Броят на списание ЛИК на тема „Културното наследство на България пътува по света“ има три послания. Едното от тях е, че това е брой за паметта за самата памет. Това каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев, на представянето на новия брой на списанието в сградата на Националния археологически институт с музей при БАН в София. Той благодари на чл.-кор. Евелина Славчева, председател на БАН, че НАИМ-БАН е домакин на събитието. Освен нея, сред гостите на представянето на новия брой на списание ЛИК, бе съветникът на президента по култура Пламен Славов, Габриела Наплатанова, член на СЕМ, Меглена Плугчиева, посланик на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм, Кин Стоянов, директор на програма "Христо Ботев" на БНР, акад. Юлиан Ревалски, председател на БАН в периода – 2016 г. до 2024 г., проф. Людмил Вагалински, както и други български археолози.
„Пътуващото българско наследство има много по-дълга история. Първата новина, която ще прочете в този брой, е от 1958 г. за изложба в Швейцария. Този брой разказва за повече от 60 такива изложби през близо седемте десетилетия, за които архивите на БТА пазят снимки и информация“, добави Вълчев.
В България, а и на Балканите, ние, до голяма степен, крепим своята културна идентичност върху миналото си, а именно – върху наследството си, каза доц. Георги Лозанов, главен редактор на списание ЛИК, на представянето на новия брой в сградата на Националния археологически институт с музей при БАН в София.
„Ние имаме история, но тази история много зависи от това дали институциите могат да я съхранят и да разкажат така, че да остане в паметта на съвременниците“, каза още доц. Георги Лозанов.
„Има нужда да представяме нашето културно наследство в чужбина, но не сме в състояние да изнесем цялото си културно наследство от даден период някъде в чужбина. И това, което представяме, може да накара хора да дойдат тук, на място, за да се запознаят със загатнатото от изложбите ни в чужбина“, каза доц. д-р Маргарит Дамянов. Той е куратор от българска страна на отминалата изложба в музея „Гети“, свързана с представянето на Древна Тракия в Лос Анджелис.
Самите изложби в чужбина са важни за това, което показват като факти, но са важни и с това, което очертават като тенденции. Тези тенденции, които се очертаха, са видими за нашите колеги в чужбина. Това каза проф. д-р Тотко Стоянов от катедрата по археология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". По думите му, понякога има спор за концепциите - какво, доколко и как да се показва на тези изложби в чужбина, което е естествено, защото самите изследователи, които участват в тези изложби, имат различни виждания.
Важни са артефактите и това, което ние представяме в чужбина, каза изкуствоведът Михаил Заимов. Той отбеляза, че от 2018 г. контактува с Джефри Спиър, учен от много голяма величина, куратор на „Гети“. „В процеса на тези контакти видях, че г-н Спиър пази плаката от изложбата от 1987 година от „Метрополитън“ и бях учуден от това нещо. И той ми каза: „Знаеш ли, аз бях толкова впечатлен от тази изложба, че всъщност това е една от причините аз да съм това, което съм“, разказва проф. Заимов. И отбелязва, че това е една перспектива не наша навън, а отвън към нас и към всички, които повдигат дебати трябва ли, не трябва ли българските артефакти да пътуват по света.
/ДД
/ХТ/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
