site.btaМегаобектите на праисторическа Европа бяха във фокуса на лекция на д-р Бисерка Гайдарска и проф. Джон Чапман

Мегаобектите не влизат в една еволюционна траектория и затова предлагаме този релационен подход. Това каза пред БТА д-р Бисерка Гайдарска, която заедно с проф. Джон Чапман, изнесе лекция на английски език на тема „Мегаобектите на праисторическа Европа“. Събитието се състоя днес в сградата на Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН). 

Двамата са автори на книгата „Мегаобекти на праисторическа Европа“ (Megasites in Prehistoric Europe). В нея те използват релационен подход, за да идентифицират какво са мегаобектите. Те изследват подробно един представителен мегаобект за всеки основен период от праисторията – неолит, медна, бронзова и желязна епоха.

„Има такива големи обекти, и те са доста, които винаги са били проблем. Хората не желаят да се занимават с тях, защото няма как да се вържат с нашите представи за това как върви човешката еволюция, как върви човешкото обитание - как ние имаме село, пък после град... Имаме си някакви такива представи. И изведнъж се появяват едни такива обекти, които не се връзват с нищо. Тоест, трябва им бъде обяснено по някакъв начин мястото в развитието на човешкото общество и то не се връзва. Не само, че не се връзва, а те са и различни“, отбеляза д-р Бисерка Гайдарска.

Релационният подход се използва за извършване на сравнение между по-малките, „нормални“ обекти и мегаобектите, като се прилагат шест основни параметъра - мащаб, времетраене, напластявания/монументалност, някогашни открити пространства, извършвани действия и общностни срещи.

„Например, вижте как живеят хората от втори век до пети век, какво се случва, има ли нужда обществото от появата на такова място, на което хората идват, събират се и създават връзки, утвърждават ги, женят се, развеждат се, пазаруват. Тоест – виждат се, срещат се“, обясни д-р Гайдарска. Посочи, че мегаобектите не бива да бъдат „вкарвани в чекмедже“. „Те не са селища. Те имат селищни елементи, хората живеят там. Но са предназначени за различно нещо, не изключват някой да живее там перманентно, но не затова са създадени“, каза тя. Като примери биха могли да бъдат посочени неолитните Небеливка и Алсоньек, халколитния Валенсиа де ла Консепсион, обекта Корнешти от бронзовата епоха и обекта Билшик от желязната епоха.

Мегаобектите са много различни и обяснението на тяхната поява зависи от местоположението, добави още д-р Бисерка Гайдарска.

Д-р Бисерка Гайдарска завършва магистратура по археология в СУ „Климент Охридски“ и докторантура в Дърамския университет, Англия. Тя е водещ експерт по фрагментарни изследвания, джендър и ландскейп археология. В най-новият ѝ проект, посветен на мегаобекта Трипилия в Украйна, тя развива и прилага релационен подход по отношения на ранната урбанизация. Понастоящем е член на научния екип на Historic England.

Проф. Джон Чапман завършва докторантура в Лондонския университет. Специалист е по неолитната култура Винча. Работил е по проекти обвързани със социалния аспект на неолита на Балканския полуостров: селища, погребални обреди, материална култура. Ръководител е на теренните проекти „Неотермална Далмация“ (Хърватска), „Проект Горна Тижа“ (Унгария) и проекта „Мегаобект Трипилия“ (Украйна).