site.btaЧетвърта публична лекция за 2025 г. от „Светът на физиката – на живо“ ще се проведе в Столична библиотека

Четвърта публична лекция за 2025 г. от лекторията „Светът на физиката – на живо“, организатори на която са Столична библиотека, списание „Светът на физиката“ – печатен орган на Съюза на физиците в България, и катедра „Физика“ при  МГУ „Св. Иван Рилски, ще се проведе в Американския център в Столична библиотека, съобщават организаторите.

Темата на лекцията е "Лесно ли се раждат звездите? Парадигмата и енигмата на звездообразуването". Лекцията ще се проведе на 8 април и ще бъде изнесена от ръководителя на катедрата по Астрономия, ФзФ, СУ „Св. Климент Охридски“ доц. д-р Тодор Велчев.

"Звездообразуването е процес, протичал през почти цялото време на съществуване на Вселената. То играе ключова роля в еволюцията на галактиките, допринася за динамиката на междузвездната среда и я обогатява с тежки елементи, включително необходимите за появата на живота", казва Тодор Велчев.

"В лекцията ще направим преглед на развитието на водещата парадигма в теорията на звездообразуването. Пионерската постановка на Джеймс Джинс включва само два физични агента: самогравитация и газово налягане, в първоначално хомогенна и изотермична среда. Данните, показващи магнетизиране на молекулярните облаци и ниска ефективност на звездообразуването, налагат усложняване на модела, с отчитане на приноса на магнитните полета. Оформя се т.нар. „стандартен модел на звездообразуване“. На свой ред, и той се натъква на редица проблеми, които могат да се решат с вникване в ролята на турбулентните, свръхзвукови газови движения в молекулярните облаци, където възникват звездите. За описанието на тези феномени е необходимо разработването и провеждането на числени симулации. Така се стига до настоящата сложна парадигма на звездообразуването, включваща два агента на компресия на средата (гравитация и турбулентност) и няколко агента на противодействие и разглеждаща областите на звездообразуване като част от галактичната екосистема. Ще я илюстрираме с данни от съвременни числени симулации и ще очертаем някои настоящи предизвикателства пред теорията", казва още Велчев.

Доц. д-р Тодор Велчев е завършил физика във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ през 1994 г. с дипломна работа по тема от космологията. Работил е в Института по астрономия с НАО-Рожен към БАН, а от 2001 г. е преподавател в катедра „Астрономия“ във Физическия факултет (от 2014 г. като доцент). През 2004 г. защитава докторска дисертация на тема „Изследване на масивното звездно население в галактиката М 31 по фотометрични данни“. През 2008 – 2009 г. осъществява научен престой в Института по теоретична астрофизика (ITA) към Хайделбергския университет, Германия, а оттогава е постоянен участник в международни проекти на същата институция. Бил е ръководител от българска страна на двустранни проекти между СУ „Св. Климент Охридски“ и Университета в Кьолн. Инициира създаването на научна група по звездообразуване, включваща колеги от няколко български научни институции. Член е на Международния астрономически съюз (IAU).

Основните научни интереси на доц. Велчев са в областта на теорията на звездообразуването и в моделирането на структурата и еволюцията на молекулярните облаци.

  /ЕМС/