Радина Кърджилова беше нашето вдъхновение за „Медея“. Това казва Деклан Донелан в интервю, специално предоставено на БТА от Народния театър, където световноизвестният британски режисьор неотдавна постави пиесата по античната трагедия от Еврипид.
„Актьорът е на първо място, между нея и публиката се случва нещо много мистично. Театърът действа емоционално и чрез този спектакъл ние виждаме преживяванията на хората, докато са на сцената“, казва Донелан.
„Медея“ покани публиката на сцената, на сантиметри от действието, и продължава да бъде сред най-обсъжданите театрални събития в България шест месеца след премиерата си. Номинацията на Радина Кърджилова за престижното отличие за сценично изкуство е още едно признание за въздействието на спектакъла“, коментират от Народния театър.
Деклан Донелан – за избора на Кърджилова и номинацията ѝ за „Икар“, за работата му в България и отклика на публиката.
Как избрахте Радина Кърджилова за ролята на Медея и какво Ви впечатли най-силно в нейната интерпретация? Очаквахте ли, че изпълнението ѝ ще бъде номинирано за награда „Икар“?
- Аз не избрах Радина да играе Медея. Срещнах Радина и тогава с Ник Ормерод ни хрумна, че тя би била брилянтна в ролята на Медея, и затова избрахме пиесата. Така че, както винаги, в нашата работа, актьорът е на първо място, а начинът, по който предпочитаме да работим, е да се запознаем с група актьори и след това да си фантазираме за ролите, които биха им паснали, а не обратното.
Никога не избирам пиеса, защото искам да „кажа нещо“. Избирам я, защото смятам, че между актьора и публиката се случва нещо много мистично. Изобщо не съм изненадан, че Радина е номинирана за „Икар“. Това е чудесно и тя го заслужава!
Вашата „Медея“ получи силен отклик от публиката и критиката. Какво беше най-важното за Вас в изграждането на този спектакъл?
- Наистина, обичам да получавам силни реакции. И мисля, че доброто театрално произведение поставя публиката в особена ситуация. Освен това, смятам, че е много важно да разберем, че театърът действа емоционално, и чрез този спектакъл ние виждаме преживяванията на хората, докато са на сцената. Най-важното за мен е връзката между актьора и публиката. И, в известен смисъл, аз трябва да бъда нещо като посредник, за да може това да се случи.
Работите с различни актьори по света. Какво според Вас отличава българските актьори и театралната сцена тук?
- Първият спектакъл с български актьори, който гледах, беше през 1987 година. Още тогава усетих силната театрална традиция в България. Едно от нещата, които искрено се надявам да съхраните, и което прави българския театър толкова специален, е дълбокото уважение към сценичното изкуство – както от страна на артистите, така и на публиката.
