site.btaДнес се навършват 140 години от рождението на Стефан Македонски

Днес се навършват 140 години от рождението на Стефан Македонски, снимка – БТА/архив

София,

25.03.2025 12:53

(БТА)

Днес се навършват 140 години от рождението на Стефан Македонски – оперен певец, режисьор и музикален педагог. Той е роден в Сливен на 25 март 1885 г., в семейството на резбар-иконописец и народна певица.

От малък обича да пее и да играе на „театро“. Заради песните другарите му го наричат „Стефан песнопоецът“. Семейството му се премества да живее в София. На всеки празник Стефан организира квартални представления, които се изнасят в барака, построена на ъгъла на сегашните бул. „Христо Ботев“ и „Пиротска“. Под негово ръководство, малките артисти събират пари, набавят скамейка и платно за сцената. В този пригоден „театър“ се изнасят пиесите „Левски“, „Русалка“, сцени от „Иванко“. Гримира ги Роза Попова, по-късно известна драматична артистка. Зрители са всички деца от махалата.

Стефан пее в хора на Досьо Нашков, в църковния хор на Николай Ив. Николаев, в ученическия хор на Втора софийска прогимназия с диригент Христо Кънев.

В Първа софийска мъжка гимназия той участва в театрални постановки и прави впечатление със своята игра. В последния клас от гимназията, мечтае да продължи заниманията с музика.

ГОДИНИ В РУСИЯ

През 1902 г. Стефан Македонски печели стипендия за обучение във Военното оръжейно-техническо училище в Тула, Русия. Това е неговият шанс да осъществи мечтата си. По време на престоя си във Военното училище се запознава с много тулски семейства. В едно от тях е представен на бивш артист от Имперския театър в Москва. Започва да взима уроци и да работи върху гласа си, насърчаван от приятели и познати. През пролетта на 1904 г., взема решение да отиде в Москва и да се яви на изпит за прием в Музикалната академия, която обявява осем вакантни места, за които се явяват 20 кандидати.

„Аз бях един от щастливците, който издържа изпита с отличие. Втресе ме обаче, когато ми съобщиха решението на журито, че трябва да се уча за тенор, а не за баритон, какъвто се смятах, понеже гласът ми имал теноров оттенък“, спомня си Стефан Македонски.

Следва пеене в Московската консерватория, в класа на италианеца Енрико Корси. Същевременно посещава курсовете на драматичния отдел при Московската филхармония, играе в оперния театър „Зимин“ и изнася концерти през летните ваканции в Русия и в България.

МЕЖДУ СОФИЯ, ПАРИЖ И БЕРЛИН

През 1910 г. се завръща в България и заедно със своя приятел, лиричния тенор Панайот Димитров, изнася голям благотворителен концерт.

На 5 януари 1911 г. дебютира в Българската оперна дружба с ролята на Камен от операта „Камен и Цена“ на Иван Иванов и Венцеслав Кауцки по поемата на Иван Вазов „Грамада“.

Стефан Македонски специализира пеене при Морис Решьо в Париж през 1911 г., като усвоява от него характерни стилови особености на френския репертоар. През 1912 г. се завръща в България с ролята на Дон Хосе в „Кармен“ от Жорж Бизе, но скоро след това е принуден да напусне Българска оперна дружба, поради липса на средства за всички артисти. Въпреки това, остава съпричастен на дружеството и в периода 1912-1914 г., както и след 1916 г. участва в много благотворителни концерти.

През 1916 г. Министерството на просвещението го изпраща в Германия за установяване на културни връзки. Същата година в Берлин завършва четиримесечен курс при Оресто Марини по италиански оперен репертоар. В Германия Стефан Македонски участва в концерти, гастролира в Берлинската кралска опера, в оперните театри в Хановер, Касел и др. В някои представления си партнира с българската оперна певица Анна Тодорова, като изпълнява партиите на български език.

ГОДИНИ НА ВЪЗХОД

През 1918 г. Стефан Македонски изпълнява ролята на Едвин в оперетата „Царицата на чардаша“ от Имре Калман в Свободния театър в София.

От 1922 до 1933 г. само за 11 години, изнася на софийска сцена 27 централни тенорови роли от френски, италиански, немски, руски, български и славянски автори – предимно драматични и лирико-драматични.

Изпял е над 120 пъти Радамес от „Аида“, над 40 пъти Манрико от „Трубадур“ и Самсон от „Самсон и Далила“, над 50 пъти Елеазар от „Еврейката“. Той е единственият изпълнител на Отело от постановката през 1922 г. до свалянето на спектакъла през 1927 г. Стефан Македонски изпълнява ролата на Раул от „Хугеноти“ на Джакомо Майербер, на Макс от „Вълшебният стрелец“ на Карл Мария фон Вебер, Герман от „Дама Пика“ на Пьотър Чайковски, Каварадоси от „Тоска“ на Джакомо Пучини, Хофман от „Хофманови разкази“ на Жак Офенбах, Херцогът от „Риголето“ на Джузепе Верди, Фра Дяволо от едноименната опера на Даниел Обер. Пее над 70 пъти партията на Дон Хосе от „Кармен“.

Като режисьор поставя с успех „Цвета“ на маестро Георги Атанасов, „Кармен“, „Травиата“, „Вертер“, „Тоска“ и „Севилският бръснар“.

От 1930 до 1932 г. работи и като художествен ръководител на Варненската опера, а от 1934 до 1937 г. режисира постановки и изпълнява роли в основаната от него през 1933 г. Подвижна народна опера.

От 1937 до 1948 г. работи като концертен певец, вокален педагог и режисьор. Играе и в оперетните театри в София. Изявява се главно в амплоато на герой-любовник в „Граф фон Люксембург“ и Данило от „Веселата вдовица“ на Франц Лехар, Едвин в „Царицата на чардаша“ от Имре Калман, Айзенщайн в „Прилепът“ на Йохан Щраус.

През 1948 г. е командирован за срок от една година за директор на Народната опера с цел да я преустрои и да промени организацията на работа. През същата година се създава Държавният музикален театър, на който Стефан Македонски е директор до смъртта си през 1952 г.

ПРИЗНАНИЕ

В деня на смъртта му – 31 май 1952 г. Министерският съвет приема постановление, с което определя Държавният музикален театър да носи името на оперния певец.

Стефан Македонски е носител на множество отличия. През 1917 г. той е удостоен от херцога на Кобург с титлата Камерзенгер за артистично майсторство. През 1928 г. е награден от цар Борис ІІІ със сребърен медал за наука, изкуство и култура.

През 1947 г. Македонски става първият носител на званието „Народен артист“ за цялостната си дейност в областта на музикалната култура. През 1950 г. получава Димитровска награда.

/ДД

/РШ/МВ/отдел „Справочна“