site.btaВ превод на английски език излезе тематичното издание на ЛИК, посветено на 60-годишнината от отпечатването на първия му брой

В превод на английски език излезе тематичното издание на ЛИК, посветено на 60-годишнината от отпечатването на първия му брой
В превод на английски език излезе тематичното издание на ЛИК, посветено на 60-годишнината от отпечатването на първия му брой
Колаж с корицата на преводното издание на английски език на списание ЛИК, което през януари 2025 г. беше на тема "ЛИК на 60".

В превод на английски език излезе броят на ЛИК, който през януари беше посветен на 60-годишнината от издаването на списанието на Българската телеграфна агенция (БТА).

Неговият първи брой излиза на 8 януари 1965 година, а името му е абревиатура, зад която стоят думите „литература“, „изкуство“ и „култура“.

Английското издание на ЛИК ще бъде представено за първи път на 27 март, Световния ден на театъра, в Националния пресклуб на БТА в Анкара, Република Турция. За тогава е планирано и откриването на изложба на афиши от спектакли по пиеси на български автори, преведени на турски език от проф. д-р Хюсеин Мевсим и поставени в Турция.

БТА припомня, че на български език броят, озаглавен „ЛИК на 60 години“,  беше представен на 23 януари. Събитието се проведе съвместно чрез видеовръзка в зала „МаксиМ“ в БТА и в останалите национални пресклубове на агенцията в страната и чужбина.

Във въведението на броя генералният директор на БТА Кирил Вълчев задава въпроса „Има ли нужда от ЛИК днес?“. „Отговорът е в петте стратегически цели, с които националната информационна агенция на България навлезе в 20-те години на XXI век на фона на век и четвърт от своето съществуване“, посочва той. „Първо, ЛИК е нужен заради истината“, отбелязва генералният директор на БТА и допълва като втора причина, че заради истината, която представя, ЛИК е нужен със свободен достъп. „Трето, ЛИК е нужен заради „знанието (…) Четвърто, ЛИК е нужен днес, защото имаме нужда от ликуваща общност“, пише Кирил Вълчев. Под номер пет той поставя това, че България има нужда от ЛИК днес заради паметта.

„Посветеният на ЛИК брой поставя въпрос, който други може да премълчат, но главният редактор е длъжен да го зададе и да му отговори. Не е ли проява на медиен нарцисизъм списанието да се занимава със себе си?“ – с тези думи главният редактор на списанието доц. Георги Лозанов започва своята статия „Медийно ревю на оцелелите“. Според него отговорът на този въпрос е отрицателен, понеже „в обект на собствения му интерес го превръща самата му редакционна политика, която предвижда реанимация на колективната памет за значими личности и събития от културата ни и ЛИК е точно такова събитие“. 

Отговорният редактор на ЛИК Яница Христова разказва за третия етап на списанието. „Ако преди 1989 година изданието ни запознава с образци от културата на Запад, а след 1989-а залага високи стандарти към собствената ни култура, то сега, в третия си етап, ЛИК търси непреходните ценности и примери, оставили своя ярък отпечатък в нейната история. Това е в основата на една от специфичните характеристики на възроденото списание. Всеки брой е посветен на определена тема – значима личност, събитие или явление от културния и обществения живот на страната, като част от съдържанието представя хронологично как сюжетът е присъствал в новините от архива на БТА“, отбелязва тя.

Сред авторите на броя са проф. Тотка Монова, която разглежда ЛИК през призмата на академичната си преподавателска практика, и Панайот Денев, генерален директор на БТА в периода 1997-2002 г. Денев разказва любопитни моменти от историята на списанието в своята статия, озаглавена „Детонаторът ЛИК“.  

Фрагменти от историята на ЛИК са представени в отделен текст. Те са събрани както от архивни броеве на списанието, така и от новини, публикувани в емисиите на БТА.

В анкетата „ЛИК, прозорецът към света – не само за читателите, а и за създателите му“ могат да бъдат прочетени отговорите на някои от журналистите и преводачите, участвали в списването на изданието на БТА през годините. Сред тях са Петя Александрова, Нина Венова, Мариана Мелнишка, Людмила Димова, Рада Шарланджиева, Раймонд Вагенщайн и Юри Лазаров.

ЛИК припомня и някои от световните имена в сферата на изкуството и културата, намерили място на страниците му през годините. Тук са поместени специални интервюта за списанието на знаменитости като Агата Кристи, Кърт Вонегът, Рей Бредбъри и Мая Плисецкая. Разказано е и как са били представени Габриел Гарсия Маркес, Кенет Кларк, Карл Лагерфелд, Федерико Фелини, Лучано Павароти, Умберто Еко. С отделно интервю е представен Стефан Марков – дългогодишен оформител и художник на ЛИК.

Подобно на традицията, започнала пред 1972 г., броят завършва с разказ. Читателите на юбилейния ЛИК ще могат да си припомнят „Тъма египетска“ от Михаил Булгаков. 

От януари 2024 г. списание ЛИК е със свободен достъп. Всички броеве от неговото възстановяване през 2022 г. до днес могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на БТА. Преводният брой на английски език на „ЛИК на 60 години“ можете да откриете на следния линк  – https://www.bta.bg/bg/lik-magazine/47.

/АВП/

news.modal.header

news.modal.text

Към 00:17 на 26.03.2025 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация