site.btaПанайот Денев: В днешната журналистика ми липсва думата почтеност

Българската телеграфна агенция е място, събрало във времето обширна колекция от запомнящи се имена на хора, заемали както ръководни, така и редови позиции. Едва ли има име, обаче, което говори и приляга по-красноречиво на БТА от това на Панайот Денев, който изкачва йерархията й отдадено и търпеливо, стъпало по стъпало. Посвещава й цели 30 години, които започва като репортер и достига до генерален директор (1997 - 2002). Казва, че днес му липсва думата почтеност в журналистиката и обяснява още, че Агенцията винаги е знаела истината за случващото се в България и по света, но не винаги го е съобщавала поради налагани й отгоре партийни рестриктивни правила.

Сега, десетилетия по-късно, положението е различно, тъй като за нея има специално действащ закон. Въпреки че отнема доста време да се изпипа и завърши, началото е поставено именно по времето на неговия директорски мандат. В него Българската телеграфна агенция е обявена за национален независим институт, което е изключително важно, защото нейните служители не попадат в категорията държавни служители. Той отразява четирите основни ценности и правила, които са определящи както за нейната работа, така и за професията  като цяло: точност, безпристрастност, бързина и изчерпателност.

Началото на Денев никак не е лесно поради две причини. Първата, по правило, е прословутият входящ конкурс за постъпване в Агенцията. При него „приемът“ протича на три етапа, като заедно с него се явяват други двама души. Решаваща роля за избора на младия Панайот Денев изиграва последната задача. Изпращат го да напише съобщение за художествена галерия на улица „Гурко“, която днес не съществува, тъй като в нея била открита изложба и трябвало да се информира обществеността за нея. Експозицията била посветена на труда на българските работници в Коми – съветска автономна република в Далечния север, където по българо-съветски обичай наши сънародници често ходели да секат дърва, които после сме получавали като суровина за производство на хартия. И как всъщност печели конкурса?

„Изложбата вече беше открита, но аз се сетих да напиша докога ще бъде открита галерията и какво е работното й време. После директорите „натриваха“ носа на другите двама кандидати, жени, че само аз съм се сетил да кажа кога може да се посети тази изложба. Едната жена беше секретарка на главния директор на Лозан Стрелков и току-що се беше дипломирала, а другата беше редови служител, но не можеше да пише на машина. Секретарката я победих, а другата отпадна и почти веднага ме назначиха,“ разказа той за подкаста БТА Паралели.

Другата причина за трудния старт е по-сериозна – разбира я от самия директор Лозан Стрелков. „На втория час от назначаването ми в полутъмния коридор на втория етаж ме срещна генералният директор, който отдалече ме спря с „Аха, Панайот Владимиров Денев“. Аз бях облякъл костюм и за да не изглеждам прекалено позьорски, вместо риза и връзка – аз имах две ризи и две връзки по това време, бях облякъл много фино френско полуполо, с което се гордеех и смятах, че това е една от най-хубавите дрехи, които имам. „С тази фланела те виждам за последен път - да не си стъпил повече с нея тук!“, каза Лозан Стрелков, след което ми обясни, че аз нямам никакво право да работя в БТА поради лоша биография, но много добре съм си издържал изпита и той ме назначава, но аз през целия си живот ще остана инициалите ПД. Имаше такава практика в БТА всяка кореспонденция да се подписва с инициали, редакторите също се подписваха с инициали“, продължава да си спомня Денев. 

Той е наясно, без да го коментира с някой, че на новото работно място най-важното е самодисциплината - другото по-любезно наименование за автоцензура. Той философски приема, че има правила и човек трябва да се подчинява на тези правила, както и да се изпълнява възложената работа. Вижда и предимства. Въпреки че няма никаква представа как ще се развие животът му занапред, остава в София на постоянна работа с осигуровки и цели 105 лева заплата. И шансът лека-полека му се усмихва. „Аз бях инициали, но преодолях този етап с лични мои усилия, благодарение на това, че започнах да пиша като автор към другите издания на Агенцията“, описва дните си в началото генералният директор.  

При постъпването си в БТА Денев заварва един специален тип хора, които са били пращани директно от Държавна сигурност и Военното разузнаване. Те вървят с разпореждането да станат кореспонденти, вливайки се в огромната тогава мрежа на Агенцията в чужбина. Когато дойдел такъв човек, тъй като често сред тях имало реални офицери с пагони и звания, Стрелков държал всеки от тях да мине нещо като съкратен курс по журналистика. И ги „разхвърлял“ по редакциите, пращайки ги три месеца в „Справочна“, после още три месеца във „Вътрешна информация“, два месеца в други дирекции, след което им давал благословията си да поемат за чужди държави. Това било практика, тъй като в някои страни като Алжир например, нуждата била не толкова от кореспонденти, а от разузнавачи, които да следят водените сражения между алжирците с Франция за получаването на независимост. 

За кореспондентско назначение обаче Денев никога не храни надежди заради произхода си, окачествен от властта като „неблагонадежден“. Въпреки че не може да пътува зад граница, добрите информационни поводи му идват „на крака“ в България. Падат му се да отразява редица специални визити. „В първите ми години най-интересно ми беше посещение на един голям шеф от Югославия. С нея отношенията на България бяха крайно непостоянни – ту са приятелски, ту твърдо враждебни – и веднъж се появи един човек, който ни го представиха в редакцията като едва ли не втори човек след Тито. Казваше се Стане Доланц. И мен ме пратиха с него и държавния правителствен самолет в Търново. След всяка негова среща трябва да се съгласува какво се пише, защото в този момент българо-югославските отношения отново бяха много сложни“. Този период на Денев трае шест години, като през него той случва също на посещението на шахиншаха на Иран Мохамед Пахлави, което се оказва и негово последно в чужбина, преди готвения преврат срещу него.

Гледайте целия епизод в YouTube

Слушайте разговора в SoundCloud