site.btaТеатърът е моето бягство, спасение, паралелен свят, вкусно е да играеш различни роли, каза за БТА актьорът Георги Грозев


Театърът е моето бягство, спасение, паралелен свят, път към себе си. Вкусно е да играеш различни роли, каза в интервю за БТА актьорът Георги Грозев. Той е част от трупата на Драматичен театър „Борис Луканов“ в Ловеч. Преди дни представи пред ловешката публика моноспектакъла „Последният танц на Нижински", в който играе и дебютира като режисьор.
Грозев участва и в други представления на ловешкия театър, има роли и в киното, преподава актьорско майсторство на деца и възрастни.
По думите му на сцената актьорите имат възможност да изживеят десетки, понякога стотици животи. „Да бъдем деца, бащи, майки, убийци, всичко. Да се изправим срещу най-страшните си и зловещи страховете. Да застанем лице в лице с тях и да спрем да се страхуваме от тях, след като ги изиграем. Това чисто психологически ми е много ценно като бягство, но по някакъв начин театърът ми е паралелен свят, в който мога да живея. Защото на сцената животът, който ние имитираме, изобразяваме, за съжаление, понякога е много по-истински от този, който можем и имаме право да си позволим да живеем в реалния живот“, каза Грозев.
Според него всяка роля е като да проиграеш аспект на себе си. Заради лични избори, заради контекста на средата, в която израстваме, избираме да изиграем и да играем през целия си живот няколко персонажи и вярвам, че като архетипи във всеки един от нас по рождение са заложени всички образи, отбеляза Грозев.
Театърът е жреческа работа, длъжен е да доведе зрителя до катарзис
По думите му театърът е жреческа работа, защото помага на зрителя, дали през смях, дали през сълзи, да преживее катарзиса, пречистването като съпреживява и се припознае в образа. „А докато работим това, за да доведем зрителя до този катарзис, ние неминуемо пътуваме някъде из себе си и се срещаме с другите свои лица“, каза още Георги Грозев.
Той сподели, че никога не си е представял, че професионално ще се занимава с театър, въпреки че от малък посещава различни школи – театрални, по изобразително изкуство, пеене, танци.
„Винаги това ми е било любимото, захранвало ме е, но мислех, че съм роден за мисия и по някакъв начин трябва да съм смислен и служещ на обществото, а чрез театъра не мога да съм достатъчно полезен. Затова реших да стана архитект“, разказа Грозев.
Завършва с отличен строителния техникум и в университета започва да учи строително инженерство с идеята след това да поеме семейния бизнес.
Още след първи курс обаче осъзнава, че работата в офис не е неговото бъдеще.
„И всъщност напуснах университета, оставих родителите ми пред свършен факт, започнах работа, за да си плащам уроците и си казах, че, ако трябва 10 години ще кандидатствам, но ще се занимавам с театър. Макар че не бях допускал, че това ще е професията ми“, каза актьорът.
Съдбата го изпраща в Театрален колеж „Любен Гройс“, където завършва актьорско майсторство за драматичен театър в класа на проф. Надежда Сейкова, което изиграва и важна роля за неговите бъдещи избори.
Грозев вярва, че ако сме започнали нещо, успели сме да го усетим, доверили сме се на сетивата си, че това е нашият път, въпреки всички трудности, животът с магия сам се нарежда. „Трябва да пребориш големи трудности, но и огромни неща се случват като по чудо, без да си се борил дори за тях. Просто защото те са част от твоя път, а ти си имал смелостта да тръгнеш по него“, отбелязва той.
Пример за думите му е собственият опит на актьора, който след като завършил театралния колеж, решил да прави частен театър съвместно с един руски, но се оказва провал.
Точно тогава проф. Надежда Сейкова му предлага да играе в „Дванайсета нощ“ на Шекспир във врачанския театър, където остава 7-8 години.
„Там започна професионалният ми път. Имах удоволствие да се срещна с различни актьори от различни поколения, работели с режисьори, които за мен са легенди. Играх заедно с тях на една сцена. Имах възможност да работя с чуждестранни режисьори, да пътувам в чужбина на фестивали, което е опит, сверяване на часовника. Особено за един млад актьор е много ценно да мине през всичко - детски представления, сериозни, по-леки и забавни пиеси, забавни“, разказа Грозев.
Вкусът на театъра е горчиво-сладък
През годините е усетил вкуса на театъра, който, по думите му, е горчиво-сладък. „Много отблъскващо вкусен, като някаква емоционална и психологическа дрога. Вкусиш ли веднъж от плода на театъра, не можеш без него, защото си усетил едни крайности и в хубавото, и в лошото, и вече всичко друго ти се вижда много по-едноцветно, безвкусно. Ценно е, ако умеем, този живот на сцената да ни помогне, да ни научи да заживеем по-вкусно истинския си живот във взаимоотношенията си с хората“, счита Грозев.
В това се опитва да обучава и своите възпитаници в детски актьорски школи и в курсовете по актьорско майсторство за възрастни в Школи МОНТФИЗ.
Въпреки че влиза в ролята на преподавател плахо, се оказва, че педагогиката е друга негова дарба. „Открих някакъв талант, вкуснотия от това да преподавам. А за един творец е много ценно, защото ти поглеждаш по друг начин върху собствената си работа. Когато изискваш от други хора насреща, имаш изисквания, имаш критерии, и трябва ти да си еталон и жалон, тогава ти започваш да гледаш още по-взискателно към собствената си работа“, каза Грозев.
По думите му с възрастните е по-ценно да прилагаш педагогически похвати, използвани при децата. Тъй като всички, вземайки житейските си роли, сме сложили, за да оцеляваме в живота, своите блокажи, стопери и имаме нужда някъде да може да се вдетиним и да се доверим с детска вяра и наивност. На децата трябва да им се довериш и да ги възпиташ в отговорност към това, което обичат и правят, а във възрастните да възродиш малко детинска безотговорност, която да им даде смелост и малко светлина, добави актьорът.
На 31 март трупата на театъра в Ловеч представи премиерата на спектакъла "Последният танц" на Нижински. Пиесата на Норман Алън, на която Грозев е режисьор и част от актьорския състав, се поставя за първи път в България и се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
Грозев е част и от музикалния винтидж спектакъл “Незабравимите” с Ралица Ковачева-Бежан, който представя любими стари градски песни и неостаряващи шлагери от 30-те до 80-те години.
/ТС/
news.modal.header
news.modal.text