифт за България, наречен ЛИК на името на емисията и прочутото списание на БТА, посветено на литетаратура, изкуство, култура. Той е сред знаците на обновление на БТА и от месец февруари цялото й текстово и информационно съдържание е с този шрифт.

„Шрифтът е визуалната репрезентация на писмеността и отговаря на логическите основания, довели до съществуването й по определен начин. В тях влизат както конкретните исторически и културологични наслагвания, придружени от технологичните възможности за пресъздаване, така и формираният обществен вкус. Самият автор също участва в процеса със своите лични стилови предпочитания“, обясни Петрусенко за подкаста на БТА. Всичко това е спазено и при разработката на шрифтово семейство за проекта ЛИК. Концептуално авторите залагат то да бъде приложимо за целите на Агенцията – разпознаваемо, функционално неутрално и четивно. От друга страна, в него присъстват културни белези от древнобългарските шрифтове, ползвани по времето на старите ни столици Плиска и Преслав.

Според художника кирилицата, която учениците на Кирил и Методий донасят и развиват у нас, е един от най-големите културни приноси на българската държава от Първото българско царство до ден днешен. Съвършена в своята изработка, тя успешно изобразява характеристиките на фонемите в българския език, благодарение на което днес 200 милиона души от различни държави и езици използват кирилица. Въпреки че е повлияна от древногръцкото писмо, тя не е просто копирана система, а е усъвършенствана със знаци, които са специфични само за него, допълни Петрусенко.

Руската държава също изиграва важна роля за разпространението й например в Азия. „Тя има голямо влияние като численост и политическо присъствие за това да се използват много от тези печатни форми в други държави. По време на СССР започват такива търсения от страна на учени езиковеди в опит да стигнат до форма на кирилица, която да може добре да се възприеме и навлезе в различни неславянски езици в Централна Азия като таджикски, узбекски, абхазки и ред други“, продължава ретроспективната си разходка дизайнерът на шрифтове.

В търсене на своя характерен облик българската кирилица претърпява няколко етапа на модернизация. Шрифтът, който ние познаваме към днешния ден, се свързва с името на художника Борис Ангелушев. През 1935 г. той се завръща у нас от Германия, където завършва приложна графика в Академията за изкуствата в Берлин и със свои колеги поставя основите на модерното художествено оформление на книгата и шрифта в България. В резултат на това се появява една характерна българска форма, при която рисунъкът на буквите до голяма степен се води от присъщата ни типография на изписваме и допринася за тяхното лесно възприемане и четивност. Трябва да се отбележи, че Борис Ангелушев е автор и на логото на БТА, станало известно с първите броеве на четирите седмични списания, които агенцията започва да издава през 1965 г. - "Наука и техника", ЛИК, "По света" и "Паралели".

Николай Петрусенко изтъква също, че подобно на кирилицата всяка друга писменост също еволюира непрекъснато от момента на своята поява. Такъв е случаят с латиницата, която най-много печели от дългата традиция на преход и обогатяване през различни географски територии, културни периоди и техните различни технологии. Именно нейното развитие и дългият живот на западната цивилизация й отключват сериозно стилово многообразие и водещо място. „Според най-приетата теория тя се формира от египетското йероглифно писмо, което впоследствие като знаци еволюира при досега си с финикийците, после при културния обмен с гърците и така до етруските и римляните. Един от най-ярките примери за добре балансирана система е тази на шрифтът Capitalis Monumentalis, приет в началото на 2-ри век в Римската империя, от която тръгват и други шрифтове“, разказва още той.

Всички шрифтове, колкото и самостойни да изглеждат днес, водят началото си от калиграфията, защото още от самото си създаване писмеността е била обект на писане с присъщи ритъм, пропорции, съотношение между плътни и тънки части и т.н. „За щастие калиграфията, като изкуство, е жива и днес и смятам, че все повече ще бъде търсена и оценена на фона на масовата автоматизация  и  изкуствен интелект, който все повече се намесваа във всякакви области и изземва различни функции на хората“, допълва още художникът.

Гледайте целия епизод в YouTube

Слушайте разговора в SoundCloud