site.btaУчени и еколози настояват за по-добра защита на Черно море, темата е фокус на филма „Аз, морето - живот в мълчание“

За по-добра защита на Черно море настояват учени и еколози. Това бе съобщено на пресконференция в Националния пресклуб на БТА във Варна, в която участваха Кремена Ватева и Мартин Томов от „Грийнпийс“ – България, доц. д-р Марина Панайотова от Института по океанология към БАН и организаторът на „София филм фест“ във Варна Александър Николов от „Артин вижън“. Темата ще бъде дискутирана след премиерната прожекция във Варна на филма „Аз, морето - живот в мълчание“, която предстои довечера във Фестивалния комплекс. 

Филмът, създаден от режисьора Любо Йончев и оператора Росен Савков, показва невиждани кадри на Черно море и представя мненията на специалисти, учени и екоактивисти от Румъния, Украйна и България, засягайки екологичните предизвикателства в тези държави. Присъстват и хората от сферата на рибарството и аквакултурите, защото тяхната гледна точка също е много важна. Целта е заедно да стигнем до най-добрите решения как да пазим екосистемата на Черно море, защото тя е уникална и уязвима на различните човешки дейности, обясни Ватева.

Тя припомни, че кампанията на „Грийнпийс“ - България от 2023 г. „Живо Черно море“ е съсредоточена към обявяването на строго защитени зони в българската акватория. Надеждата е да се създаде мрежа от резервати и в другите страни, за да бъде максимално съхранено морето. От организацията се опитват да черпят опит от други места, за да бъдат прецизирани режимите за опазване на екосистемата, както и да чуят местните заинтересовани групи и хората с практика. 

„Досега не е внесено конкретно предложение. Надяваме се да свържем институции, наука и рибари, за да се получат нещата по най-добрия начин. Не сме поставили и срокове, тъй като е по-важно да свършим качествено работата, за да не остане всичко само на хартия“, уточни Ватева. По думите й в Черно море има един резерват пред бреговете на Украйна, но заради войната учените нямат достъп до него и информация за състоянието му.

От Института по океанология към БАН са изготвили доклад по темата, който е публикуван в специален сайт, създаден от „Грийнпийс“ - България, съобщи доц. д-р Панайотова и уточни, че когато всичко бъде уточнено, предложението ще бъде внесено в Министерството на околната среда и водите, където трябва да решат дали ще бъде подкрепено и ще се проведат процедури за оценката му.

Ученият обясни, че България трябва да спази стратегията за биоразнообразието на Европейския съюз (ЕС), където се цели 10 на сто от моретата и сушата да бъдат под строга защита. Понастоящем това важи само за малка част от резервата „Калиакра“, която е 0,01 процента. 

Важно е тези уникални местообитания да са под строга защита, защото са населявани от редки видове, каза тя. Набелязан за опазване у нас е единственият биогенен риф в Черно море, който е в акватория около Маслен нос – Приморско, Царево, Созопол. Той е изграден от черупки на стриди, каквито вече не се срещат живи. В момента в крайбрежната зона там има подводни ливади на морски треви, които са със специално значение и в много страни са защитени. Има различни видове червени или кафяви водорасли, над 30 вида макрофити, над 180 вида дънна безгръбначна фауна, три вида морски бозайници. 

На Маслен нов се срещат и обитания на тюлена-монах, изчезнал от Черно море през 1980-те години, когато животните са унищожени, защото влизат в таляните. Според учените този вид може да бъде възстановен у нас чрез внасяне на двойки от Средиземно море, където има много резервати и се развива популация с голяма численост. Те живеят в подводните крайбрежни пещери, където отглеждат малките си и не се отделят на големи разстояния.

Тази идея не се подкрепя от рибарите, но има потенциал за развитие на туризма, посочи доц. д-р Панайотова. Намерението на инициаторите е местата, където се извършва традиционен риболов, да бъдат изключени от резервата, а границите му да бъдат уточнени с всички заинтересовани страни. По думите на Ватева, хора от бранша дори са предложили да действат като охрана на защитената територия.

Важно е да пазим местообитанията, защото цялата система е свързана и когато се увеличи един вид, това влияе и на другите положително. Ако оставим природата на мира в малко пространство, всичко наоколо има голяма полза, каза Мартин Томов. Той даде за пример черните миди, които пречистват морската вода, но голям проблем за тях е траленето. 

Преди години е имало голяма популация на миди в Черно море на дълбочина между 15 и 25 метра, но сега в крайбрежната зона тези пояси вече не са в добро състояние, посочи доц. д-р Панайотова. Има ги по скалите, но пък там ги унищожават рапаните. По думите й обаче поясите на големите дълбочини над 60 метра са запазени, защото там няма рапани.

Филмът „Аз, морето - живот в мълчание“ е за различните предизвикателства от екологична гледна точка. Хората създаваме проблемите, но можем да даваме и решенията, каза Ватева. Лентата е имала четири прожекции в София, показана е на фестивала „Златен ритон“ в Пловдив и на „София филм фест на брега“ в Бургас. Тепърва от „Грийнпийс“ - България ще го разпространяват сред повече хора, след време ще бъде достъпен и онлайн.

Прожекцията на документалния филм е част от съпътстващата програма на „София филм фест“ във Варна.