Постерната изложба „Невидимите следи на Мурфатлар“ ще бъде представена в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН). Експозицията показва новите открития за едноименния скален манастир в Северна Добруджа и ще бъде открита на 1 юли, информират организаторите.
От екипа уточняват, че изложбата се организира под патронажа на вицепрезидента на Република България Илияна Йотова. Експозицията съдържа 12 постера с информация на български и английски език. Разположени са в Централна зала на НАИМ и могат да бъдат видени до 22 септември, съобщават от екипа.
„Невидимите следи на Мурфатлар“ обобщава резултатите от проведените през 2021 – 2023 г. от НАИМ-БАН детайлни проучвания на скалния манастир при с. Мурфатлар, обл. Констанца, Румъния, инициирани заради реалната опасност от разрушаване и унищожаване на обекта в резултат на природни процеси. Ръководител на проекта е гл. ас. д-р Евгения Коматарова-Балинова. В изследователския екип участват специалисти от седем научни институции от България и чужбина. Проектът се финансира от Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина”, част от дейностите са съфинансирани от НАИМ – БАН, отбелязват организаторите.
„Изложбата показва акценти от досегашната ни работа и подчертава значението на скалния манастир като важен обект на културно-историческото наследство на средновековна Европа,“ разказва гл. ас. д-р Евгения Коматарова-Балинова, ръководител на експедицията. „Най-голямото ни постижение е, че успяхме да документираме стотиците графити и надписи и да ги съхраним за бъдещите поколения“, отбелязва още тя.
От екипа посочват, че скалният манастир при с. Мурфатлар, е паметник с наднационално значение, разположен в историко-географската област Добруджа, където е ядрото на Първата българска държава. Комплексът е на около 16 км западно от гр. Констанца. Открит е през 1957 г., откогато започва и неговото проучване. Заема площ от около 10 дка и се състои от четири църкви, два параклиса, две крипти и четири галерии, една скална ниша и един воден резервоар.
„Основната цел на проучванията е цялостната документация на най-важните и застрашени участъци от манастира. В рамките на експедицията са осъществени три лазерни сканирания, благодарение на които са изработени 3D модели на обекта, и са документирани около 500 графита, от които 132 надписа – два пъти повече от известните досега. Надписите са реализирани с помощта на четири графични системи, използвани в ранносредновековна България: руноподобна, глаголическа, кирилска и гръцка. Учените смятат, че това е най-голямата „каменна библиотека” в ранносредновековна Източна Европа, извън Византийската империя. Утвърдената до момента датировка на комплекса в края на IX – началото на XI век е коригирана и разширена до втората половина на XII век, като най-късният надпис, врязан от последния поклонник в Мурфатлар е с дата XIV век. Това е най-мащабното документиране на комплекса“, разказват от екипа на НАИМ-БАН.
/ВСР
/ХТ/
news.modal.text
