site.bta Над 3000 движими културни ценности се пазят във фонд „Археология“ на Музея на занаятите в Троян , каза уредникът Нина Димитрова


Във фонд „Археология“ на Музея на занаятите в Троян се пазят над 3000 движими културни ценности, като най-многобройни са монетите от различни периоди, разказа за БТА музейният уредник Нина Димитрова по време на представянето на мартенския брой на сп. ЛИК на тема "Културното наследство на България пътува по света" в Националния пресклуб на БТА в Троян.
Най-ценните, интересни и важни за миналото на региона находки се намират в основната експозиция на музея - в залата, проследяваща развитието на керамиката по българските земи, и в тази, посветена на металообработващите занаяти. Експонирани са керамични съдове от тракийската и римската епохи, монети, бронзови и сребърни накити от Античността и Средновековието, разказа тя.
Освен медальон-камея с изображението на богинята Изида, открит при разкопки, ръководени навремето от покойния Георги Китов, интерес представлява и фрагмент от римска военна диплома, открита през сезон 2018 г. Фрагментът, макар и малък по своите размери - 3,3 на 3,8 см, дава интересна информация за заселен ветеран от помощните военни част на Долна Мизия в околностите на кастела „Состра“. Дипломата е на войник от Първа Елиева Атонска кохорта. Датира се между 153 и 156 г., вероятно 10 март 155 г.
През 2005 година към Музея на занаятите е изграден лапидариум, съхраняващ значими епиграфски паметници от региона. Това са официални надписи, издигнати от войниците и командващите офицери на кохортите, лагерували в Состра, надгробни и оброчни надписи, две римски милиарни колони, похлупак от саркофаг, постаменти и колони.
Системни археологически разкопки за проучване на най-старата история на Троян и неговите околности Музеят на занаятите започва да прави от 1979 г. Това налага създаването на фонд „Археология“, въпреки различния му тематичен обхват.
В изпълнение на съвместна програма между Музея на занаятите, Археологическия институт с музей при БАН и Института по тракология през 1979 година започва проучване на тракийското наследство по горното течение на реките Бели и Черни Осъм и техните притоци. При археологическите разкопки проведени в с. Дълбок дол, при проучване на тракийски могилен некропол от II в. под ръководството на Георги Китов е открит един от най-значимите експонати на музея – медальон-камея с изображението на богинята Изида.
През годините са проучени могилни некрополи в с. Орешак, махала Габърска, Турлата, с. Терзийско, римските станции „Монтемно“ и „Ад Радицес“, средновековното кале в с. Добродан.
Двата големи и най-добре проучени обекта, от които в музея постъпват най-много археологически находки, са римската станция Состра (проучвана през годините от Т. Тотевски, Сергей Торбатов и, най-вече, от проф. Иван Христов) и от късноантичната и средновековна крепост на хълма в местността Калето в с. Дебнево. Калето е обект на археологически разкопки в периода 1974 - 1987 г., възстановени през 2019 г. под ръководството на доц. д-р Стилиян Иванов от НАИМ-БАН. Изложба с находки от последния археологически сезон може да бъде разгледана във фоайето на музея, припомня БТА.
През годините музеят се стреми да съхранява и експонира по подходящ начин движимото археологическо наследство на Троянския край, подчерта Нина Димитрова.
/АКМ/
news.modal.header
news.modal.text