site.btaНАИМ-БАН представя днес постерна изложба „Невидимите следи на Мурфатлар“ в Университета в Гьотеборг, Швеция

НАИМ-БАН представя днес постерна изложба „Невидимите следи на Мурфатлар“ в Университета в Гьотеборг, Швеция
НАИМ-БАН представя днес постерна изложба „Невидимите следи на Мурфатлар“ в Университета в Гьотеборг, Швеция
Изображение на Св. Теодор с придружаващ надпис на гръцки от олтарната преграда на Църква №4. Снимка: Евгения Коматарова-Балинова/НАИМ-БАН

Националният археологически институт с музей към Българската академия на науките (НАИМ-БАН) ще представи постерна изложба „Невидимите следи на Мурфатлар“ в Университета в Гьотеборг, Швеция. Откриването е днес, 24 март, съобщават домакините на своя уебсайт.

Експозицията е създадена въз основа на международен интердисциплинарен изследователски проект. Той изследва средновековния скален комплекс в Мурфалтар, Румъния.

НАИМ-БАН е ръководител на проекта, в който участват още катедрата по езици и литератури на Университета в Гьотеборг и Музеят на националната история и археология в Констанца, Румъния. Автори в изложбата са Евгения Коматарова-Балинова, Нина Стоилова, Антоанета Гранберг и Пантелис Харалампакис.

Едноименна изложба НАИМ-БАН представи в София през лятото на 2024 г., която обобщава резултатите от проведените от института с музей през 2021 – 2023 г. детайлни проучвания на скалния манастир при Мурфатлар в област Констанца, Румъния. Те бяха инициирани заради реалната опасност от разрушаване и унищожаване на обекта в резултат на природни процеси.

„Скалният манастир при с. Мурфатлар е паметник с наднационално значение, разположен в историко-географската област Добруджа, където е ядрото на Първата българска държава. Комплексът е на около 16 км западно от град Констанца. Открит е през 1957 г., откогато започва и неговото проучване. Заема площ от около 10 дка и се състои от 4 църкви, два параклиса, две крипти и 4 галерии, една скална ниша и един воден резервоар“, посочват от НАИМ-БАН.

Те разказват, че основната цел на проучванията е цялостната документация на най-важните и застрашени участъци от манастира. „В рамките на експедицията са осъществени три лазерни сканирания, благодарение на които са изработени 3D модели на обекта, и са документирани около 500 графита, от които 132 надписа – два пъти повече от известните досега“, допълват от института.

На 24 март Националният археологически институт с музей при Българската академия на науките ще е и домакин на представянето на новия брой на списание ЛИК. Той е на тема „Културното наследство на България пътува по света“ и е вдъхновен от изложбата „Древна Тракия и античният свят: Съкровища от България, Румъния и Гърция“, която бе представена в Музея „Гети“ в Лос Анджелис под патронажа на вицепрезидента Илияна Йотова. Експозицията бе открита в началото на ноември миналата година, а експонатите се връщат в България този месец. Освен за експозицията в САЩ, в списанието се разказва и за редица други изложби, които още от средата на миналия век започват да представят древната ни история пред чуждестранна публика.

/ ГН

/ХК/

news.modal.header

news.modal.text

Към 23:53 на 25.03.2025 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация